Авторът на „Смълчани истини“ Елена Трендафилова: Стоях смълчана пред прозореца сред книгите и търсех истини
- 26 Сеп 2018
- kompasbg
Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е когато тя е споделена, каза бургаската поетеса
Всеки има своите стаени мисли и преживявания, които определят вътрешния му живот. Сами решаваме дали да ги споделим. Аз споделих моите така, както съм написала на корицата на книгата. Стоях смълчана пред прозореца сред книгите и търсех истини. Това каза бургаската поетеса Елена Трендафилова в петък вечер при представянето на третата си книга „Смълчани истини“ в Дома на писателя.
Имам още да търся, защото светът е необятен, както и красотата на думите, добави тя.
„Ние говорим първо със себе си. Нека мислите ни бъдат красиви! Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е когато тя е споделена. Моите неизказани досега размисли ме разкриват в светлина, която може би познавате. Ако не, значи с нещо ще ви изненадам. Харесва ми да ги нарека смълчани, защото
в мълчанието винаги има нещо загадъчно и поетично“, сподели писателката
Тя пожела на приятелите и на читателите да открият своето съкровение.
Редакторът на книгата проф. Христо Трендафилов пък каза, че някои от стиховете на Елена са заредени с концентрирана, психологическа мощ.
Истинско събитие е във всеки човешки живот да има среща с почитателите на поезията в Бургас, защото дори на дистанция от него, преди да си дошъл се чувства уханието на поезията, сподели той.
„Като водач дълги години на литературния клуб „Боян Пенев“ в Шуменския университет, се запознах с доста поети от Бургас. Елена не е от този тип студенти, поети, които се включват твърде рано в един организиран литературен живот. Всъщност той бе характерен за една отминала епоха в нашето държавно съществуване, но Трендафилова някак си остана сама с листа, с душата, с друг един аспект, който играе съществена роля, особено в първите няколко стихотворения за душата и сърцето“, заяви литературоведът.
„Тези нейни стихотворения не са дълги, но са заредени с концентрирана, психологическа мощ.
Дори когато става дума за любов, стиховете й пак са потопени в морето на една индивидуална психология“,
коментира той.
„Елена обича да дискутира, да говори със себе си. Това се нарича вътрешен диалог. Тя непрекъснато общува със себе си и много рядко споделя тези свои мечти или реални наблюдения и то пред изключително интимен кръг от хора“, добави професорът.
„Трендафилова ни потопява в по-различна атмосфера, където срещаме едни чисто фолклорни интонации, които тя майсторски вплита в подобна тематика, но на преден план са образи, които не са кой знае колко характерни за последните десетилетия от нашата поезия. Друга част от творбите й засяга една литературна насока. Тя обича своите учители в поезията и прозата, но не само като автори, а като личности. Това са любимите нейни творци като Борис Христов“, заяви редакторът на книгата.
„Елена използва един от цитатите от нашумялата му първа книга. Христов има две стихосбирки – „Вечерен тромпет“ и „Честен кръст“. Тя успя да организират среща с него в Бургас. Борис Христов е труден за общуване с каквато и да е аудитория, но Елена успя да го привлече когато беше на върха си на славата. Тя умело втъкава в творбите си това, което я е запленило. Тази литературност е много добре обуздана в границите на едно индивидуално поетично светоусещане“, обясни професорът.
Елена рядко и не с болезнена насоченост се показва на арената на поетическия живот, добави той.
„Последната част от книгата - „Смълчани истини“, са нейните размисли. За някои това са миниатюри, а за други - философски размисли. Тя е близка по морална нагласа и с Атанас Далчев. Свидетели сме на едно особено и крайно интересно жанрово съчетание, но нашата цел е да се насладим на тази книга и да поздравим Елена Трендафилова“, каза още литературоведът.
Актрисата Аглика Бояджиева прочете част от стиховете, публикувани в „Смълчани истини“, а бардът художник Жеко Стоянов зарадва поетесата и публиката с песента „Блатная“, която е по неин текст.
Първата й книга с поезия и проза „Неосветеното ми Аз“ излиза от печат през 2014 година, а втората - „Цигулка с тяло на жена“ - през 2017 година, съобщиха от сдружение „Солени ветрове“, на което Елена Трендафилова е член.
Тя е завършила Държавния библиотекарски институт и СУ „Свети Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“. Работи в Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас.
„Смълчани истини“ е третата й книга.
* * *
..."о, колко много думи спотаени",
недоизречени нюанси споменати,
преглътнати, забравени, смирени,
какво ли щеше, ако вас ви има -
говорещи като високи водопади,
излишни или толкова навременни,
смълчани или скитници - номади,
изречени, но после пак изтрити;
обичам тишината ви стаена,
аз чувам вечния ви зов, изпънат
като тетива на стрелата устремена...
* * *
Като развързана от времето обувка,
като грозде ужилено от оси,
като отмита от морето милувка,
като изплакани от слънце очи,
като седнал накрая на пейката,
като наметнат с избеляло сако,
като броил до последно копейката,
като окосил ранобудно сено,
като изгрев, прекъснал мълчание,
като ласка на силни ръце,
като истинско състояние
си ти всичко, мое сърце...
* * *
Зимата със тембъра на алта
разказваше ни приказки в рисунки
във стъкленото синьо на кобалта
и във замръзналата сила на висулките.
Снегът покриваше земята в бялата
застиналата същност на небесна притча,
елените рисуваха шедьоври в цялата
постеля снежна, по която тичаха...
Обичам красотата на гората зимната,
в която бродят катерички смели
и сведената си глава кокичето
зиморничаво скрива под кадели бели.
Рисунки зимни са стъкла, прошарили
зад тях се крият горски скитници
и от студа и зимата са се опарили,
пречистени самотни грешници.
* * *
Ако си влюбен - кажи го,
нищо, че си личи,
сърцето мое - вземи го,
вземи го и го пази.
Говори, когато обичаш,
не преглъщай любовни слова
и времето да надтичаш,
струва си, наистина, да...
* * *
Усетих те във спазъма на Времето,
изискан и упадъчно красив,
захвърлил на чувствата бремето,
цигарата захапал, щастлив.
Свирукаш след дами луксозни,
след първия аперитив
правиш жестове виртуозни,
играеш роля на лъв.
Забавлява ме тази поза
и с мене беше така,
мимолетна метаморфоза
и после нова игра...