Невровизуализация, извършена с помощта на вид изкуствен интелект, успешно предсказва дали 6-месечни бебета ще развият аутизъм. Това сочи ново проучване, извършено от учени в Университета в Северна Каролина, САЩ. В новото проучване са били включени 59 бебета, спадащи към групата на високорисковите към развитие на аутизъм, всяко от които е имало по-голямо братче или сестриче с аутизъм. Изкуственият интелект е прогнозирал със 100%-ова точност, че 48 от децата няма да развият аутизъм. В допълнение относно 11-те деца, които са развили това разстройство когато са достигнали 2-годишна възраст, системата точно е прогнозирала 9 от случаите. Експериментът е публикуван в списание Science Translational Medicine. "Колкото повече разбираме за мозъка преди появата на симптомите, толкова по-подготвени ще бъдем, за да помогнем на децата и техните семейства", коментира водещият автор на проучването Джоузеф Пайвън (Joseph Piven), професор по психиатрия в Университета в Северна Каролина. Проучването показва, че 20% от бебетата, които имат по-големи братчета или сестричета с аутизъм, ще развият същото разстройство; сред бебетата от общото население 1,5% развиват аутизъм, съобщава друг водещ автор Робърт Емерсън (Robert Emerson) от същия университет. Новите резултати могат да доведат до нови диагностични инструменти, които разпознават аутизма преди появата на симптомите, което дава на лекарите възможност за ранна намеса, коментират учените. "Идеята е, че можем да бъдем по-ефективни, ако стигнем до тези деца преди те да развият аутизъм и вероятно да го подобрим или предотвратим", коментира Пайвън. Разстройството от аутистичния спектър засяга около едно на всеки 68 деца в САЩ. Поведенческите симптоми обикновено се появават на 2-годишна възраст. Емерсън и колегите му демонстрират, че могат успешно да идентифицират биомаркери за разстройството преди симптомите да се появят. Като част от тяхното проучване учените използват ядрено-магнитен резонанс, за да заснемат мозъците на бебетата по време на сън. При сканирането те регистрират невралната активност в 230 различни области в мозъка, търсейки конкретно дали двойките от тези области (назовани фукнционални връзки) са синхронизирани една с друга, и ако е така - до каква степен. Учените успяват да измерят 26 335 функционални връзки, които са от съществено значение за познанието, паметта и поведението. Когато децата от експеримента достигнат 2 години, те се връщат за нова поведенческа оценка. Учените наблюдават социалните взаимодействия на децата, комуникацията, двигателното им развитие и тенденцията да изпълняват монотонни действия, и така определят всяко дете дали има аутизъм или не. С всички тези данни изследователите първо обучават изкуствения интелект (без да използват получените данни от наблюдаваните 59 деца), след което го използват да извърши прогнози. Целта е да се види колко точно може да предскаже кои деца са развили аутизъм. С други думи, въпреки че учените са знаели вече кои бебета са развили аутизъм като са стигнали 2 години, машината не е знаела. В края на изчисленията машината правилно познава 82% от случаите на деца, развили аутизъм. Същият екип публикува през февруари резултати от друго проучване, което също показа впечатляващо ниво на прогнозиране, но при него се изисква два ядрено-магнитни резонанса - един на 6 месеца и един на 1 година. Преминаване към прогнозиране на по-ранна възраст е огромно преимущество, отбелязва Пайвън. КРОСС