ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Работим заедно. Как да не се уморим и да съхраним отношенията си?
- 22 Фев 2019
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Работим заедно. Как да не се уморим и да съхраним отношенията си?
Катя ПЕНЕВА: Комуникацията между интимната двойка в колектива никога не трябва да бъде препъникамък в изграждането на добри колегиални отношения
Много хора са изцяло отдадени на служебните си ангажименти. Времето им основно минава на работното място. За хубаво или лошо, свикваме с колегите си така, че ставаме с тях едно семейство. За немалка част от тези, които постъпват на нова работа, има голям шанс там да срещнат бъдещия си партньор. И това е съвсем естествено. В романтичната фаза на връзката това е добре дошло и за влюбените. Желанието да си с някого и да можеш да го опознаеш по-добре е част от живота ни, то ни помага да изграждаме по-голяма съпричастност един към друг и да си помагаме.
Когато хората работят на едно място, те могат да спестят доста и от разходите си за транспорт и да са взаимозаменяеми във всяко едно отношение. Разбира се, в активния период на съвместните отношения всичко сякаш върви от само себе си и на човек не се налага да се замисля в дългосрочен план. Да, всички ние имаме нужда от сигурност и желаем дълготрайно обвързване, което да придаде стойност на дните ни.
Желаем да се грижим за тези, които обичаме и да се чувстваме отговорни. За много двойки любовта е в цялостното сливане, желаят да са заедно навсякъде и във всичко. Видни специалисти са на мнение, че е много трудно човек да подържа едновременно вълнуващи, дълбоко емоционални, въодушевяващи и в същото време комфортни и сигурни отношения. При голяма част двойки сигурността във връзката се превръща в монотонност. Независимо от всичко, хората не престават да жадуват за страст по между си, за онзи огън, който ги кара да се приближават един до друг и да изпитват уюта на сигурността в дните си.
Но животът рано или късно ни сблъсква с онази действителност, която не ни е по вкуса. Защото любовта и интимното ни привличане се нуждаят от дистанция, от пространство, в което да напълним близостта си с кислород. Поставянето на граници между работния процес и отношенията в колектива, както и в личните отношения между партньорите е важно правило. На едното място партньорите са колеги и се отнасят като такива, без да пренебрегват останалите в колектива и без да се възползват от преференции в случай, че са в зависима йерархична позиция, а на другото място - в дома си те са двама обичащи се съпрузи и родители. Комуникацията между интимната двойка в колектива никога не трябва да бъде препъникамък в изграждането на добри колегиални отношения и никой от останалите не бива да се чувства неудобно заради наличието на по-особена - семейна обвързаност между тях.
За съжаление животът на съпрузите може да се превърне в един постоянен водовъртеж, в който и двамата едновременно да са изцяло увлечени в работата и семейните задължения и да няма нищо друго, което да изпълва с вдъхновение живота им, това от своя страна може допълнително да доведе до взаимно отегчение и взаимна умора. Много опасно е когато в един колектив вътресемейните отношения стават достояние на всички. Натрупаното напрежение в дома може да ескалира по незначителен повод на служебното място и това да предизвика допълнителен смут и да влоши атмосферата в офиса. Винаги съвместното съжителстване и общите служебни ангажименти биват особено рисковани от гледна точка на това, че излагат на показ неща от личния ни живот, които при други обстоятелства бихме прикрили. а това ни прави много уязвими. Дали човек ще избере да има повече дистанция, или повече близост, винаги е необходимо да държи сметка на чувствата и преживяванията, които се предизвикват вследствие на общия живот в интимното пространство. Склонна съм да си мисля, че нашата любов не зависи нито от близостта, нито от дистанцията, която имаме помежду си, а от това как се чувстваме в конкретната ситуация с нашия любим. По какъв начин решаваме не само неизбежните конфликти, но и дали си даваме сметка за реалната стойност, която те имат в личния ни живот.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Работим заедно. Как да не се уморим и да съхраним отношенията си?
Катя ПЕНЕВА: Комуникацията между интимната двойка в колектива никога не трябва да бъде препъникамък в изграждането на добри колегиални отношения
Много хора са изцяло отдадени на служебните си ангажименти. Времето им основно минава на работното място. За хубаво или лошо, свикваме с колегите си така, че ставаме с тях едно семейство. За немалка част от тези, които постъпват на нова работа, има голям шанс там да срещнат бъдещия си партньор. И това е съвсем естествено. В романтичната фаза на връзката това е добре дошло и за влюбените. Желанието да си с някого и да можеш да го опознаеш по-добре е част от живота ни, то ни помага да изграждаме по-голяма съпричастност един към друг и да си помагаме.
Когато хората работят на едно място, те могат да спестят доста и от разходите си за транспорт и да са взаимозаменяеми във всяко едно отношение. Разбира се, в активния период на съвместните отношения всичко сякаш върви от само себе си и на човек не се налага да се замисля в дългосрочен план. Да, всички ние имаме нужда от сигурност и желаем дълготрайно обвързване, което да придаде стойност на дните ни.
Желаем да се грижим за тези, които обичаме и да се чувстваме отговорни. За много двойки любовта е в цялостното сливане, желаят да са заедно навсякъде и във всичко. Видни специалисти са на мнение, че е много трудно човек да подържа едновременно вълнуващи, дълбоко емоционални, въодушевяващи и в същото време комфортни и сигурни отношения. При голяма част двойки сигурността във връзката се превръща в монотонност. Независимо от всичко, хората не престават да жадуват за страст по между си, за онзи огън, който ги кара да се приближават един до друг и да изпитват уюта на сигурността в дните си.
Но животът рано или късно ни сблъсква с онази действителност, която не ни е по вкуса. Защото любовта и интимното ни привличане се нуждаят от дистанция, от пространство, в което да напълним близостта си с кислород. Поставянето на граници между работния процес и отношенията в колектива, както и в личните отношения между партньорите е важно правило. На едното място партньорите са колеги и се отнасят като такива, без да пренебрегват останалите в колектива и без да се възползват от преференции в случай, че са в зависима йерархична позиция, а на другото място - в дома си те са двама обичащи се съпрузи и родители. Комуникацията между интимната двойка в колектива никога не трябва да бъде препъникамък в изграждането на добри колегиални отношения и никой от останалите не бива да се чувства неудобно заради наличието на по-особена - семейна обвързаност между тях.
За съжаление животът на съпрузите може да се превърне в един постоянен водовъртеж, в който и двамата едновременно да са изцяло увлечени в работата и семейните задължения и да няма нищо друго, което да изпълва с вдъхновение живота им, това от своя страна може допълнително да доведе до взаимно отегчение и взаимна умора. Много опасно е когато в един колектив вътресемейните отношения стават достояние на всички. Натрупаното напрежение в дома може да ескалира по незначителен повод на служебното място и това да предизвика допълнителен смут и да влоши атмосферата в офиса. Винаги съвместното съжителстване и общите служебни ангажименти биват особено рисковани от гледна точка на това, че излагат на показ неща от личния ни живот, които при други обстоятелства бихме прикрили. а това ни прави много уязвими. Дали човек ще избере да има повече дистанция, или повече близост, винаги е необходимо да държи сметка на чувствата и преживяванията, които се предизвикват вследствие на общия живот в интимното пространство. Склонна съм да си мисля, че нашата любов не зависи нито от близостта, нито от дистанцията, която имаме помежду си, а от това как се чувстваме в конкретната ситуация с нашия любим. По какъв начин решаваме не само неизбежните конфликти, но и дали си даваме сметка за реалната стойност, която те имат в личния ни живот.
