От днес до 26 май се гласува за депутати в Европейския парламент. Изборите започват днес в Холандия и Великобритания. Евроизборите в Обединеното кралство са белязани от несигурността около Брекзит. Очаква се пореден наказателен вот за двете основни партии - Консервативната и Лейбъристката. Има и очаквания, че премиерът Тереза Мей няма да оцелее дълго на поста си след евровота. Утре ще се гласува в Ирландия и Чехия, на 25 май - в Латвия, Малта и Словакия. Гражданите в останалите 21 страни от ЕС от ще гласуват на 26 май. В изборите имат право да участват 426 милиона гласоподаватели. Статистиката сочи, че участието в изборите за евродепутати намалява постоянно. Докато през 1969 г. са участвали 61.99 на сто от избирателите, през 2014 г. пред урните са се явили едва 42.61 на сто от гражданите с право на глас. Кого ще подкрепите на изборите за Европейски парламент? Виж още Кого ще подкрепите на изборите за Европейски парламент? Първите прогнози за резултатите от изборите ще бъдат съобщени около 19.00 ч. в неделя. ЕП очаква да научи най-късно резултатите от изборите във Франция, Дания и Испания. Първото прогнозно разпределение на местата в следващия Европейски парламент ще бъде представено около 21.15 ч. българско време на 26 май, уточни администрацията на ЕП. Европейските избори и Европейският парламент в ключови числа 43 процента - толкова беше избирателната активност на последните евроизбори през май 2014 г., припомня Ройтерс За сравнение, на първите преки избори за ЕП през 1979 г. са гласували 62 процента от имащите право на глас, като тогава се е гласувало в едва 9 страни членки. През май 2014 г. в Белгия, където гласуването е задължително, избирателната активност беше 90 процента, а в Словакия - едва 13 процента. 705 или пък 751 - толкова са евродепутатите. Заради Брекзит те трябваше да са 705, но Великобритания така и не успя да напусне ЕС до 29 март, което наложи произвеждането на евроизбори и там. Когато страната излезе от ЕС, броят на евродепутатите ще бъде намален на 705. От общо 73-те британски места в Европарламента, 46 ще бъдат премахнати, а 27 ще бъдат преразпределени между други 14 страни членки. 96 срещу 9 - това е съотношението между местата, с които разполага най-голямата страна членка на ЕС - Германия, и най-малките държави - Естония, Кипър, Люксембург и Малта. 400 000 срещу 40 000 - толкова съответно са гласовете, които средно трябва да бъдат получени в Италия и в Люксембург за място в ЕП. В някои страни минималният праг е пречка за малките партии, но в други държави избирателните системи може да са от полза за такива формации. Така например през 2014 г. кипърски евродепутат получи 20 000 гласа, докато белгийски кандидат, представляващ 77 000-те германоговорящи белгийци, беше избран в ЕП с по-малко от 12 000 гласа. Средно на изборите през 2014 г. всеки евродепутат беше подкрепен от 240 000 действителни гласоподаватели и представлява около 550 000 регистрирани избиратели. 114 милиона евро - това е цената на година на съществуването на двете централи на Европейския парламент. Всеки месец евродепутатите и техният персонал пътуват от Брюксел до френския град Страсбург, за да провеждат пленарни сесии. Франция наложи вето на всеки опит да се промени това правило, заложено в основополагащите договори от 50-те години на миналия век. 24 - толкова са работните езици в Европейския парламент. С Брекзит или не, английският ще си остане доминиращ сред тях. Евродепутатите имат право да говорят на родните си езици, подпомагани от преводачи, но мнозина от тях използват английския, за да достигне посланието им до по-широка аудитория. 708 - толкова са законодателните актове, приети от ЕП в периода 2014-2019 г. Повечето от тях са минали на първо четене, което е отнело средно по 18 месеца. Другите, за които са били нужни повече четения и дискусии, са били приети средно за 40 месеца. 25 и една четвърт - това е формулата за съставяне на официална група в бъдещия ЕП. Официалните групи имат право на специално финансиране, имат глас в съставянето на дневния ред, имат правото на председателски постове на парламентарни комисии и др. Според формулата, за да има официална група, е нужно да се обединят най-малко 25 евродепутати от най-малко една четвърт от страните членки. В досегашния Европарламент имаше 8 парламентарни групи, но след изборите се очакват промени. Ключови етапи след евровота Европейските избори са прелюдия към голяма промяна в европейските институции, която ще бъде извършена до края на 2019 г. През тези няколко месеци се очертават няколко ключови етапа. На 26 май, в последния ден от евровота, след затварянето на изборните секции в Италия, което ще стане в 21 ч. по Гринуич, националните власти на всяка една от 28-те страни членки ще могат да обявят резултатите. Европейският парламент пък се очаква да публикува прогнозните си данни за състава на бъдещия ЕП след 18 ч. по Гринуич въз основа на екзитпол допитвания. На 28 май ще има извънредна среща на върха на ЕС, на която ще се обсъждат резултатите от вота. Всяко политическо семейство (консерватори, социалисти, либерали и др.) вече ще е преброило колко депутати има в ЕП и ще настъпи моментът за преговори за определяне на приемниците на Жан-Клод Юнкер и на Доналд Туск начело съответно на Европейската комисия и на Европейския съвет. На 20 и 21 юни ще има нова среща на върха на ЕС, чиято цел е да се приключи с номинациите на водещите европейски постове. Определянето на титулярите им ще стане с квалифицирано мнозинство. През юли ще има две работни сесии в Европейския парламент. Първата ще е от 2 до 4 юли, по време на която ще бъде неговото учредително заседание. Втората ще е от 15 до 18 юли. Тогава евродепутатите ще трябва да одобрят новия ръководител на ЕК, избран от държавните и правителствени лидери. През есента ЕП ще трябва да се произнесе по състава на новата ЕК, като преди това всяка страна членка ще е представила име на еврокомисар. Встъпването в длъжност на новата ЕК е предвидено за 1 ноември. Новият председател на Европейския съвет ще встъпи в длъжност на 1 декември. dir.bg