"Сред стъпките, които правителството трябва незабавно да предприеме, е обявяването на расистките подбуди като утежняващи при всяко престъпление и да се приложат решенията на Европейския съд за правата на човека, включително тези относно принудителното изселване и регистрирането на хора, идентифицирани като членове на малцинство." Това е само една от поредицата критични констатации и препоръки, които отправя към България Дуня Миятович, комисар на Съвета на Европа за човешките права, която преди дни бе в България. Те са публикувани от най-старата общоевропейска и правозащитна организация преди оповестяването на специалния доклад за България и, общо взето, очертават какво ще пише в него. Заглавието на съобщението за установеното при визитата на Миятович е "България трябва да контрира начина, по който се говори в заплаха за човешките права, и да активизира усилията за борба с езика на омразата и домашното насилие". Става дума не само за ромите, но и за хора от ЛГБТ общността и други малцинствени групи, се посочва в текста. "Нужна е политическа и културна промяна за отношението и образа на малцинствените групи в България. (...) Изразявам загриженост за демонстрациите, организирани от екстремистки групировки, и призовавам властите категорично и публично да осъждат подобни шествия", казва още Миятович. В момента в Наказателния кодекс последните поправки в това отношение са от 2011 г. и обхватът им спрямо расизма е доста широк - от проповядване и подбуждане, през употреба на насилие и рушене на чужда собственост до членуване в такава организация или системното допускане на такива деяния. Наказанията стигат до 6 години лишаване от свобода. Проблемът е не толкова в закона, а дали се прилага Но според Дуня Миятович проблемът е в реалното прилагане на Наказателния кодекс и особено в това, че властите почти не реагират или бездействат при враждебност и разпространяване на омраза. "Отсъствието на реакция за някои много сериозни случаи на език на омразата от някои високопоставени политици - нещо, което систематично остава несанкционирано - е тревожно", казва тя. Миятович осъжда принуждаването на роми от няколко села, включително във Войводино, да напуснат домовете си след антиромски шествия. "Подобни катастрофални събития илюстрират изключително разрушителното въздействие на езика на омразата върху живота на хора и цели общности. Призовавам властите спешно да се заемат с положението на засегнатите хора." За Истанбулската конвенция и дезинформацията Комисарят на Съвета на Европа отбелязва и атаките с дезинформация срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за защита на детето, Закона за социалните услуги и влошаващото се състояние на свободата на медиите, заради което не може да се проведе и нормален дебат по тези документи. "Общественият дебат, започнал преди няколко години около ратифицирането на Истанбулската конвенция, се превърна в разпространяване на дезинформация и затвърждаване на отдавна остарели стереотипи за ролите на пола в обществото. Същата линия следват и оттеглянето от правителството на Стратегията за детето и настоящите дебати за евентуално отлагане влизането в сила на приетият неотдавна Закон за социалните грижи", отбелязва още Миятович. Тя призовава правителството да се изправи срещу "тези опасни тенденции и да помогне обществото да осъзнае необходимостта от защита на жертвите на домашно насилие и на децата". Комисарят на Съвета на Европа настойчиво призовава властите да подновят дебата за ратифицирането на Истанбулската конвенция, се казва още в текста. Тя призовава и за приемане на Стратегията за защита на детето и осигуряване навременно и ефективно прилагане на Закона за социалните услуги, както и изразява загриженост от атмосферата на растяща враждебност срещу защитниците на човешките права и в частност на активисти, работещи в помощ на жените и ЛГБТ общността. За състоянието на медиите Разтревожена съм и от продължаващото влошаване на медийната свобода, от непрозрачната собственост, заплахите и тормоза над журналисти и злоупотребата с дела за клевета, казва още Миятович. Освен това, се казва в съобщението, в значителна степен доверието към медиите се подкопава от политическото влияние над тях. "Това трябва да се прекрати. Гражданите се нуждаят от свободни, разследващи и независими медии, за да участват по-активно в демократичния процес. Журналистите трябва да се чувстват свободни да изиграят своята важна роля, без да се месят в работата им." https://www.dnevnik.bg