Георги Георгиев: Поезията трябва да бъде истинска и да има свой почерк

За Георги и дързостта да мечтаеш

Той е млад, тих и мълчалив, но очите му греят и попиват света, за да го превърнат в поезия – нежна, искрена, но и замисляща те. Защото Георги е от онези млади хора, които са любопитни към всичко, разнищват го в детайли, споделят идеи, дерзаят, а за тях „трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш“. Младите хора, които ни карат да вярваме, че светът ще продължава да се върти и че битки се водят не с еднаквост и безразличие, а с вдъхновение и непокорност да признаеш поражение. Да не допускаш безцветност във вселената си. Да мечтаеш. Да летиш. Да имаш смелостта да се срутиш и след това да се изправиш да продължиш.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни за себе си, Георги – с какво се занимаваш, как се зароди любовта ти към литературата? Защо и как реши да пишеш поезия?
- В момента съм студент по фармация четвърта година. От малък обичам книгите. В тях откривам нов смисъл и идеи. Като всяко дете опитвах да пиша, да рисувам, да се занимавам с танци. От всичко писането се оказа най-дългия полет. Полет към себе си. И както е казал един автор: „За всяка възраст на човека Господ е отредил някакво безпокойство“, имаше периоди, в които затварях моята страница с чувства. Дали при всички хора на изкуството е така? Времето доказа, че листът и химикалът ми принадлежат.
- Студент си по фармация. Помага ли ти тя в писането на стихове – как се съвместяват двете дейности?
- Обучението по фармация е голяма отговорност и трудност. Много пъти взема от мен частта от пъзела, необходима, за да пиша. Но трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш. След три години творческа пауза – продължавам! Смятам, че вдъхновението няма форма и ограничения, зависи от гледната точка. А и срещата с толкова хора, следователно съдби...
- Само стихове ли пишеш, или си изкушен и от прозата?
- Стиховете са ми любими. Отскоро правя опити и в прозата.
- Какво е най-важно за теб в поезията?
- Най-важното, когато пиша и чета поезия, е тя да бъде истинска и да има свой почерк. Да сложиш въпросителна в съзнанието на читателя, да настръхне, да се усмихне или заплаче. Кое би различило изкуството от думите на останалите, ако не съм прав?
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Смятам, че пишещият трябва да вплете своите емоции и емоциите на света в творбите си (те са отражения на видимото и невидимото), без да залита в крайности. Същността на писателя вълнува. Силно вярвам в това.
- Твоите връстници четат ли поезия? Как ти самият би ги накарал да четат?
- Познавам много млади хора, които четат поезия. Естествено, прозата е по-достъпна. Пращаме си в социалните мрежи различни стихотворения или цитати от тях, някои дори прописват.
- Коя е твоята лична вселена, Георги, и кого не би допуснал в нея?
- Душата – силата, с която водя моите битки (ако приемем, че животът е битка). Не бих допуснал безчувствени хора и ограничения в моята Вселена.
- Кое не ти дава мира?
- Когато избереш себе си, избираш и да се срутиш. Светът се върти по различен начин, когато хората са еднакви и се лутат необяснимо. Не ми дава мира, че заключваме човешката същност във видимото, осъждаме и не приемаме различното .
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Поражение не съществува, докато човек не се признае за победен!
- За какво мечтаеш, Георги?
- Мечти и цели винаги се преплитат. Труден въпрос. Мечтая за собствена книга.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…

ВАВИЛОН

Тежки ли са тухлите, които пренасяш?
Проектираш сигурност.
Избираш човечество както избираш йо-йо
– навиваш притежания.
А изкуството е необходимо -
да пишат за теб философите,
да бъдеш история в музей,
да си вечен.
Страхливци са твои роби.
Правят те по-могъщ,
стъпваш по-здраво.
Силен си.

А силните ги атакуват,
ограбват
Или черпят от благата им,
пластовете на сетивата разместват
И
остават само останки –
с посоката на ветровете
търсят песъчинки душа.

Победиха твоя Вавилон.

Децата на робите
навиват изгубеното време.
(Родителите често завещават своите липси).
А ти пренасяш тежки тухли
да бъдеш
от чудесата на света...
       
                     Георги Георгиев

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Общината извършва сериозен ремонт в помощното училище

  • 23 Юли 2019
  • 51
Тази година Община Бургас прави рекордна инвестиция в нови образователни програми и ремонт на образователна инфраструктура, цели 40 % от общия й бюджет. Част от средствата са насочени към едно малко, но важно училище.

Стогодишната футболна история на „Черноморец“ ще оживее в изложба

  • 23 Юли 2019
  • 63
Изложба в центъра на града ще покаже едни от най-паметните моменти от стогодишната история на футболния „Черноморец“ Бургас. Изложбата, която ще бъде разположена до сградата на Община Бургас, ще покаже различни периоди от развитието на клуба.

Свинско с африканска чума не се продава

  • 23 Юли 2019
  • 53
Няма месо с африканска чума в търговската мрежа, увери началникът на отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ д-р Александра Митева.

Иван Гешев за атаката на НАП: Фирмата, в която работи Кристиян, се занимава с киберрекет

  • 23 Юли 2019
  • 73
Отначало за атаката срещу НАП разследването започна срещу лицето, което знаете - Кристиян. В момента за нас е ясно, че този обвиняем е просто оръдие. Разследването и основната версия, по която се работи е, че фирмата, в която той работи, се занимава с киберрекет.

"Електромагнитна атака" срина ел. захранването на Венецуела

  • 23 Юли 2019
  • 69
Социалистическото правителство на Венецуела заяви, че огромният срив в електрозахранването се дължи на "електромагнитна атака" срещу националната водноелектрическа система, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.