Младен Стоянов представи новата си книга за Апостола, а бардът Милен Тотев пя патриотични песни Апостолът на свободата Васил Левски е имал поетична душа. Написал е революционна песен, която вероятно е изпълнявал като истински бард. Текстът й е тъжен. Тя е като опит за сбогуване с любимата. Стиховете са записани в тефтерчето му, което се съхранява при изключителни мерки за сигурност в трезора на БНБ. На 16 юли, два дни преди честването на 180 годишнината от рождението на Апостола, реликвата ще бъде изложена в Националната библиотека. Йордан Димитров от БНТ, който успя да снима светинята, разкри, че Левски вероятно е и автор на стихотворение, посветено може би на майка му Гина Кунчева. В драматични прощални редове той се сбогува с нея, а вероятно и с любима жена. Реликвата се съхранява от близо 60 години от обществения трезор на БНБ. Стихотворение на Ботев, изписано с ръката на Апостола, е една от най-трогателните тайнствени, романтични и съкровени емоции от онези свети времена на търсене на свободата. На цели седем страници в тефтерчето можем да прочетем едни от най-великите Ботеви стихотворения. Поместил е там и част от творбата на Добри Чинтулов „Възпоменание“. След това Дякона е написал няколко силно драматични реда. Не е ясно и до днес кой е техният автор. Има изследователи, които твърдят, че художествените послания в светинята, са писани от самия Левски. Искам, мамо, да та вида и все мили у дома, но знамето ме не оставя. Докога ли ще мога? След тези стихове Апостола е поставил разделителна линия с молив. Според някои изследователи, го е направил, защото започва нова творба, която е оприличена като революционна песен, пята от него. Сбогом, мила! Кой знае дали щеш ме видиш вече жив. Но, драга, не щеш ме забрави, ако падна аз убит. Остава загадка коя е милата жена, с която се е сбогувал. И пак в тефтерчето си той е оставил разделителна линия, а след нея е написал стих със сила като звън на камбана от висока черква. Само за тебе мисля, мамо, и се готвя за боя. През вразите ни рамо с рамо в кръв ще се облея. След поредна разделителна линия пише: „Сбогом, мила! Кой знае дали...“. Редът свършва. По-надолу страницата е останала празна. Бялото на листа под тези думи е като мълчание, което ще говори на въображението още векове. Истинска мистерия е фактът, че точно тези думи са изписани с почерк, който учените не могат да оприличат на почерка на Левски. Остава загадка дали той ги е писал. А може би силната емоция го е принудила да изпише буквите различно. Апостолът на свободата е единствената чиста, неопетнена личност, жертваща се докрай и отричаща себе си в името на една идеалистична идея. Коя е обаче жената, за която Левски е писал стихове, остава загадка. Според изследователите на личността му, той не само не създава семейство, но няма интимна връзка с жена през целия си живот. Въпреки това, има няколко жени, които докосват сърцето му и изиграват немалка, макар и само „платонична” роля в живота на младия революционер. Преди няколко дни историкът Младен Стоянов пък представи новата си книга „Левски – събития и личности“. На творческата вечер в залата на Военен клуб – Ловеч бардът Милен Тотев пя патриотични песни. На премиерата присъстваха военнослужещи, историци, творци от клуб „Култура“ и артателие „Лик“ при военния клуб, граждани и гости от Троян и Плевен. Книгата беше представена от служителя на клуба майор /з/ Николай Василев. Тя е посветена на 180-годишнината от рождението на Васил Левски“. Явява се продължение на книгите „Масонството, българската революция и Левски“ – 2006 г. и „Левски – история и манипулации“ – 2014 г. В нея авторът разглежда някои спорни въпроси от наследството на Апостола, както и факти, свързани с комитетската организация, като обръща внимание и ревизира грешки и неточности в биографиите на негови сподвижници. Спира се върху дейността на революционните дейци и важни събития за функционирането на Вътрешната революционна организация. Дава нов поглед върху залавянето в Къкринското ханче, разглежда дадени приживе оценки за делото на Апостола. По този начин Младен Стоянов се стреми да изгради един по-цялостен и плътен образ, базиран на наличните исторически факти, а не на спомени и митове. Писателят обстойно отговори на зададените въпроси за спорни моменти от живота и делото на Апостола. Концерт “Популярни патриотични песни“ изнесе известният бард полк./з/ Милен Тотев от арт ателие “Лик“, който е заместник-председател на СОСЗР-Ловеч. За опазване на историческото наследство и принос за родолюбивото възпитание на младите хора, авторът беше награден с „Благодарствен адрес“ от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и „Грамота“ от Военния клуб, връчени от заместник-председателя на Областния съвет на СОСЗР – Ловеч майор/з/ Николай Василев. 180-ата годишнина от рождението на Апостола ще бъде почетена в Бургас с поклонение пред паметника на Васил Левски в Морската градина. Васил Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува из страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Преди десетина дни изследовател посочи къде е погребан Левски Николай Иванов от Велико Търново, който е и писател, твърди, че Дякона е погребан близо до Земеделското министерство в София, а пред камерата на Нова телевизия репортерът Данаил Глишев разтвори карта и показа точното място, където според изследователя от старопрестолния град е положено тялото на Левски. Изясняването на местонахождението на гроба на Апостола на свободата е подобно на търсенето на Светия Граал за българските историци, каза водещата на „Здравей, България“ Ани Цолова. Теориите са десетки, а новото предположение почива на документи, карти от епохата и свидетелства на очевидци. Свидетелят на погребението на Левски - Стефан Маринов, е публикувал през август 1873 г. свои съчинения за гроба на Апостола във в. „Мир“. „Той разказва, че са видели изкопания гроб и каруцата, която минава по пътя. Не са можели обаче да видят полагането на тялото“, добавя Николай Иванов. Урбанистът проф. Минчо Ненчев вярва в теорията му. Убеден съм, че не може да има съвпадение на противоречащи си по характер документи, заяви той. Съвременно геодезично изследване, направено преди месец, показва точното място на предполагаемия гроб. Изследователите ще поискат разкопки на мястото и възнамеряват да се обърнат към Министерския съвет за разрешение. Така се надяват да докажат историческото си допускане.