Българската православна църква чества днес паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, създали славянската писменост през 862 година, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост. 11 май е и патронен празник на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и професионален празник на библиотекарите. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език. В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги,който осветил донесените в Рим славянски богослужебни книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. Солунските братя изпълнявали възложените им от византийския император отговорни религиозни-политически мисии при сарацините, евреите и хазарите. За своето просветно дело получили и благословията на папа Адриан Втори, който осветил донесените в Рим славянски богослужебни книги. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. След смъртта им разпространението на новата азбука било довършено от техните ученици. Прогонени от Моравия, където срещнали съпротивата на немското духовенство, те са радушно приети в България от княз Борис първи, разказа пред БНР д-р Ваня Мичева от Института за български език към БАН: "Княз Борис Първи и Симеон защитават българската книжнина и предоставят условия за развитие в Плиска, Преслав и Охрид. Благодарение на финансовата и юридическа подкрепа и последователна политика на тези прозорливи български владетели е съхранено Кирило-Методиевото наследство". В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. Със Света литургия ще бъде отбелязан храмовия празник на катедралата в Ловеч, която носи името на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тя ще бъде отслужена от ловчанския митрополит Гавриил, а в богослужението ще участват духовници от цялата епархия. "Ще се помолим за светите братя, за България, за града, за хората. Ще се помолим да отмине тази пандемия, да няма повече болни", каза митрополит Гавриил, а за делото на Кирил и Методий посочи: "Без тях нямаше да има славянски просветен духовен свят, нямаше да има България. Нямаше да има славянска писменост и култура, нямаше да има християнски православни народи. Тяхното дело е огромно." Катедралата, която носи името на светите братя беше завършена и осветена в края на април 2017 г. Имен ден празнуват днес Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий. / dir.bg