Катя Пенева: В извайването на дървото споделям моята женска уязвимост

За Катя и хобито като занимание за душата

Всеки човек си има свои наклонности: някой рисува удивително, друг пее и танцува, трети изработва бижута, фигури от дърво, хартия и какво ли още не. Важното е да ти се получава лесно и да ти доставя удоволствие и радост.
За хобито като отдушник и мехлем за душата разговарям днес с Катя Пенева. Тя е психолог и психотерапевт, лекува душите на хората, а своята душа лекува ва, ваейки причудливи скулптури от дърво. Разхождайки се по брега или в гората, тя събира изсъхнали дървени отломъци, дълго време ги съзерцава, за да ги почувства и накрая вдъхва нов живот и на най-неугледния пън, за да продължи той своя разказ за далечните земи, откъдето го е довлякло морето.

Роза МАКСИМОВА

- Катя, ти си психолог, психoтерапевт, занимаваш се с научна и изследователска работа. Постоянно се срещаш с много хора, които ти разказват своите тежки житейски истории. Но как си почиваш от натоварения делник? Имаш ли си хоби? Какво е то – разкажи, моля.
- Да, дните на психолога често са непоносимо натоварени. Всички ние, които сме орисани да носим кръста на тази професия, знаем, че от нас се изисква да сме не само компетентни, но и безкрайно подкрепящи и разбиращи. Случва се нерядко при мен да идват хора, които ми споделят лични истории, наситени с насилие, а понякога и престъпления, които противоречат на личния ми морал и ценности. Професионалният психолог е длъжен да помага на клиента си, запазвайки конфиденциалността на споделеното. Често кабинетът на психолога е като олтар, пред който хората изливат житието си, а ние, макар и добре школувани в професията си, не сме богове. Носим задълго болката и страданието на клиентите си вътре в нас и няма къде да излеем натрупаното. Има безкрайно дълги дни, които преминават в безсънни нощи в подготовката за следващата сесия и търсене на решения. За себе си си позволявам да правя и онлайн консултации, които не се вписват в определен часови работен диапазон. Така моето време и това на хората, които са се посветили изцяло на любимата си професия, без оглед на семейство и други битови ангажименти минава в цялостно отдаване на хората и техните проблеми. В началото на своя професионален път преди години успоредно с психологичната практика открих за себе си и още една друга способност, която се превърна в хоби. Обичам да изработвам дървена пластика, от случайно намерени край пътя дървета с нетрадиционни форми.
- Какво е за теб хобито – бягство, спасение или…? Как откри това хоби?
- Лично за мен работата ми с дървото е израз на по-особен, по-чувствителен тип комуникация, тя е начин на споделяне на това, което преживявам и не мога да доверя на никого. Опасявам се, че много хора, виждат в мен единствено силната и уверена, можеща жена, която знае решението на всяка ситуация и е готова да воюва докато не постигне желаното от нея. Жена, която танцува валс с бурите в живота си, изразявайки красотата на преживяното върху изхвърлените на брега трупчета дърво. Да, в известен смисъл това е и така. Моята женска уязвимост, човешките ми страхове и мечти споделям в извайването на дървото. В неговите нетрадиционни форми, сякаш търся себе си, онази, която все още не познавам и не съм открила.
Как го открих ли… Беше любов, онази, която ни връхлита като мълния. За първи път в живота си след тежкия си развод си позволих да се влюбя в един забележителен мъж. Разхождахме се с него по брега на морето и гледахме залези, а морският вятър подухваше на пориви, сякаш за да разпали още повече чувствата ни. Много самотни и почти призрачни по-дивия морски плаж изхвърлени, никому ненужни се търкаляха дървета с невероятни форми. Бяха сякаш част от магията, която преживявах в онези часове. Изненадващо и за мен самата, любимият мъж до мен взе едно от тях и ми го подаде с думите: “Виж какво можеш да направиш от това“ - бях повече от изненадана. Никога преди това не бях се занимавала с приложни изкуства, не умея да рисувам, не знаех как се работи дори с обикновени инструменти за обработка на дърво. Но предизвикателството си струваше. То беше отправено към мен и лавина от въпроси се изсипа в душата ми. Какво можеш да направиш от това? Можеш ли да видиш духа на това изгнило дърво и да го пресъздадеш така, както го усещаш? Можеш ли да му дадеш тази любов, която преживяваш в живота си? Можех ли наистина? В този момент безформените на пръв поглед дървета оживяха в съзнанието ми, придобиха ново лице и значение за мен. Бях готова да им се отдам. Но най-вече бях готова да извайвам в себе си онази нова форма на живот, която бях приспала в безличния си, отминал вече брак.
- Твоите работи са уникални, не е възможно да се намерят шаблони и повторения.
- Всяко изкуство е уникално, всеки човек е неповторим. На практика нищо в живота ни не се случва по един и същ начин. Давам си сметка колко е трудно да устоим психически на тази динамика. Моите дървета са неповторими, също както е неповторимо всяко човешко същество. Аз ги откривам в първичен вид в естествената им среда. Груби, кални, прашни, недодялани, неродени. Всеки нов контакт с тях ми е донесъл възхищение, дал ми е усещане за откритие на нещо уникално и много красиво. Понякога имам усещането, че се срещам с изхвърлени на брега човешки души, недокоснати и неразбрани, самотни и необичани. Такива, каквито са и хората, които идват в кабинета ми в Бургас. Нашата природа е уникална, човешкият ни характер се вае от стихиите в живота ни по същия начин, по който това се е случило и с моите дървета. Една голяма част от тях са минали през мълнии, дъждове, удряли са се в скали, търкаляли са се в реки и са били потопени в солената вода на морето. След като са минали през всички житейски предизвикателства, природата се е смилила над тях и ги е изхвърлила на някой самотен бряг, за да ги огрее слънцето на нашата съвместна среща. Такива са моите дървета, те са калени в бурите и са издръжливи като стомана.
- Как идват идеите при теб?
- Всяко дърво има личен и неповторим образ. Откривам ги на брега, докосвам ги с поглед и се влюбвам в уникалността им. Държа ги в ръцете си като пеленачета, докосвам ги с душата си. Всяко едно от тях преди да отиде в ателието ми за обработка предварително е стояло с дни или месеци в кабинета ми, споделяло е с мен ежедневието ми, било е част от мислите ми. Точно това взаимодействие създава особено чувство за контакт с изсъхналото и необработено дърво. И когато дойде неговият час на новорождение, аз намирам ново вдъхновение в скритите форми, които ми разкрива. Дървото е като добре скрито горско съкровище, което, докоснато от пръстите на фея, се превръща в шедьовър.
- Кой е първият зрител на твоите произведения, на кого ги показваш най-напред? Търсиш ли мнение, сверяваш ли си часовника, или те са спонтанен изблик на твоите чувства, вдъхновения?
- Моите клиенти и приятели, които посещават офиса ми и често ми гостуват, са тези, които имат предимството да им се насладят първи. Много хора, които проявяват интерес към работата ми с дърво, също ми се обаждат, за да видят неповторимите форми на дървените уникати. Търся винаги мнение и съвети на водещи специалисти и творци в областта на приложните изкуства. Моят съветник, на чието мнение много държа, е моят близък роднина, известният художник и скулптор Радостин Дамасков. Макар и много редки, срещите ми с него на живо ме връщат към близките ни общи корени и ме вдъхновяват в търсене на нови идеи в запазването на духа на дедите ни в миналото. А всяка една моя творба е не само вдъхновение, тя е пропита с цялата ми емоция на несподелените чувства в мен. Да, тя е моето мълчаливо послание, което ще отправя към жителите на Бургас в предстоящата година.
- Мислила ли си да ги покажеш в изложба?
- Да, мислила съм. Имам вече достатъчно тематични произведения, които ще съчетая с общочовешки теми. Мисля, че ще се получи добре. Но докато се случи това, имам друго вълнуващо неотложно предизвикателство, което се надявам с божията помощ да приключа през настоящата година.
- Какво ти дава заниманието с дърво, Катя? Помага ли ти това хоби в работата ти на психолог?
- Заниманията с дърво ме вадят от стандарта на традиционно ми мислене. Фигурите ми не следват определени норми, правила, шаблони. Няма конкретно изискване, което да съм задължена да спазвам. Изискват от мен да мисля различно. Водещото не е в перфектната им изработка, а в чувството, в усещането ми към детайла, в докосването, в диханието, в топлината на естествения му цвят. Търся начин да премоделирам „изгнилите дефекти“ и да ги извая в ефектни форми. Не всяко дърво е сговорчиво от първа дума. Много от тях са твърди и опърничави. Инструментите ми минават по неравната им повърхност, а между дървото и металния накрайник прехвърчат искри. Вследствие на острия характер на дървото ми се е случвало, електрическото длето да отскача от ръцете ми и да ме наранява. Но такива са и човешките отношения. Прощаваме си и продължаваме с любов и много нежност напред. Така се случват и уникалните и неповторими отношения в междуличностния ни живот.
- С какво настроение трябва да пристъпваме да се занимаваме с хобито си? Всъщност, как влияе хобито на настроението ни?
- Хобито ни учи на самоконтрол. Бих искала да имам всички на света уникални изсъхнали дървета в ателието си, но не мога. Искам точно днес да приключа започнатото, но това не се случва. Долу, в моята работилница, времето е спряло. Преставам да мисля за всичко, което е около мен, за да се насладя напълно на съприкосновението ми с новия детайл. Човек влиза в преживяване на пълносъзнателност. Вниманието е насочено единствено и само към дървото и по този начин намалявам негативното влияние на страничните фактори в живота. Успявам да релаксирам и се освобождавам от натрупания стрес. Проблемите ми приемат образа на решения и биват заместени от приятна емоция. Съзнанието ми влиза в потока на необятни и неизследвани възможности за мен, които мога да открия посредством контакта си с новата визия на дървото.
- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – снимки на нещата, които изработваш в свободното си време.
- С удоволствие.





Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 97
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 89
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.

Министър Вътев: Има сериозен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти

  • 28 Мар 2024
  • 86
Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти.

Полицията в тайландска провинция вече ще преследва маймуни, които създават проблеми

  • 28 Мар 2024
  • 94
Маймуните в тайландската провинция Лопбури са една крачка по-близо до това да приличат повече на хората: вече те също ще трябва да отговарят пред полицията, предаде ДПА.

ВИК РЕМОНТ ЗАТВАРЯ КРЪСТОВИЩЕ ПО УЛ. „ИНДУСТРИАЛНА“

  • 28 Мар 2024
  • 54
Във връзка с изграждане на промишлен водопровод на ул. „Индустриална“.