Днес християнският свят празнува един от най-светлите, най-хубавите и най-големите църковни празници - рождението на Божия син Исус Христос, или наричан още Коледа. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на (Богоявление) 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Причината Рождество Христово да се отбелязва на 25 декември се състои в това, че древните римляни чествали празника на непобедимото слънце ( Sol invicti), който бил отбелязван в деня на зимното слънцестоене. Със слънцето се отъждествявали самите римски императори. Християните противопоставили на езическия празник тържеството на Рождество Христово, Слънцето на правдата (Мал 3, 20), Владетел не само на Римската империя, но и на целия свят. Съществува и друга хипотеза, която води началото си от 243 г. (De pascha computus - "За изчислението на Великден"): в древността се считало, че при съвършените хора денят на рождението и денят на смъртта съвпадат. Христос умира в деня на Пасхата, 25 март, следователно, според някои - Неговият живот в лоното на Мария започнал на 25 март (денят на Благовещението). В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само млади мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището. Към Коледните празници се числи и Стефановден - на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници. Днес имен ден празнуват всички с имената: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.