« септември 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Милена Буржева: Талантливите произведения на изкуството трябва да променят света

Аз няма да позволя това. В България може и да няма изкуство, но по света има и ставаме за смях“. С прецизния усет на критик тя иска да открива талантливи автори, неудобни за управляващите, но кадърни, защото „именно те правят българската литература“, казва Милена. Милена Илиева Буржева е българска поетеса, писателка, театровед. Родена на 17 февруари 1972 г. в гр. Пловдив. Завършила е Френска езикова гимназия в Бургас и Театрознание и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" - София. Първата си книга с поезия "Като забравена от векове молитва" (1993) издавана 23 години, но много преди това Милена има огромен брой публикации на стихове в пресата. Като студентка публикува втората си книга с поезия "Разкритие към тъмното" (1994), а през 1996 г. - третата - "Сънят на пеперудата". Освен стихове, публикува къси разкази, театрални рецензии, статии и интервюта. През 2002 г. излиза книгата й с къси разкази "Да ме води където си иска", а през 2003 г. излиза второто й издание - "Да ме води". Същата година излиза от печат и книгата й с театрални рецензии "Театрални диагнози". През 2004 г. издава книга с избрани стихове "Мъката на невидяното". Работила е в списание "Театър", БНР - Програма "Христо Ботев" - театрален наблюдател, в. "За народа" - репортер, радио "7 дни" и радио "Атлантик" - водещ на авторско предаване за култура и изкуство "Привечер", издателство "Хр. Ботев" - редактор. Член на СБП и на Съюза на артистите в България. Носител на специалната награда на сп. "Пламък" на третия национален конкурс на името на Дора Габе. - Вие сте театрален наблюдател и критик, водещ на авторско радиопредаване за култура и изкуство, редактор в издателство. Как си съжителстват всички тези дейности – как си помагат и допълват? -Имаше време, когато гледах много да работя и същевременно да пиша. В момента се занимавам повече с работата си на писател в България и чужбина /основно Франция/. Считам, че в България с малки изключения вече няма изкуство, съответно и критика. Има някакви бизнес продукти, които имат нужда от реклама, а не от критика. Критика се пише за художествен факт, така се и прави предаване за изкуство и култура. Съчетаването на много дейности не ми е помагало, нито допълвало - давало ми е на мен безкрайно количество преумора и безсъние. Живеех с вярата, че казвайки истината и на кадърни, и на некадърни, правя услуга на изкуството. Мислила съм и че помагам на реципиентите да не се чувстват излъгани, след като са гледали някой слаб спектакъл. Защото това е по-страшно, отколкото да изядат развалена или отровна храна. Хората в България биват лъгани и ограбвани по най-грозен начин от управляващите, включително в сферата на изкуството. Аз няма да позволя това. В България може и да няма изкуство, но по света има и ставаме за смях. За този проблем трябва много да се говори. - Гледате ли на своите произведения с погледа на критик или просто изразявате чувствата си на белия лист? - Изкуството не е пространство за изразяване на лични чувства. Всеки човек има чувства и има желание да ги изрази. По- добре е да го направи пред приятели. Малко са тези, които имат талант. Така е и е било винаги. Талантливите произведения на изкуството трябва да променят света. Той има страшна нужда от това. В моята работа критикът винаги взима думата, но не веднага след написването на текста, а след време. Срамота е човек с диплома за критик да е безкритичен към себе си. - Кое се пише по-лесно – театрална рецензия, разказ или стихотворение? - Би трябвало да отговоря, че се пише най-трудно стихотворение, защото то е осенение свише. Но писането на рецензия е много отговорен акт. Изисква страшно много познания, а и сила и характер. - Имало ли е случай, когато като редактор или критик, срещайки се с чуждо произведение, да си помислите: „Аз щях да го напиша по-добре“ или „Защо не съм го написала аз“? - Нещо като майсторите - тази работа ще я свърша аз по-добре от него?! Не, нямам манталитет на работник. А и аз съм театрален критик, не съм писала рецензии за колеги поети и писатели. - Изгледала сте безброй театрални пиеси, изчела сте и множество литературни произведения – накъде върви българската литература? Има ли нови, свежи идеи, творчески полети? Какво бихте посъветвали младите творци? - Мисля, че в България винаги е имало един пласт на известните и признати писатели, лансирани от държавата не защото имат качества, а защото са свързани с някакъв вид политика. И един друг пласт на неизвестните, но талантливи хора, които притиснати от бедност и липса на възможност за изява са успели да напишат малко. За някои от тях обществото дори и не подозира. Аз се опитвам да ги откривам, да ги зная. Те са българските писатели. Те правят българската литература. - Може ли поезията да промени хората? Как? - Поезията трябва да променя хората, разбира се, всички - не може. Това е все едно да ме попитате дали математиката може да направи всички хора математици. Поезията е като вярата - едни я възприемат, стават по-добри и смирени, а за други - щом е нещо, което не се яде и не се пие - е глупост. Но без вяра човек е винаги нещастен. Щастието идва единствено от смисъла. А изкуството е смисъл. За младите творци в България направо ме е страх. Не им е нужен само талант, а и огромна издръжливост, борбеност. Никога не бива да тръгват към правенето на изкуство с очакване за признание, пари, аплодисменти или слава. Трябва да знаят, че ще бъдат като светците - ще трябва да се откажат от всичко материално. В България има много талантливи хора, но не само днес, никога те не са имали право на съществуване, никога не им е бил даван път. - Можем ли да говорим за мода в литературата и кой реално формира литературния вкус у младите? - Не можем да говорим за мода в литературата. Тя не е дреха днес да я облечеш, утре да я съблечеш. Литература са само онези текстове, важни винаги. Когато говорим за формиране - това го правят онези, които управляват, защото това е работа, която изисква средства. Би трябвало да го правят онези, които могат и разбират от това, но реално не е така. Управляващите винаги са ползвали пишещите за своя пропаганда. Както преди '89-а година социалистическият реализъм пропагандираше социализма, така сега чрез постмодернизма се пропагандират идеите за капитализъм. Правят се множество ателиета по творческо писане, където бива злоупотребявано с наивността и незнанието на младите. Пропагандата не е изкуство. - Смятате ли, че с времето се променя вкусът към поезията? Имат ли потребност хората от поезия? - Моят вкус към поезия с времето не се е променил. Винаги любимият ми поет е бил Константин Павлов и пак е така. Хората са имали нужда от поезия още отпреди Новата ера. Да не би да са се родили вече различни хора?! С нови потребности?! Всички хора са имали и продължават да имат нужда да са здрави, щастливи, обичани, да обичат, да имат приятели, да са нахранени и облечени. За всичко това е нужно определен тип съзнание и отказ от алчност. Когато обаче нямат досег с изкуството, те изпадат в някакви заблуди, че трябва да са богати, че парите, удоволствията или властта могат да им дадат всичко. А е точно обратното. Пари, власт и богатство обикновено се постигат с кражби и лъжи. Не може да се чувства добре човек, който лъже и краде. - Какво не Ви дава мира? - Не ми дава мира, че талантливият човек в България бива възприеман от властимащите като неудобен, защото е неуправляем. България има гениално народно творчество. А къде са тези гениални автори и текстове днес? Излиза, че след като се е появил авторът и авторският подпис под един текст, т.е. излязъл е от анонимност, е спрял да бъде толкова гениален. Просто на негово място е бил поставен удобният, некадърният, а талантливият е бил скрит. Било му е отнето правото да покаже на обществото написаното от него. - Кои са мостовете в живота Ви? - Спасителните мостове в живота ми са естествено децата ми и семейството ми. - Когато душата Ви е „счупена“, кое ви дава сили да се държите изправена? - Душата ми никога не е счупена. Тя е по- силна от онези, които чупят души. - Имате ли си златно правило в живота? - Имам много златни правила в живота си. Те, разбира се, са създадени от поети. Едното е на Пушкин - „Хвалбите и клеветите възприемам равнодушно и не споря с глупака“. Другото е на Яворов - „Не се боя от хорски съд, присъда/ не всякога е прав света. /Не ме е страх! В тъмница нека бъда, / но да мирува съвестта“. * Милена Буржева ВИДЕНИЕ Очите й - две малки сиви риби замръзнали с цвета на мръсен сняг. Струят мъгла и скриват всички птици без дом... А как страшно е да се прибираш вечер само под крилото си, което те боли. Понякога тя цялата ме скрива, когато тръгвам накъдето няма път и с шум на дълга рокля, обещава ми това, което съм мечтала винаги. Владее безцветната половина на лицето ми, коварната тревога на нощта... НА СЦЕНАТА Нека късметът ми бъде в бездомните кучета, в убитите птици... Нека дъждът да намери къде да ме мокри... Чадърите отплуваха със спасени, за да бъдат декор на моето разкъсване. * * * Толкова е гол денят, че искам да откъсна от плътта му, до ръцете ми докосната. И като чисто бяла птица, отгледана от Бога, към кръвожадните ми пръсти ще политне той безпомощно. До вчера молеха се тези пръсти! ** Светлина бяла струи от очите на тъмнополата нощ. Смешни надежди тя хруска като солети, а в същност те са собствените й пръсти - дълги и прегорели. По-добре да вярвам в Нищото, отколкото във видимия ужас. Но не мога да порасна толкова, защото съм длъжна да бъда равна с малките, в епохата,в която боговете се самоизяждат.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Запорираха цялото имущество на Ветко и Маринела Арабаджиеви

  • 20 Сеп 2018
  • 72
С решение на Специализирания наказателен съд е било запорирано цялото имущество, което се води на семейство Ветко и Маринела Арабаджиеви, обяви пред журналисти Иван Гешев, цитиран от БНР.

Депутатите гласуваха тримата нови министри

  • 20 Сеп 2018
  • 48
Избраха тримата нови министри на Министерство на транспорта Росен Желязков, на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова и на вътрешните работи Младен Маринов. След подадени оставки от поста бяха освободени Ивайло Московски, Николай Нанков и Валентин Радев.

Монтираха четири велосикотки

  • 20 Сеп 2018
  • 61
Често наричат Бургас град на котките. Тук популацията на бездомните улични кучета е напълно овладяна, те буквално липсват. Природата не търпи празно и затова котките са доста - големи, малки, шарени, едноцветни, пухкави, късокосмести...

Въвеждат нови стандарти в Апелативния съд

  • 20 Сеп 2018
  • 60
По-високите стандарти в работата на Апелативен съд – Бургас след влизане в сила на Регламента за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни представи на брифинг административният ръководител съдия Деница Вълкова.

Данъчните с кампания към земеделците с неточности при декларирането

  • 20 Сеп 2018
  • 54
Кметовете на общини и кметските наместници да насърчат подаването от страна на земеделските производители от Бургаска област, които са допуснали неточности в декларирането на доходите си, коригиращи декларации в НАП. Крайният срок е първи октомври.