Продажбата на фирми с данъчни задължения ще е малко по-трудна
- 07 Юни 2017
- kompasbg
Прехвърлянето на компании с неплатени данъци и осигуровки вече ще е малко по-трудно. Мажоритарните собственици на такива дружества ще са отговорни с имуществото си, ако продадат своите акции или дялове при започната проверка или ревизия от страна на данъчните до шест месеца от приключването й.
Такава сделка ще се смята за недобросъвестна, ако собственикът на компанията е знаел, че тя е свърхзадлъжняла или неплатежоспособна, и продажбата на акциите или дяловете е станала, преди да се поиска фалит. Отговорността ще е пропорционална на продаденото участие.
Промените са записани в Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които правителството внесе за разглеждане от парламента. Мненията за текстовете в този начален етап са, че не са напълно ясни и могат да се тълкуват разнопосочно. Иначе желанието на държавата да се спрат сделките със социално слаби и неграмотни е смислено.
Къде са белите петна
Целта на предложенията е да се преустанови практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на ревизия. Точно тази част от промените обаче беше приета от правителството, без да бъде подложена на обществено обсъждане. Вариантът за редакции в ДОПК, който беше публикуван на сайта на Министерството на финансите, се отнасяше само за приемането на европейски директиви, свързани с обмена на финансови отчети и споразумения за трансферно ценообразуване (сделки между свързани лица) с останалите данъчни администрации. Според данъчен адвокат новите текстове за отговорността са спорни - и в момента има възможност прехвърлянето на фирма след започнала ревизия да бъде атакувано от администрацията, но обикновено това се прави години по-късно, когато няма какво да се събере.
Промените стигат и по-далеч - пари за неплатени данъци и осигуровки ще се търсят и от група миноритарни собственици, които на стъпки продадат участието си в компанията. Условието е сделките да са в рамките на 3 месеца и общо да са за мажоритарен дял.
Още отговорни
С текстовете се разширява обхватът на лицата, които ще носят отговорност за неплатено задължение към държавата от страна на дадена компания. Такива ще са хората, които имат нотариално заверено пълномощно от мениджмънта на фирмата да управляват цялостната й дейност. Те ще носят имуществена отговорност, ако извършат плащания, които представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, или продадат активи на дружеството на цени под пазарните и по този начин тя бъде източена, съответно не може да погаси задълженията си към държавата. Тук срокът е една година след декларирането или установяването с акт на задължението към държавата.
Друга такава хипотеза е предоставяне на активи на дружеството като обезпечение по чужд дълг. При подобни действия отговорност ще носят и мажоритарните собственици, когато те са извършени по тяхно решение. На акционерите, които са гласували против, няма да им се търси сметка.
Отговорността ще е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Стандартно сумата се установява след ревизия.
Според данъчни адвокати в момента почти не се издават нотариални пълномощни, които да са за цялостно управление на дадена компания, а по-скоро само за определени дейности. Което пък означава, че преценката за всеки отделен случай ще е на ревизиращия екип.
Нов опит за ограничаване на кеша
Управляващите ще направят нов опит за ограничаване на кешовите плащания, след като предишните няколко законодателни инициативи бяха отхвърляни в парламента. Сега предложението е забраната да влиза в сила стъпаловидно:
– до средата на тази година да бъдат разрешени кешови плащания до 10 хил. лв.
- от 1 август летвата да падне до 5 хил.
- от началото на 2018 г. да са разрешени плащания в брой до 3 хил. лв.
- от началото на 2019 г. да няма плащания в брой над хиляда лева.
Ограниченията ще важат и за плащания в чуждестранна валута, като таванът е левовата им равностойност. Когато дадено плащане е по договор, то задължително ще трябва да е по банков път.
Източник: Капитал
Такава сделка ще се смята за недобросъвестна, ако собственикът на компанията е знаел, че тя е свърхзадлъжняла или неплатежоспособна, и продажбата на акциите или дяловете е станала, преди да се поиска фалит. Отговорността ще е пропорционална на продаденото участие.
Промените са записани в Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които правителството внесе за разглеждане от парламента. Мненията за текстовете в този начален етап са, че не са напълно ясни и могат да се тълкуват разнопосочно. Иначе желанието на държавата да се спрат сделките със социално слаби и неграмотни е смислено.
Къде са белите петна
Целта на предложенията е да се преустанови практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на ревизия. Точно тази част от промените обаче беше приета от правителството, без да бъде подложена на обществено обсъждане. Вариантът за редакции в ДОПК, който беше публикуван на сайта на Министерството на финансите, се отнасяше само за приемането на европейски директиви, свързани с обмена на финансови отчети и споразумения за трансферно ценообразуване (сделки между свързани лица) с останалите данъчни администрации. Според данъчен адвокат новите текстове за отговорността са спорни - и в момента има възможност прехвърлянето на фирма след започнала ревизия да бъде атакувано от администрацията, но обикновено това се прави години по-късно, когато няма какво да се събере.
Промените стигат и по-далеч - пари за неплатени данъци и осигуровки ще се търсят и от група миноритарни собственици, които на стъпки продадат участието си в компанията. Условието е сделките да са в рамките на 3 месеца и общо да са за мажоритарен дял.
Още отговорни
С текстовете се разширява обхватът на лицата, които ще носят отговорност за неплатено задължение към държавата от страна на дадена компания. Такива ще са хората, които имат нотариално заверено пълномощно от мениджмънта на фирмата да управляват цялостната й дейност. Те ще носят имуществена отговорност, ако извършат плащания, които представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, или продадат активи на дружеството на цени под пазарните и по този начин тя бъде източена, съответно не може да погаси задълженията си към държавата. Тук срокът е една година след декларирането или установяването с акт на задължението към държавата.
Друга такава хипотеза е предоставяне на активи на дружеството като обезпечение по чужд дълг. При подобни действия отговорност ще носят и мажоритарните собственици, когато те са извършени по тяхно решение. На акционерите, които са гласували против, няма да им се търси сметка.
Отговорността ще е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Стандартно сумата се установява след ревизия.
Според данъчни адвокати в момента почти не се издават нотариални пълномощни, които да са за цялостно управление на дадена компания, а по-скоро само за определени дейности. Което пък означава, че преценката за всеки отделен случай ще е на ревизиращия екип.
Нов опит за ограничаване на кеша
Управляващите ще направят нов опит за ограничаване на кешовите плащания, след като предишните няколко законодателни инициативи бяха отхвърляни в парламента. Сега предложението е забраната да влиза в сила стъпаловидно:
– до средата на тази година да бъдат разрешени кешови плащания до 10 хил. лв.
- от 1 август летвата да падне до 5 хил.
- от началото на 2018 г. да са разрешени плащания в брой до 3 хил. лв.
- от началото на 2019 г. да няма плащания в брой над хиляда лева.
Ограниченията ще важат и за плащания в чуждестранна валута, като таванът е левовата им равностойност. Когато дадено плащане е по договор, то задължително ще трябва да е по банков път.
Източник: Капитал
