Людмил Тодоров: Подмяната на ценностите в обществото е тежка болест с дълготрайни последици

ЗА ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ, ЗА ЛЮБОВТА И ЗА РАЗГЛОБЕНИТЕ ИСТИНИ
„Любовното лято на един льохман“, „Емигранти“, „Шивачки“, „Скептици“, „Шлеп в пустинята“, „Разглобено лято“, а сега и „С череша се задави косът“ – все знакови заглавия за невъзможно грозния живот в държавата ни, която все не успява да промени руслото на този тъй невъзможно грозен живот и в която държава всеки се спасява както може – кой в чалга и алкохол, кой в безуспешни планове за бъдеще някъде навън, кой в любовта – понякога тъй невъзможна… „…животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот“, споделя с болка Людмил Тодоров – едно момче на 61, което дълбоко в себе си е младеж, живее с проблемите на младите и доколкото може, се опитва да ги промени към по-добро - с книгите си, с филмите си, с душата си.

- Режисьор, сценарист, писател – как си съжителстват правенето на кино и писането на книги? Кое ви е по на сърце? Къде се чувствате самия вие?
- Писането на книги и снимането на филми е един общ процес при мен. Така започна още в самото начало - през една и съща година излезе моят дебютен филм и първият ми сборник с разкази. Случвало се е да напиша разказ, който в процеса на писането се превръща в сценарий, а се е случвало да започна сценарий, който в процеса на писане се превръща в роман.

- Как, според Вас, по-лесно стигат идеите Ви до публиката – чрез филмите или чрез книгите Ви?
- Киното е по-лесното за възприемане от двете изкуства. Неговата специфика обаче, го прави по-непригодно за големи, мащабни послания. Филмите ми имат по-скоро социални послания, а в книгите те са по-общочовешки.

- Откъде идват сюжетите за разказите и романите Ви?
- От наблюденията и познанието за хората. Човешката природа е необятна като вселената.

- От всеки разказ ли става филм?
- Ако човек се заинати, да. Добре написаният кратък разказ е чист спирт, който може да се разреди и да се пие като 40-градусов алкохол във вид на филм.

- Лесно ли се прави филм в България – не само от финансова гледна точка. Има ли интерес у хората? Много хора казват, че не гледат българско кино, както и че не четат български автори. Къде, според Вас, се къса връзката между българския творец и зрителя/читателя?
- Връзката е скъсана на всички нива. Хората в България изпитват недоверие един към друг. Няма как това да не се отрази на изкуството. Но има и друго - на всички нива най-активните хора в България днес са посредствените хора. Те определят стандартите и правилата. Като прочетеш някоя нашумяла българска книга и се окаже, че това е поредното литературно недоразумение, ти се заричаш да не четеш повече български автори, а между тях има и такива, които стават за четене. Подмяната на ценностите в обществото, включително в литературата, е тежка болест с дълготрайни последици.

- Какво според Вас трябва да се направи, за да се спечели българският зрител/читател? Кои теми са нужни и интересни на съвременния читател/зрител?
- Средностатистическият български зрител/читател чете жълти вестници и слуша чалга. Той е неспасяем. А ако говорим за културната публика, тя би оценила всичко, направено с талант, все едно каква е темата. Но тя пък се ориентира трудно кое е качествено, защото между нея и добрия филм или добрата книга стоят един куп некомпетентни или пристрастни посредници.

- Действието в „Разглобено лято“ започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Харесва ли Ви да живеете сега?
- В социално-политически план България е лошо място за живеене откак се помня. В този смисъл животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот.

- Занимавате се с много неща, свързани с душевността на хората. Творбите ви не само разнищват съдби, но и замислят. Случвало ли Ви се е някога да скучаете? Как се борите със скуката?
- Скуката е естествено човешко състояние. Аз се боря трудно с нея. Успявам само тогава, когато си създам работа.

- Имате ли си любима тема, която прокарвате във всяко свое произведение? Има ли някаква последователност в творбите Ви?
- Да, имам няколко любими теми, които присъстват както в книгите, така и във филмите ми. Причината да се връщам към тях е, че междувременно съм задълбочил познанието си за тях.

- Последният Ви роман се казва „С череша се задави косът“. Звучи доста метафорично. Каква алегория се крие под това заглавие?
- Книгата проследява отношенията на една сестра и нейния по-малък брат. Двамата са дълбоко свързани помежду си, което им пречи да имат свой личен живот. Това е разказ за невъзможната любов между две сродни души. Заглавието на книгата е взето от едно краткостишие на поетесата Златна Костова. Използвал съм нейни краткостишия и в самия текст. В едно от тях се разказва за невъзможната любов между едно момиче и един кос.

- Имате ли любим герой от книгите или филмите Ви? Влагате ли нещо от себе си в образите, или всеки от тях си е завършена личност и живее свой собствен живот?
- Влагам в своите герои своите наблюдения и разсъждения за хората. Наблюденията са мои, но героите са автономни личности, чиито постъпки аз не мога и не искам да контролирам. Героите ми постъпват така, както решат те, а не аз.

- Ако сега тръгвахте по професионалния си път, какъв бихте избрали да станете?
- Това, което съм.

- Съжалявате ли за някой свой избор в живота си?
- Колкото и да е странно - не.

- Имате ли си златно правило в живота?
- Да бъда себе си, да не се правя на друг. Не знам обаче доколко е златно, с него се живее трудно.

Интервю на Роза Желева

*Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица през 1955 г. Завършил е русенската Английска гимназия и кинорежисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г., в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Сценарист и режисьор на филмите "Любовното лято на един льохман", "Приятелите на Емилия", "Емигранти", "Шивачки", „Миграцията на паламуда“ и др. Автор на сборника с разкази "Да изгубиш Мечо Пух" (1988) и романите "Хроника на една любов" (1993) и "Хроника на едно пропадане"(2002), „Шлеп в пустинята“, (2013), „Разглобено лято“ (2015), „С череша се задави косът“ (2016). Носител е на множество награди: Награда за най-добър филм на Международния фестивал за гей и лесбийски филми, Торино, 1990 за филма „Любовното лято на един льохман“ (1990); Награда на ФИПРЕСИ от Филмовия фестивал в Солун, 1997 за филма „Приятелите на Емилия“ (1996); Награда за най-добър български филм от Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Емигранти“ (2002). Книгата "Шлеп в пустинята" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2013 г.).

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Елена Йончева дава на прокуратурата оригиналния запис на "Ало, Банов съм"

  • 22 Апр 2019
  • 86
Този път Специализираната прокуратура няма да може да се измъкне от разследване, заяви на пресконференция в централата на БСП водачът на листата на партията за предстоящите евроизбори Елена Йончева.

Започва Страстната седмица

  • 22 Апр 2019
  • 114
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край.

Бургас посреща вкусовете на Южна Корея на 17 и 18 май

  • 22 Апр 2019
  • 86
17 и 18 май са дните, в които Бургас ще бъде домакин на двудневен фестивал, представящ културата на Южна Корея. Мястото на събитието е площада пред Пантеона в Морската градина.

Предложение за брак в „Парк Арена ОЗК”!

  • 21 Апр 2019
  • 160
Уникалният басейн „Парк Арена ОЗК” събра двама влюбени.

„Черноморец” се окичи със среброто в „А” баскетболна лига

  • 20 Апр 2019
  • 175
„Академик София-2” триумфира с титлата в „А” група – мъже.