За Георги Гаврилов и неговите „сини часове“

Роза МАКСИМОВА

Синият час е особено време в денонощието, когато небето се обагря във всички нюанси на синьото и става някак кадифено. Синият час идва два пъти на ден – преди изгрев и непосредствено след залез. Той продължава до четиридесет минути и тогава небето може да придобие различни оттенъци на синьото и да проблясва в оранжеви, жълти, лилави и розови отражения. Магично време. Времето на мечтателите.
Сините часове вдъхновяват не само фотографите и художниците, но и поетите. Едно момче наблюдава света, отваря сърцето си и душата му трепти – ту тревожно, ту влюбено, ту тихичко и нежно. В синьо.
Съприкосновението със стиховете от новата книга на Георги Гаврилов „Сините часове“ е вълнуваща тръпка, предчувствие за нещо красиво и истинско. Думите са уж съвсем обикновени, но някак дълбоки и топли – като прегръдка, като покана за едно споделено пътуване в необятни пространства, наситени с тайнственост, с мъдрост и с „мирис на звезди / при които няма нищо / но се опитваш да разгадаеш / живота си по тях".
Книгата на Гаврилов е съставена от три части – „Привечер“, „В междините“ и „Призори“ – точно като сините часове и времето между тях. Всъщност стиховете в тази книга са една обща метафора на живота в неговата неизбежна цикличност и дълбок смисъл.

до самия си край
животът е обречен
да започва

Сдържано и премерено Георги Гаврилов е хванал здраво живота, направлявайки го с нужното умение и строгост, упорито дълбаейки „в камъка на видимото / за някакъв смисъл“, с ясното съзнание, че „всичко е в ума / на север / от сърцето“.
„Сините часове“ е книга за свободата, книга за уроците, които трябва да научим, книга за пътя към целта и достигането на тази цел. Тиха книга, семпла, точна, без излишна показност. Четейки тази книга, имаме усещането, че разговаряме с добър приятел, който споделя честно и открито своите болки и прозрения. А за това се иска много вътрешна сила и верен импулс.

така животът не се отказва от нас
не се отрича
само ни подарява свободата
която със себе си
не можем да му дадем

Книга, от чиито страници струят нишки светлина. Книга, която ни кара да се замислим и поразсъждаваме за живота, посоките, пътищата и срещите — със себе си, със света, в разстоянието между краищата и началата.