Докато много политици от САЩ все още поставят под въпрос дали промяната в климата се дължи на хората (това е така!), вероятно, някак почти неусетно сме вдигнали концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата на Земята до най-високите нива от милиони години насам. 15 милиона години са драматично повече от статистиката, често цитирана от геолозите и климатолозите: Днешните нива на въглерод са най-високите, които са били на Земята най-малко от 800 000 години. За това има несъмнено доказателство, запазено в древния лед на планетата. Въпреки че учените подчертават, че въздушните мехурчета, съхранявани в леда, са "златният въглероден стандарт", съществуват по-малко директни, макар и доста надеждни средства за измерване на историческите нива на въглероден двуокис. Тези измервания, широко наричани прокси, включват химическото оформяне на отдавна умрелия планктон и доказателствата, съхранявани в дихателните клетки или "стомата" на древните растения. Учените са идентифицирали този 15 милиона период чрез многократно измерване на "проксита" по целия свят. "Това е добра научна документация, макар и непряка мярка", каза в интервю Майкъл Прайд, професор по науките за земната система в калифорнийския университет "Ървайн". "Има няколко линии на доказателства", добави Прайър, водещ автор на докладите на ООН за климата, цитирайки доказателствата за въглеродния диоксид в изкопаемия морски живот. - "Това не е мнението или изследването на един човек". Директните измервания на нивата на въглеродния диоксид в атмосферния въздух наскоро показаха 410 части на милион, или ppm, най-високата концентрация в човешката история. "През повечето време въглеродният диоксид е бил под 400 ppm за последните 14 милиона години," каза Матю Лахниет, палеоклиматолог от Невада, Лас Вегас. Разбира се, концентрациите на СО2 няма да спрат на това ниво, посочва Лахниет. "Вероятно до десетилетия ще достигнем между 550 и 600 милионни части." Тези видове високи концентрации на въглерод не са били познати на Земята в продължение на над 20 милиона години, отбелязва Лахниет. "Това прави този разговор още по-актуален", добавя той. Някои климатолози дори твърдят, че днешният климат има най-висока концентрация на парникови газове - ако в сместа се добавят газове като метан (природен газ) и азотен оксид. По този начин концентрацията става по-висока откогато и да било през последните 20 милиона години. Тази идея, наречена "еквивалент на въглероден диоксид", има известна подкрепа в климата, въпреки че редица учени по въпросите на климата, които достигнахме, не подкрепят за идеята за максимума от 20 милиона години. От началото на индустриалната революция средната температура на Земята се е повишила с 1,8 градуса по Фаренхайт или с 1 градус по Целзий. Основните последици вече са наблюдавани редовно. Най-лесно се прогнозират рекордните горещи вълни и исторически горски пожари, проявяващи се по-често и в световен мащаб, но и по-сложните атмосферни промени. "Това (глобалното затопляне) повишава морското равнище и повишава активността на циклоните, което прави атмосферата по-влажна и води до наводняване от обилните валежи, а затоплящите се океански температури осигуряват допълнителна енергия за тропическите бури", казва Стефан Рахсторф от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, през септември. "Полярният лед се топи, в океана системата на Гълфстрийм отслабва, а в атмосферата струйният поток се държи странно", добавя Рахсторф. За разлика от предишните геоложки епохи, определящото обстоятелство днес все още не е високата концентрация на въглерод във въздуха - толкова бързо се натрупва всичко, това се случва толкова бързо, че системата все още не е реагирала пълноценно, а катаклизмите тепърва предстоят, убеден е ученият. Природата отстранява въглерода от атмосферата за дълги периоди от хиляди до десетки хиляди години. Например, последният топъл период преди последното заледяване, наречен Еемийски (Eemian), който завършва преди около 120 000 години, бавно разтопява значителна част от ледовете на Гренландия и това се е случило при значително по-ниски ниски концентрации на въглерод, около 280 ppm. / dir.bg