Благодарение на лунни проби, събрани от мисията „Аполо 14“, учените могат най-накрая да кажат колко стара всъщност е Луната. Оказва се, че нашият съсед е на впечатляващите 4,51 млрд. години. Това означава, че Луната е с около 140 млн. години по-стара, отколкото се смяташе преди това, пише научното издание „Сайънс алърт“. „Установяването на възрастта на Луната е от съществено значение за разбирането на еволюцията на Слънчевата система и формирането на каменистите планети, в това число и Земята. Въпреки това, независимо от нейната важност, възрастта на Луната никога не беше изчислявана правилно“, посочват изследователите на екипа, воден от Мелани Барбони от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Предполага се, че земният спътник е формиран от каменни късове, отскубнали се от Земята при сблъсъка й с Тея – небесен обект с размерите на планета, който се е намирал в ранната Слънчева система. Сблъсъкът, създал Луната, е имал силата да унищожи живота на Земята. По тази причина времето, в което е станал, е от особено значение за науката. Досега не можеше да се определи нейната възраст, тъй като нямаше достатъчно запазени останки от това време на повърхността на спътника. В същото време повечето проби, донесени от „Аполо 14“ през 1971 г., са комбинация от различни камъни, смесени заедно по време на астероидни удари. По тази причина, вместо да търсят останки от „младостта“ на Луната, учените са се обърнали към минерала циркон, който представлява циркониев силикат и се е образувал докато спътникът ни се е охлаждал от ранното си горещо и полутвърдо състояние до формата, която познаваме днес. След като веднъж се формира, цирконът остава непокътнат. Изучаването на този минерал позволява да се видят примеси и други химични елементи, „запечатани“ в него. Така чрез запечатаните лунни останки в циркона учените са успели да определят възрастта на най-близкия ни съсед. /БГНЕС http://www.nationalgeographic.bg