Стратегия слага край на феномена „съдебен туризъм“, при който фирми пред фалит си сменят седалището в друг град, за да се уредят със съдия „по избор“. Това става ясно от промени в Търговския закон, предлагани от Министерството на правосъдието. От там уточняват, че проектът представлява цялостна реформа в производството по несъстоятелност. Промените бяха публикувани в петък за обществено обсъждане, а в мотивите към тях се посочва, че целят усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България. Проектозаконът е и в изпълнение на последващите ангажименти на България след присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в еврозоната. Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба. Една от основните промени в закона предвижда промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност, с цел да се предотвратят злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност. За целта като компетентен съд ще се избира спрямо това къде е било седалището на компанията 6 месеца преди обявяването на несъстоятелност. Друга идея на проекта е създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация, както и регламентиране на единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност. Предвижда се и ускоряване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията, както и намаляване на съдебни такси, приложими за отменителните искове. В законопроекта се предвижда и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, включително. Това ще става чрез въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността. В документа са разписани и допълнителни предпазни мерки, предотвратяващи недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация. В законопроекта е предвидено и гарантиране на качеството на оценките на активите, както и по-ефективно регулиране на дейността на синдиците, чрез завишаване на критериите към тях и контрол върху дейността им. Друга промяна пък има за цел подобрение на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация. От правосъдното министерство посочват, че предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж. Текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката. Освободиха търговците на едро да пускат декларации за пране на пари Парламентът одобри на второ четене промени в Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Така търговците на едро вече не са задължени лица по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Промените ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Според промените от обхвата на мерките отпадат и лица, за които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като Националната агенция за приходите и митническите органи.