37% ръст в сравнение с миналата година бележи денталният туризъм у нас, и то в период на пандемия. С 12 на сто пък са се увеличи посещенията на чужденци, свързани с очното здраве. Те са били най-вече от Израел, САЩ, Канада, Близкия изток, Северна Африка. Това заяви пред „Монитор” експертът Румен Драганов. „Знаете, че след обявяване на извънредното положение много хотели прекратиха работа. След това се забеляза дори един феномен, тъй като някои дори отчетоха по-голяма заетост през май, юни и юли именно заради медицинския туризъм”, коментира Драганов. Най-голям ръст има при столичните хотели и частни клиники на зъболекари. Никой обаче не води статистика за приходите от този сектор в бранша. „Но имайте предвид, че само един имплант струва около 1000 лева, смятайте за какви приходи става въпрос. В повечето случаи у нас идват чужди семейства, като двойките комбинират посещенията. Например мъжът идва на зъболекар, а жената - на очни прегледи Отдавна сме изтъквали, че медицинският туризъм е доходоносен”, каза още експертът. Много от чужденците пък посещавали страната ни заради други процедури - ортопедични, кожни, лицево-челюстна хирургия и др. Традиционно страната ни е търсена дестинация за медицински туризъм от израелци на възраст над 65 години. Те посещават най-вече Девин, Хисар, Кюстендил, Велинград и Сандански предимно заради програми, свързани с профилактика на хронични заболявания. Това обясни пред „Монитор” и Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация. Българите пък търсят места, които предлагат антистрес програми - масажи, терапии за разкрасяване, процедури, свързани с борба срещу стареене или с красиво „остаряване“, както и такива за намаляване на телесното тегло. Предпочитани са и терапиите за профилактика на опорно-двигателен апарат и на респираторни заболявания. Преди пандемията пък руснаците са съчетавали почивката си у нас с медицински процедури, най-вече за профилактика на респираторни заболявания Топ дестинациите в това отношение са били курортите ни на Черноморската Ривиера (Свети Константин и Елена, Слънчев ден, Златни пясъци, Кранево, Албена , Поморие, Слънчев бряг). „Що се отнася до Германия, тепърва очакваме резултатите за този пазар. Причината е, че от юни 2020-а работим по конкретен план за позициониране на България като качествена дестинация за целогодишен здравен туризъм (Медикъл/СПА, СПА и уелнес) на немския здравноосигурителен пазар”, коментира Сийка Кацарова. Според нея пандемията рязко е променила не само туристическия сектор, но и нагласите на хората за пътуване. Затова водещи в търсенето при избора на дестинация и хотел вече ще са предимно сигурността, спокойствието и спазването на мерките. Приоритетно ще е търсене на почивка с полезен ефект за здравето и засилване на имунитета „Темата за превенцията и липсата на политика за превенция в здравната стратегия на България е втората ни болка. Предложили сме на ресорните министри инструмент, наречен „Ваучери за здравна превенция“, който, от една страна, цели да стимулира компаниите да инвестират в превенцията на хората, от друга, държавата да подкрепи вътрешния туризъм и като резултат да имаме по-здраво и работоспособно население. Засега обаче няма резултат”, каза още Кацарова. Според нея програмата на НОИ в тази посока е изключително лимитирана и едва 45 - 50 000 българи могат да се възползват от нея. Експерти: COVID-19 e шанс за възраждане на балнеологията Пандемията с COVID-19 е историческо време за възраждането и признаването на балнеологията и на климатичните здравни курорти. Това заяви председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Сийка Кацарова. „В последните 4-5 години България започна да се рекламира като целогодишна дестинация за здравен туризъм. Включването на страната ни от миналата година в списъка на Германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband) е важна стъпка. Това дава възможност да се възстановят разходите, свързани с предоставяне на медицински амбулаторни услуги на граждани със здравни застраховки към немска каса, член на „GKV-Spitzenverband”, обясни Кацарова. Според нея това може да ни позиционира като дестинация за здравен туризъм (Медикъл/СПА, СПА и уелнес направление). „Предимствата са, че този продукт успешно се комбинира с морски, планински, ски, културен, винен, голф туризъм. Покрива територията на цялата страна и дава хляб на средни и малки общини”, коментира още Кацарова. Тя изтъкна, че дестинациите, които предлагат сигурност у нас, спазват мерките на Министерството на здравеопазването и разполагат с лековит природен ресурс, са Хисаря, Велинград, Кюстендил, Сандански, Девин, Павел баня, Белчин баня, Сапарева баня, с. Баня – Разложко, Огняново, Пампорово, Боровец, Банско; Поморие, Свети Константин и Елена, Албена. източник: Монитор