Уважаеми читатели!
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Изгорях на работното място: Синдром на емоционалното прегаряне – причини за появата му и профилактика

Катя ПЕНЕВА: Прегарянето е отговор на несъответствието между очакваното и полученото

Може би вече сте почернели от слънцето, а емоциите на работното ви място са се поизтънили. Няма как да изпепелите, ако преди това не сте горели с любов! Синдром на емоционалното прегаряне в психологията свързваме с повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Цената, която плащаме за високите цели на скоростните отсечки, които искаме да превземем с реактивна скорост в професионалния и личния си живот. Това е късосъединителна реакция на личната ни неудовлетвореност между полагания от нас труд и отплата на тези, които се облагодетелстват от него. Негативно емоционално състояние, което на практика може да съществува във всяка една човешка дейност, включително и в отношенията между партньорите в една изтормозена от времето връзка. Инвестираното време, чувства, енергия, идеи не са намерили подходящото уважение и приемане, не са били оценени. Допускам, че основната причина за разделите между партньорите е не несъвместимост в характерите и изчерпване на чувствата, а в липсата на енергия, на желание, на смисъл, който да даде нов тласък на започнатото с ентусиазъм начинание.
Прегарянето е отговор на несъответствието между очакваното и полученото. Отнасяме се към брака и професията си като ресурси, от които можем да извличаме необходимите ползи в замяна на полагания от нас труд и време и това е напълно естествено и логично. Светът е материален, а инвестицията ни трябва да получи равностоен еквивалент. В Библията се казва, че човек трябва да дава без да очаква, но малцина са тези, които правят нещо, в което не виждат смисъл, а когато с това бива злоупотребено, нашето позитивно отношение се превръща в апатия. И когато се изключиш от скорост и махнеш краката от педалите, сякаш ти е все тая докъде ще стигнеш.
Не само възможностите за реализация, професионалният растеж и материалните възнаграждения са тези, които привличат хората към определено работно място. Създаването на добронамерена приятелска среда между колегите също може да помогне на човек по-лесно да приема трудностите в личния и професионалния си живот. Специалното внимание и загриженост от страна на работодателя допълнително допринасят за съпреживяването на удоволствие от извършената дейност. Еснафският работохолизъм „Залудо работи, залудо не спирай“ отдавна се е изчерпал и се е превърнал в „Залудо търпи, залудо не спирай да стискаш зъби“, защото никой не вижда резултата от това, което правиш, никой не те забелязва. Когато усещаш пренебрежение и отхвърляне, спираш да влагаш чувства и енергия. Отчуждаваш и се затваряш в себе си. Това особено важи за хора, които са в зависима позиция от началника си или от партньора си. Следва пълно отчаяние и най-вече липса на желание за работа. Хората в това състояние са опасни както за себе си, така и за обществото.
Необходимо е преосмисляне на случващото се и търсене на ново решение, което ще доведе до желаната трансформация. Потискането на недоволството, угодното примирение, конформизмът само засилват усещането ни за безпомощност. Страхът в такива моменти надделява, защото неизвестността в живота е по-страшна от това човек да предприеме стъпки на промяна. Много пъти си мисля, че безизходицата в подобни ситуации на естествено прегаряне е не само в дефицита на време за преосмисляне на случващото се, но и в липсата ни на достатъчно доверие в нас самите, в личните ни способности, че можем да променим събитията в живота си така, че те да ни носят нужната удовлетвореност и приемане в обществото.