На 14 октомври православна църква почита църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. Честваме още Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий. Света Петка, наричана от нашия народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само у нас, но и в целия православен свят и най-вече на Балканите. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци. Въздигането на посмъртната слава на Света Параскева е свързано с българското царство. Когато Византия пада под властта на кръстонците през 1204 г., мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г.. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата от Свети патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени във Видин, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година. През 1641 г. мощите на Света Петка са пренесени в новопостроения храм "Свети Три светители" в Яш. В тази църква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими. През 1888 г. мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където се пазят и днес. Днес имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева и Кево. Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век. Назарий бил син на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Свети апостол Петър. Като станал пълнолетен, Назарий пожелал да посвети себе си на мисионерската работа сред езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по разни градове, из разни страни. Дошъл в Медиолан (днешният Милано). Тук, както и на много други места, бушувало гонение срещу християните, предприето от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изгонен от града, защото ги посетил и им дал помощ. От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил множество езичници, между които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, пожелал да стане сътрудник на Назарий в апостолското му дело. Двамата проповедници на много места били бити и затваряни в тъмници. След много премеждия дошли в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с намерение да ги утешат и с нещо подпомогнат. Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро след това били убити и Гервасий и Протасий. Точната дата на мъченическата им смърт не е известна, но е станала по времето на император Нерон (54- 68).