Това е е най-късият ден в годината, но началото на зимата бележи и началото на приближаването на слънцето към дългите топли дни на лятото. Тази година зимното слънцестоене настъпва в сряда, 21 декември в 12:44 българско време. Защо се появява слънцестоенето и как хората са го наблюдавали в миналото? Продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. Поради наклона на земната ос, когато нашата планета обикаля около Слънцето, Северното и Южното полукълбо получават неравно количество светлина. Това е причината за зимното и лятното слънцестоене, както и за сезоните.  При слънцестоенето нашата звезда достига най-високото си (зимно слънцестоене) или съответно най-ниското си (лятно слънцестоене) положение от видимия си път върху небесната сфера. Зимното слънцестоене се състои тогава, когато Слънцето достига своята най-южна деклинация от -23,5 градуса. т.е.,  когато северният полюс е наклонен на 23,5 градуса в посока, обратна на Слънцето. На тази дата земите, разположени отвъд 66,5 градуса северна ширина, са в пълна тъмнина през цялото денонощие, докато тези, разположени под 66,5 градуса южна ширина, получават 24 часа дневна светлина. За Северното полукълбо това е най-късият ден в годината, а за Южното - най-дългият. Точно обратната е ситуацията при лятното слънцестоене. Липсата на слънчеви лъчи прави зимното слънцестоене най-мрачния ден в годината, но не и най-студения. Най-студеният настъпва около месец по-късно в зависимост от това къде живеете, тъй като океаните и земните маси бавно губят топлинната енергия, която са поели през летните месеци. В древността хората са строили множество паметници, за да отбележат слънцестоенето. Такъв пример е Нюгрейндж, огромна погребална могила от каменната ера, направена преди около 3200 г. пр. Хр. или 1000 години по-рано от Стоунхедж. По време на слънцестоене малък прозорец окъпва камерата в светлина за 17 минути. Паракасите в Перу, които са живели около 800 -100 г. пр. Хр., пресичали пустинята с линии, наречени геоглифи, свързващи церемониалните могили с мястото, където зимното слънце залязва над хоризонта. Известните линии Наска – маймуни, гущери и други фигури, издълбани в земята от последвалата перуанска култура, се предполага, че също са свързани със зимното слънцестоене. Древният египетски храм Карнак бил направен в съответствие със зимното слънцестоене преди повече от 4 000 години. Подобни съоръжения могат да се видят в Ангкор Вар в Камбоджа и Мачу Пикчу в Перу.  В България също има скално образувание, за което учените смятат, че е било древна обсерватория - уникалният природен феномен Провъртеника или Часовника. Той представлява величествена скала, която има формата на огромна каменна кула. Феноменът се намира в близост до град Луковит и се предполага, че е бил включен в древен култов комплекс или древна обсерватория, тъй като в дните на лятното и зимното слънцестоене през него преминава фиксиран слънчев лъч. Днес Провъртеника е обявен за природна забележителност. http://www.nationalgeographic.bg