Сделката на „ВТБ Капитал“ за продажбата на водещия телекомуникационен оператор в България („Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, действаща под марката Vivacom), приключи. Дали пиесата свърши или това е само антракт в очакване на второ действие? Може ли да очакваме на сцената да излязат нови герои в униформи на Държавна сигурност? Историята с продажбата на "Виваком" можеше да остане едва забележим пример за типичен акционерен конфликт или най-обикновено незаконно изземване на заложените активи от страна на банката и хората, които заемат в нея сравнително предни позиции — според това, от коя страна на партера е седнал зрителят на това представление, ако не беше едно много важно обстоятелство.   Кредитът за придобиването на Vivacom е отпуснат на купувача от същата държавна банка, като новият заем е в размер на 240 млн. евро, което значително надхвърля сумата по стария кредит (от 150 млн. евро), без да е представено каквото и да било ново допълнително обезпечение, докато качеството на старото обезпечение се е влошило. И всичко това на фона на поетия от банката съществен риск от отговорност пред трети лица. Възникват много въпроси, които могат да бъдат разглеждани не само от гледна точка на гражданското право. Друг е въпросът дали членовете на кредитния комитет на банката са наясно за всички рискове във връзка с този кредит, или са подведени от организаторите на въпросната сделка. Факторите, които следва надлежно да бъдат проучени от правна гледна точка, са следните:  — компанията-купувач Viva Telecom (Luxembourg) SA е регистрирана едва няколко месеца преди провеждането на търга и всъщност се явява фирма-еднодневка, която не притежава никакви активи, освен участието на топ-мениджърите на ВТБ като част от бенефициентите; — облигационерите на Vivacom, които държат общо 400 млн. евро (с норма на възвръщаемост 6⅝% и срок на погасяване през 2018 г.), не дадоха съгласието за смяна на собствеността в компанията. Банката-попечител на облигациите на Vivacom макара да знае, че мениджърите на ВТБ са укрили от облигационерите важна информация относно сделката и обстоятелствата по нея и че са предоставили невярна информация за купувача на Vivacom и акционерите на същия, отказа да одобри резултатите от гласуването на облигационерите по безусловен начин и прие съгласието под условие, което ще влезе в сила, само ако са спазени редица изисквания. Основните изисквания са: липсата на риск от съдебно оспорване на сделката и разкриване на информация за произхода на средствата на участниците в консорциума от купувачи. Тези две изисквания се оказах неизпълними за банката. Затова с продажбата на компанията облигационерите получават правото да предявят облигациите за изкупуване срещу сумата от над 400 млн. евро, което веднага поставя компания "Виваком" пред риск от фалит. Въпреки това банката ВТБ отпусна кредита;    — няколко седмици преди отпускането на кредита Vivacom получава искане за значителна сума (над 60 млн. евро), което представлява „съществена отрицателна промяна“ и още с отпускането кредитът става автоматично неизпълним съгласно условията на самия договор за кредит, което обаче не спря държавната банка;    — и накрая важното и най-интересното е, че мениджърите на ВТБ отпускат новия кредит със същото обезпечение (100% от акциите на Vivacom), срещу което по-рано през 2013 г. бе отпуснат кредит за по-малка сума (150 млн. евро), който ще се погаси чрез новия кредит. Но предвид риска от фалит на Vivacom и отговорността на компанията по новото искане, за което стана дума по-горе, очевидно е, че еднаквото по форма обезпечение не означава еднакво качество. Тоест топ-мениджърите на ВТБ съзнателно решават да отпуснат по-голям кредит, за да върнат по-малкия срещу по-лошо обезпечаване. Това обикновена небрежност ли е или е налице състав на престъпление?   Както твърди в своето официално обръщение компания Empreno, която е законният собственик на 76,6% от капитала на Vivacom, въпросната сделка е нищожна, следователно купувачът - люксембургската Viva Telecom (Luxembourg) SA не се явява легитимен добросъвестен купувач на Vivacom. Правото на собственост върху придобитите по този начин акции от правна гледна точка очевидно „съдържа неизлечим порок“. Empreno продължава да оспорва сделката за продажбата пред Върховния съд в Лондон с жалба, подадена още през февруари тази година след обявяването на резултатите от „търга“ за продажбата на Vivacom. Юристите на Empreno са подали жалба срещу Viva Telecom (Luxembourg) SA, VTB Capital Plc и Delta Capital, Милен Велчев и Спас Русев, както и други лица. В жалбата Empreno Ventures Limited иска да си получи обратно акциите на Vivacom и неустойка за понесените загуби.   Собственикът на Empreno Ventures Limited, бизнесменът Дмитрий Косарев, заявява, че в действителност мениджърите на банката ВТБ искат чрез отпускането на кредита да получат контрола над телекомуникационния оператор, докато междувременно самата банка ВТБ рискува да понесе големи загуби и поема сериозни рискове за репутацията. Веднага след излизането на информацията, че ВТБ финализира сделката и отпуска кредит за закупуването, Косарев още веднъж потвърди в интервю за нашето издание, че истинската цел на сделката е придобиването на Vivacom като частна собственост на група ръководни мениджъри на ВТБ, начело с председателя на Борда на директорите на „ВТБ Капитал“ Юрий Соловьов. „Всичко стана точно така, както казах: ВТБ участва едновременно като кредитор,  залогоприемател по стария кредит, продавач, кредитор на консорциума на купувачите по новия кредит и също така, което е най-невероятното, е участник в същия този консорциум. Служителите на банката, които надзирават българската сделка, също се оказаха членове на консорциума!“ — възмущава се Дмитрий Косарев.  Характерното е, че мениджърът на ВТБ в България Милен Велчев винтервю за изданието Лента.ру през ноември миналата година заяви, че търгът се провежда с цел погасяване на мостовия кредит от 150 млн. евро. Но фактически, както става ясно от официалното прессъобщение на ВТБ, този кредит просто е заменен с нов по-голям кредит срещу същия залог.  Косарев негодува още и по повод странните обстоятелства, при които се провежда търгът: „Предложението ми за погасяване на кредита, отправени преди почти една година, бе пренебрегнато. Предложението на американския медиен магнат Марк Шнайдер да плати  150 млн. евро отгоре също бе отхвърлено. При все, че финансови партньори на Шнайдер бяха CVC и Credit Swiss, които бяха готови за финансират цялата покупна цена. Излиза, че държавната банка се отказва от предложението на независимите играчи на пазара да погасят кредита и продава залога на неясен купувач, на когото отпуска нов кредит за закупуването, значително по-голям от предишния. При това ВТБ поема голям риск от съдебни спорове в Лондон, Виена, Люксембург, София и нарушава ковенантите по облигационния заем на „Виваком“, като изправя заложената при нея компания пред риск от фалит. И всичко това само за да могат непочтените мениджъри на банката да станат собственици на „Виваком“. Такова поведение нормално ли е за една държавна банка?   А най-възмутителното е, че те не се страхуват от никого! Изпратих отворено писмо до председателя на управителния съвет на банката Андрей Костин още през октомври 2015 г., броени седмици преди формалното приключване на „търга“, в което директно твърдя, че целта на този „търг“ е преминаването на компанията в номинална  собственост на Спас Русев, зад когото стоят мениджърите на банка, отговорни за сделката. Също така изпратих писма до членовете на Надзорния съвет на банката с председател министъра на икономическото развитие Алексей Улюкаев, до председателя на Сметната палата Татяна Голикова, президента на Централната банка Елвира Набиулина и премиера Дмитрий Медведев. Но за Соловьов и компания тези имена явно не значат нищо. Та първият заместник-председател на управителния съвет на руската държавна банка Юрий Соловьов няма дори руски паспорт, следователно може по всяко време да избяга във Великобритания, чийто гражданин се явява.“   Интересното е, че благодарение на делата по жалбите на Empreno в Лондон, в Скотланд Ярд, английските финансови регулатори и Европейската комисия се разкри информация, която банката ВТБ се наложи сега да признае. Първоначално банката старателно укриваше информацията за това, че ВТБ придобива дял от акционерния капитал на „Виваком“ и финансира придобиването на заложените при нея акции от консорциума, чийто бенефициенти се явяват мениджърите на банка. Ако не бяха жалбите на Empreno, възможно е тези факти да бяха останали тайна. Излиза, че мениджърите на руската държавна банка се страхуват много повече от английските съдилища, отколкото от русите чиновници.  „Сигурен съм, че рано или късно покрай съдебните дела и разследването на компетентните органи, които тези банкери уважават, ще излязат наяве всички подробности от престъпния заговор. Адвокатите ми могат да водят дела. Истината е очевидна и ние ще се доберем до нея. С финализирането на сделката банкерите улесниха задачата а моите адвокати. Ако допреди това на мен и моите адвокати ни се налагаше да прилагаме значителни усилия, за да защитим компанията от фалит и да противодействаме на мениджърите на банка в стремежа им да я заграбят, сега каквото и да се случи със самата компания, ние при всички случаи ще постигнем възстановяване на нашите загуби от ВТБ.   Защото каквото и да се случи занапред с компанията, отговорността ще бъде на банката и хората в нея, които вземат решения. Предвиждам, че сега консорциумът ще се сблъска с невъзможността да препродаде компанията. Първо, защото никой нормален инвеститор няма да плати за акции, придобити чрез нищожна сделка, която е предмет на съдебни спорове в Лондон, дори ако забравим за административните и наказателни разследвания. Второ, проблематичният консорциум засега не може дори да смени нашите директори със свои във "Виваком", защото сме подали съответния иск в София и сме блокирали вписването на промените. Сега страстите само ще се нажежават. В случай на невъзможност да препродаде компанията новият кредит от 240 милиона ще стане неизпълним и ще виси в баланса на банката. На мен като руски гражданин и патриот на своята родина ми е много жално разбира се, че на ВТБ ще се наложи да плаща зарази престъпната алчност на собствените си мениджъри. Но все пак продължавам да се надявам, че накрая съответните органи и длъжностни лица в Русия ще обърнат внимание на тази крещяща корупция държавната банка.” - коментира ситуацията Дмитрий Косарев.   Изглежда сякаш мениджърите на държавната банка се реализирали успешна сделка по закупуването на чуждестранен телекомуникационен оператор като частна собственост за държавна сметка. Но би могло да се предположи вероятността, че в бъдеще Следственият комитет и другите правозащитни органи ще проявят интерес към търговските таланти на бизнесмените от ВТБ. Причината са финансово-икономическите и социалните фактори. Правителството на Дмитрий Медведева днес вече е изправено пред недостига на пари за своевременното изплащане на пенсиите и социалните помощи. А скандалният кредит на ВТБ не носи само правни рискове и риск за репутацията на банката с държавно участие (Русата федерация притежава 60,93% от акциите на ВТБ). Общата сума на загубите за руския бюджет може да надхвърли един милиард евро:  — загуба на 240 милиона евро по необслужвания кредит (мениджърите на ВТБ отпускат кредита като предварително знаят, че обезпечението издиша);  — искове от страна на облигационерите на Vivacom за сума от над 400 милиона евро;  — жалби от Empreno в английския съд и нейните дъщерни компании в международния търговски арбитраж към Международната търговска палата с искане за възстановяване на загубите, оценени от Косарев в размер на повече от 380 млн. евро, като не говорим за поемането на съдебните разходи по заведените съдебни дела, които никак няма да са малки.  Също така не бива да се забравя, че изборите за Държавната дума подновиха темата за борба с корумпираните мениджъри в държавните компании и чиновниците. Затова съществува голям риск когато държавните служители и пенсионерите започнат да се възмущават от липсата на увеличение на пенсиите, заплатите и социалните помощи, опозиционните медии и политици да започнат да задават неудобни въпроси като къде се дянал ей така цял милиард евро?! И тогава ръководството на банката ще трябва да обясни как в условията на тежък дефицит на средства тези пари са изчезнали някъде покрай финансирането на съмнителни сделки.  Източник: http://www.compromat.ru/page_37287.htm http://www.glasove.com