„Космическата“ хипотеза на проф. Робърт Ланза (Robert Lanza) разказва за паралелни светове, в които животът не свършва със смъртта на тялото. Идеите на Ланза са изложени в книгата „Биоцентризъм: животът и съзнанието – ключове към разбирането на истинската природа на Вселената“ (Biocentrism: How Life and Consciousness are the Keys to Understanding the True Nature of the Universe). Книгата съдържа твърдения, че животът продължава вечно, макар и на друго място. Робърт Ланза е професор в университета Уейк Форест, специалист по регенеративна медицина и научен ръководител на компанията Advanced Cell Technology. Той е известен и с изследванията си в областта на стволовите клетки, има няколко успешни експеримента по клониране на изчезващи видове животни. Допреди няколко години ученият се увличал от физика, квантова механика и астрофизика. От тази странна смес се родила теорията на така наречения нов биоцентризъм, чийто проповедник станал професорът. Според биоцентризма смърт няма. Тя е илюзия, която възниква в съзнанието на хората, тъй като хората се отъждествяват с тялото си и знаят, че тялото рано или късно умира. Затова е логично да си мислят, че умират заедно с него. Всъщност съзнанието съществува извън времето и пространството и може да се намира както в човешкото тяло, така и извън него. Това добре се вписва в основите на квантовата механика, според която една частица може да се окаже и тук, и там, а някое събитие да се развива по няколко – понякога безкрайно много – варианта. Ланза вярва, че съществуват множество вселени. В тях се реализират всички вероятни варианти на развитието на събитията. В една вселена тялото е загинало, а в друго продължава да живее, вземайки съзнанието, изтекло в тази вселена. С други думи, умиращият, минавайки през прословутия тунел, се оказва не в рая или ада, а в свят, в който е живял. И така – до безкрайност. „Съзнанието е като енергия. Не изчезва и не може да бъде унищожено“, казва Ланза. Някои напълно обсебени биоцентристи направо смятат, че материалният свят не съществува, а само негов виртуален образ, генериран от съзнанието. Или че светът все пак си съществува, но в този вид, в който ни позволяват да го видим и усетим нашите сетивни органи. Ако имахме други сетивни органи, то бихме виждали съвсем различни неща. Ланза вярва в реалността, но я смята за процес, който изисква участие на съзнанието, тъй като човек едновременно е и наблюдател, и творец. Паралелно от нас Обнадеждаващата, но доста спорна теория на Ланза има много неволни привърженици – не само простосмъртни, желаещи да живеят вечно, но и известни учени. Това са физиците и астрофизиците, разсъждаващи за паралелните светове, тоест които смятат, че вселените са много. Мегавселена, или Мултивселена – така се нарича научната концепция, която те отстояват. И според нея няма физични закони, които да забраняват съществуването на други вселени. Първи за паралелните светове споменава през 1895 г. писателят Хърбърт Уелс в разказа „Вратата в стената“. 62 години по-късно идеята му развива в докторската си дисертация Хю Еверет. Нейната същина гласи: във всеки миг Вселената се разделя на безкрайно количество себеподобни. И още в следващия миг тези „новородени“ вселени се разделят точно по същия начин. В някои от тези светове съществувате вие. В един четете тази статия, пътувате в градския транспорт, в друг лежите на дивана и гледате телевизия. „Импулс към размножаването на световете са нашите постъпки – обяснява Еверет. – Стига да направим някой избор и в миг от една вселена се получават две с различни варианти на съдбата.“ През 80-те години теорията на множествените светове е развита от Андрей Линде – професор по физика от Станфордския университет с руски произход. „Космосът – разказвал Линде – се състои от много балончета, които дават началото на същите балончета, а те на свой ред раждат подобни балончета в още по-големи количества и така до безкрайност.“ Тези мехурчета са разнесени из пространството и не чувстват взаимното си присъствие, но всички те са част от един и същи физически свят. Физикът теоретик Лаура Мерсини-Хътън от университета на Северна Каролина и колегите ѝ доказват, че аномалиите на микровълновия фон са възникнали поради това, че върху нашата Вселена оказват влияние други вселени. Според учените дупките и прорезите – „синините“, както ги наричат, са възникнали от непосредствени удари на съседни вселени по нашата. Физиците смятат, че вселените възникват буквално като мехурчета в кипяща течност. А когато възникват, се сблъскват и отскачат една от друга, оставяйки следи. Квантите на душата И така – оказва се, че местата, където може да отлети нашата душа според теорията на биоцентризма, са много. А съществува ли самата душа? В съществуването на вечна душа не се съмнява проф. Стюарт Хамероф от отделението по анестезиология и психология на Аризонския университет и директор на Центъра по изучаване на съзнанието. Той твърди, че е открил доказателства, че съзнанието на човека не изчезва след смъртта. Според Хамероф човешкият мозък е съвършен квантов компютър, а душата, или съзнанието, е информация, натрупана на квантово ниво. Тя не може да бъде унищожена. Но може да бъде прехвърлена. Анестезиологът смята, че след като тялото загине, квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и там съществува безкрайно дълго. А биоцентристът Ланза доказва, че тя отлита в друга вселена. Сред привържениците на Хамероф е сър Роджър Пенроуз – известен британски физик и математик от Оксфордския университет, който също е открил в нашата Вселена следи от съприкосновения с други. Заедно учените развиват квантова теория на съзнанието. И смятат, че са открили носителите на съзнанието – елементи, които приживе натрупват информацията, а след смъртта на тялото някъде я „извиват“. Това са разположени в невроните белтъчни микротръбички (microtubules), които преди са изпълнявали скромната роля на арматура и транспортни вътреклетъчни канали. http://lifetime.bg