Колко пъти тази седмица някой ни каза, че сме разсеяни? Колко пъти усетихме, че изпускаме нещо важно около нас, загледани в телефона си? Статистиката: разсеяни сме почти 50% от времето си. Как това влияе на резултатите ни? Защо "кризата на вниманието" е особено важна точно днес, с напредъка на Изкуствения интелект и необходимостта да се развиват човешките качества, които ни отличават от роботите? Средностатистическият потребител на смартфон прекарва около 2,5 часа всеки ден на своето устройство. Но какъв е резултатът от това? Днес най-оскъдният ресурс е вниманието ни. Говори се за "икономика на вниманието" - учени и предприемачи от цял свят търсят начини да я управляват в своя полза. Науката създава модели, с които да обясни как разпределяме вниманието си онлайн. Така например теорията за рационалното несъответствие допуска, че да имаш пълна информация струва скъпо. Затова обикновено решаваме на база на ограничена информация - вместо да имаме цялата информация, решаваме на базата на една картинка или един ред. Говори се, че бизнесът се бори за вниманието ни и в резултат на тази борба сме по-разсеяни от всякога - реклами, видеа, картинки и новини. "Кризата на вниманието" се смята за един от най-сериозните проблеми на нашето време. Какъв ще бъде животът ни, ежедневието ни, се определя от това, на какво обръщаме внимание. Съзнателно или не. Мозъкът ни е основният капитал, с който работим. Това, към което насочваме вниманието си, определя на практика резултата от всяка наша дейност. Има много теории какво отличава хората с успешна кариера от останалите. Според някои именно способността да се съсредоточаваме върху правилните неща ни носи успех. И какво от това? Ето две важни неща, за които да се замислим: 1. Учим и работим все по-повърхностно и накрая не сме добри в нищо Всеки работен ден между 14:00 и 18:00 часа онлайн магазините се пръскат по шевовете от пазаруващи хора. Същите хора, които в това време би следвало да учат или работят.Загубеното време обаче е още повече, защото след разсейването следва процес на обратно съсредоточаване - отнема средно поне 25 мин. за всеки 10 мин. разсейване. За да развием умение, което да се цени, за да учим и да се развиваме, имаме нужда от вниманието си. Какво да направим, за да си върнем обратно вниманието: Редуване на "дълбока работа" почивка. Интервали от 45 минути дълбока работа - без телефон и социални мрежи - и след това почивка или разсейване. Смартфоните и социалните медии не са демони, демонът е липсата ни на дисциплина и все по-повърхностните резултати на всяко ниво. Тази проста техника обаче винаги обръща нещата. 2. Честото прекъсване създава лоши навици и ни прави постоянно слабо продуктивни и изоставащи Разсеяните моменти бързо могат да доведат до разсеяни дни. Навиците ни се оформят така, както производителите на технологии искат. Всички приложения за смартфони са проектирани така, че да бъдат възможно най-пристрастяващи - да "завладеят ума". Има доказателства, че разсейването причинява повече разсейване. Хората, които са прекъснати от нещо външно (напр. известия за съобщения), често после сами търсят нещо да ги разсее отново. С други думи, колкото повече се разсейваме от външни стимули, толкова повече умът ни сам търси да се отклони. Какво да направим: Изберете си вашето номер 1. Едно умение или дейност, по време на които никога няма да се разсейвате. Напредвайте с малки стъпки. Стъпките за справяне с тази криза на вниманието са прости. Иска се само упоритост, а за това ще говорим в друга статия. В Career rEvolution - първото авторско обучение за кариерно развитие в България, работим за това да се научим да се съсредоточаваме, но най-вече откриваме онова много важно за нас нещо - цел, призвание, личен проект, върху които да се съсредоточим. / dir.bg