Кой да изберете - Китай или Америка? Не очаквайте да бъде лесно. Технологичната студена война между САЩ и Китай е на път да се разпространи и това ще принуди лидерите по света да вземат някои трудни решения. Миналата седмица написах, че се спусна дигитална Желязна завеса, когато американският президент Доналд Тръмп предприе действия за изолиране на китайската компания Huawei Technologies. Само седмица по-късно глобалните корпорации бяха засегнати от това разделение. Собственикът на Google, Alphabet, заяви, че ще прекъсне някои връзки с Huawei, включително като ограничи достъпа на китайската компания за електроника до своята мобилна операционна система Android. Оттам телекомуникационни фирми от Япония, Великобритания и Тайван, наред с други, отказаха поръчките си за най-новите устройства на Huawei. Microsoft Corp. премахна продуктите на Huawei от своя каталог Azure Stack, а британската ARM Holdings, сега собственост на SoftBank Group, каза, че ще изпълни заповедта да спре да доставя някои елементи, обект на патентни права, използвани при полупроводниците. Тези компании следват директива, издадена от суверенна страна. От тяхна гледна точка те не са имали кой знае какво поле за маневриране, както правно, така и чисто функционално (ако един телефон не може да използва Android както трябва, това е проблем)**. По всяка вероятност ще се оформи по-бавно, но по-важно разделение между страните, с падането на тази дигитална Желязна завеса. Разполагането с взаимно изключващи се технологични сфери не означава просто, че снабдителните вериги ще се отразяват една друга на различни континенти. Това по-скоро ще означава за отделните страни, че всяко бизнес и инвестиционно решение ще стане политическо. Американските технологии все още са водещи в света и това ще остане така още известно време. Китай обаче показва желание да установи връзки с развиващи се страни и да им помогне по начини, до които САЩ някога прибягнаха. Изграждането или субсидирането на фиксирани и мобилни комуникационни мрежи вероятно ще продължи. Дело на Huawei или ZTE, но финансирано, пряко или непряко, от Пекин. Въпросът не опира само до високотехнологичните мрежи. Голям брой развиващи се страни искат високоскоростни железопътни линии, ефективни пристанища и летища и енергоспестяващи, слабо замърсяващи електрически автомобили. Всички тези неща може да бъдат осигурени от Америка и нейните съюзници. Япония, Европа и Канада имат технологиите и ноу-хауто, за да помогнат. Но освен че е в състояние да предложи същото, Китай разполага и с необходимия политически и финансов капитал. Волята вече я има под формата на инициативата "Един пояс, един път". Ако дадена страна обаче се съгласи да приеме китайски мрежи или инфраструктура, е все по-вероятно нейният достъп до американски стоки да бъде отрязан под маскировката на съображения за националната сигурност на САЩ. Филипините и Виетнам олицетворяват това противопоставяне. Филипините исторически имат близки връзки със САЩ. Президентът Родриго Дутерте обаче постоянно редува любовта и омразата в отношенията си с Китай, като едновременно отбелязва войнствеността на Пекин към неговите съседи и желанието му да сключва сделки. При управлението на Дутерте двете страни подписаха повече от дузина споразумения, едно от които предвижда China Telecom да изгради мобилна мрежа във Филипините. Настроенията към Китай бяха резюмирани този месец от министъра на външните работи Теодоро Локсин в интервю за Блумбърг: "Китайското предложение за стратегическо партньорство е малко по-привлекателно от настоящата оферта на САЩ за стратегическо объркване." Виетнам, тъкмо обратното, би трябвало да изглежда естествен съюзник на Китай. Агресивното поведение на Пекин обаче не му спечели симпатиите на виетнамците, които в същото време са настроени сравнително благосклонно към САЩ. Четири десетилетия след края на жестоката война двете страни изграждат военни връзки, в момент когато Виетнам се опитва да сдържи надигащата се китайска мощ. Това увеличава вероятността Ханой да отказва китайските предложения, ако тяхното приемане би означавало загуба на благоразположението на Вашингтон. Изборът обаче няма да е лесен, предвид това колко щедри са китайските оферти. Подобни решения ще трябва да бъдат взимани по целия свят. Това няма да става бързо и вероятно няма да бъде правено изрично в официални изявления. Вместо това тези решения ще бъдат взимани в заседателните зали на бюрократични институции, на срещи в кабинети и в чуждестранни посолства, където килимите ще бъдат изтърквани от едно истинско стълпотворение от правителствени и частни лобисти. Така както светът бе разделен по военни линии преди 70 години, дигиталната Желязна завеса ще принуди политическите лидери да решават дали са отбора на Китай или от този на Америка. *б. изд.: Тази статия не отразява непременно мнението на редакционния съвет на агенция "Блумбърг" или на нейните собственици. **б. изд.: Китай е третата дестинация за американския износ на компютри и електроника, но делът му е под 10%. https://www.dnevnik.bg