Юлий Йорданов, литературен критик: Пиша, щом кръвта ми заговори

За Юлий Йорданов – пазителя на духа на българския Северозапад

Преди известно време в Бургас гостува журналистът, историк и краевед Юлий Йорданов – човекът, който разведри тъжния образ на Северозападния край и показа, че макар и труден за живеене, този край е дал на България много силни и достойни личности, отдадени на идеята за живот „по-хубав от песен“, както казва самият Йорданов.
Юлий Йорданов е роден в гр. Лом. Завършил е Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а след това и факултета по журналистика. Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна”, на чиито страници печата първите си литературно-критически статии и краеведски изследвания. По-късно сътрудничи на вестниците „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”, както и на няколко софийски вестника, в които публикува литературна критика и краеведски изследвания. Юлий Йорданов е автор на множество публикации, литературно-критически статии и краеведски изследвания, както и на 14 книги, сред които книгата „Съдба, прободена от перото”, посветена на Яна Язова и Тодор Боров и „Босоног по стърнището на белия лист”. Книги за герои, за хора на духа български, за памет, гордост, патриотична жар и родолюбие. Носител е на редица национални и международни награди и отличия за публицистичната си и журналистическа дейност. Член е на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник „Словото днес”.

Роза МАКСИМОВА

- Как се случи така, че вие се заинтересувахте от родния си край, от хората в него и започнахте да правите изследвания и да ги описвате в множество книги – което е културна история на Северозападния край и същевременно паметници на тези интересни и достойни личности?
- Моето лично убеждение е, че човек без корен няма и ако не се обръща към него, за да го насища с житейски хумус и жива вода, то той ще изсъхне. Трябва да уважаваме традициите на своя род, да се срещаме с хората от него за добро и за лошо, и да бъдем петимни към радостите и болките на своите роднини. Щедро да им подаваме рамо, когато се нуждаят от него. Иначе няма да е справедливо да търсим тяхното. В това отношение не бива да се колебая и дори да се замислям, а направо да действам. И още нещо – то е въпрос на градуса на обичта към рода и родината. Нали любовта към родината и човека тръгва от родния дом, от родния край. Не знаеш ли нищо за него, ти не си пълноценен да се радваш на живота, да воюваш с екзистенциалните му миазми. А оттук ти не си в състояние да създаваш истинска литература. Ще си сложа ръка на сърцето, за да кажа, че именно от такива мотиви се роди и идеята ми да напиша книга за моя далечен родственик Дядо Цеко Петков – Воеводата. Впрочем, книгата „Орелът с ангелската душа” написах под въздействието на моята родова памет. Воеводата Дядо Цеко Петков е четири поколения преди мене и това, което в рода ми се знае за него, това, което е документирано и се съхранява в Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”, в Троянския манастир, в няколко музея, в това число и в Сърбия, и в библиотеката на Народното събрание, ме подтикна да проуча внимателно нещата и да напиша тази художествено-документална книга. А докато я пишех, у мене говореше кръвта. Само родословното дърво, което направих със съдействието на моите роднини, е 128 страници. Този човек живee 74 години. Раняван е 28 пъти. По време на Кримската война 1853-1856 година лекува смъртоносна рана и руският император го посещава в болницата, за да му връчи „Георгиевския кръст”. Той е единственият българин, който забива едно от златните гвоздейчета при освещаването на Самарското знаме в Плоещ на 6 (18) май 1877 година. Сформира отряд с доброволци и през декември същата година превежда войските, предвождани от генерал Карцов през Троянския проход. След освобождението като най-възрастният народен представител е председател на Народното събрание. И... е отровен от български чорбаджия, защото предложил през имотите му да се построи мост над река Лом, за да се улесни движението на хората. Е, хайде кажете ми, това не е ли изповядване на народностни ценности?! И... как да запратим в забвението да прашасва там истината за този човек, и за историята от онова време?!
- Чувствате ли се будител? Какво друго, освен книгите, може да събуди българина – ако не може сам да допринесе за развитието и благото на страната, то поне да почувства национална гордост?
- Будителството е стародавна черта на българина. Ама онова на отчето Паисий, на Раковски, Ботев, Левски, на Дядо Цеко Воеводата и на още, и още от плеядата от ония времена, които са държали буден духа български и са го съхранили през вековете на отоманския гнет. Това будителство по един или друг начин съм разказал в моите 14 книги. Дали се чувствам будител – оставям читателите да преценят. Събуждането зависи от индивида. Ако той има високо гражданско съзнание, ако се чувства призван да буди народната свяст, то той истински, а не лицемерно и камуфлажно, работи за каузата „ползу роди”.
- Има ли други личности, чийто живот и принос за България ви интригува и за които имате намерение да пишете?
- Има, разбира се! И има нещо обединяващо! Обединява ги желанието ми да покажа, че този ъгъл на родината, който сега иронично е наричан Северозападнала България, е дал на Отечеството, че и на света такива колоси на духовността като Йордан Радичков и Дико Илиев, братята Ромео, Александър и Виктор Райчеви, Кирил Петров и Альоша Кафеджийски, проф. Тодор Боров, неговия син академик Цветан Тодоров и Яна Язова, проф. Иво Калчев и Димитър Илиев, и още, и още. Какво ги разграничава ли – ами градусът на темперамента, с който те обичат Българското и волтажите на тяхната духовна енергия.
- Казват, че историята е велик учител. На какво ни учи тя?
- Оооо, учител е! Учител е! И тя ни учи за пътя да не тънат в забрава, като се пише за тях и се напомня на по-младите поколения, че те са личности, с които трябва да се гордеем. Впрочем, дали наистина това е пътят, ще кажат читателите. Задачата, която съм си поставил, е да не тънат в забвение творенията, които са създали моите земляци. Но не само Северозападът, а цяло Българско е извор, от който с пълни шепи трябва да пием от живата вода на живота. Историята ни е дарила с прекрасни личности, които не бива да остават зарити с прахта на времето. Иначе без тях – мисля си – тя ще остане с бели петна. Като казах за „белите петна”, се сетих за един мой разговор с уважавания от мен учен академик Илчо Димитров. Малко преди да си отиде от този свят, правих интервю с него. Беше в годините след сакралната 1989 година и без задръжки го попитах „Докога в българската история ще съществуват бели петна?” Маститият историк позамълча малко и ми отговори: „Докато историята не престане да се пише от хора, зависими от конюнктурата. Когато хронистите пишат историята, тя ще бъде обективна. Но аз поне не го виждам в близките няколко века.” В Монтанска област излязоха няколко такива книги за историята на селата Мокреш, Ковачица, Медковец, Копиловци, Горна Лука, градовете Монтана и Чипровци, но във всяка от тях дъхти идеологическата плесен. Отърси ли се от нея, тази литература ще е много полезна. А и така историята ще бъде обективна, без бели петна, най-истинската. И… поколенията ще знаят истината за България.
- За вашите изследвания – родословни, краеведски, исторически, критически, са нужни много знания, любознателност, търпение, ровене в стари документи и архиви. Лесно ли намирате интересуващата ви информация, има ли достатъчно източници, които са ви необходими – разкажете, как се справяте, с какви трудности се сблъсквате в изследователската си работа? Има ли празни петна в архивите?
- През живота си съм разгърнал толкова много документи, че ако ги поставя един върху друг сигурно ще се издигне планина, която по ръст ще се мери с Хималаите. Преди време водещата на предаването „Графити по въздуха” по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио Светлана Дичева ме попита „Какво ще остане у вас от тези архиви?” А отговорът ми беше: „Ако някога се разболея от силикоза, то ще е от прахта, която съм изгълтал по архивите!” Намирането на информацията не е лека работа. За мен краезнанието е като да копаеш кладенец, ама не с лопата и кирка, а с карфица. Бавно. Спокойно. С размисъл. Иии нали разбирате, че радостта от откритото е сладостна. Дали има празнотии в архивите, ще кажа – сигурно. Защото има и скрити, запечатани, архиви забранени!
- На какви интересни случаи /парадокси/ сте се натъквали при изследванията си?
- Оооо, интересни случаи колкото щете. Ноооо, когато проучвах торлашкия фолклор, аз се удивлявах на едни момичета и момчета от вокалната формация „Торлашки напеви” в езиковата гимназия „Петър Богдан” в Монтана. Чистосърдечно ще кажа, че тези юноши и девойки са обърнали поглед към чуждоезиковото обучение, но самите те дори и не подозират какво злато носят в гърлата си. И добре, че се намери човек – продължител на делото на педагога, композитора, виртуозния музикант и диригент Димитър Илиев, комуто сторвам поклон доземи - да ги открие, да ги насърчава и да им вдъхне куража, че трябва да се посветят на песента. А песента не е каква да е, а от „неразораната целина” на торлашкия фолклор. То талантът на младите хора е едно на ръка, но бях страхотно изумен, когато ги гледах как ходеха от баба на баба, от дядо на дядо в селата Копиловци и Железна, в градчето Чипровци и други селища от този край, за да записват стари песни, легенди и предания. Ето това се казва проучвателство, влюбеност във фолклора, за да се превърне това тяхно занимание в отдаденост на богатството на старината. След това песните бяха разучавани, включвани в репертоара на формацията и с тях се явяваха на конкурси и фестивали. Забележителното е, че се завръщаха от тези певчески състезания с награди. Отидете в гимназията и вижте каква солидна колекция от призове се е събрала за изминалия над десетгодишен творчески път на „Торлашки напеви”. Е, как бих могъл да остана безучастен и да не напиша книга за таланта и дръзновението на средношколците?!
- Съществуват ли някакви рискове при проучванията ви?
- А, рискове? Какви рискове? Освен, ако някой идеологизиран индивид, не му харесва истината, описана в моите изследвания, започва да ги охулва и дори отрича. Нооо това е дело на грубия субективизъм. А историята не се нуждае от субективизъм, а от обективизъм и правота!
- Имате ли си любимо място в Северозападния край? Разкажете за него, моля.
- Цяло Българско е мое любимо място. Аз съм кореняк ломчанин. Дунавско чедо. Но ми стана много мило, когато бях в Троянския манастир и ми показаха килията, където се е крил Васил Левски и килията, където е отсядал Дядо Цеко при предвождането на войските на генерал Карцов на път за освобождението на София.
- Битува мнението, че вашият край е доста труден за живеене. Но вие ни го представяте в друга светлина. Кажете ни накратко – какви съкровища крие Северозападът?
- Да, истина е – Българският Северозапад е труден за живеене. Там е разположен най-бедният регион на Европейския съюз. А защо е така – питали ли сте се? За мен истината е в една черта на тукашните хора – доверчивостта. И затова, заради нея северозападнякът е лъган от кого ли не. Хайде отговорете ми защо случилото се през септември 1923-а стана точно тук, а не да кажем при вас – в Бургас или Варна, Русе, Пловдив и Горна Джумая - както тогава се е казвал Благоевград? Причината е точно във вярата за „живот по-хубав от песен”. А всъщност той е горчив и търпи тежненията, носейки си хомота. Ето заради това ще им пожелая най-вече здраве, защото без него нищо не може да съществува. И… винаги да поддържат висок бодър дух! Защото точно духът е причината коренът на Българското да просъществува повече от тринадесет века и да не загива, устоявайки на ураганите на времето.

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

В ОБЩИНА НЕСЕБЪР ДЕЙСТВА НАЙ- СЪВРЕМЕННАТА СИСТЕМА ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

  • 28 Мар 2024
  • 59
Kметът на Несебър Николай Димитров, директорът на Областна дирекция на МВР Бургас старши комисар Емил Павлов и главен инспектор Коста Кирязов, началник на РУ Несебър представиха надградената и разширена мрежа за видеонаблюдение на територията на общината.

Близо 36 000 души са се вписали в регистъра на хазартно уязвимите лица

  • 28 Мар 2024
  • 80
Близо 2000 граждани са подали заявление за вписване регистъра на уязвимите лица за по-малко от месец - от началото на март до момента. Над 8100 са заявили желанието си да ограничат достъпа си до хазартни игри от началото на годината, а от възобновяване на регистъра през 2022 г. до сега вписаните в него са почти 36 000 души.

Държавно ловно стопанство "Тунджа" дарява фиданки на жителите на Ямбол за Седмицата на гората

  • 28 Мар 2024
  • 71
По случай предстоящия професионален празник на лесовъдите, горските служители и работници и „Седмица на гората“, която отбелязваме традиционно в първата седмица на април, Държавно ловно стопанство „Тунджа“ предоставя безвъзмездно фиданки на гражданите на Ямбол.

„Има такъв народ“ върна неизпълнен мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев веднага, след като той им го връчи

  • 28 Мар 2024
  • 82
„Има такъв народ“ (ИТН) върна неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев веднага, след като той им го връчи.

ОСТАВАТ САМО 2 ДНИ, В КОИТО МОЖЕТЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОЛЕКЦИОНЕРСКАТА ИЗЛОЖБА „КРАЛСКО ВЪЛШЕБСТВО ОТ ПОРЦЕЛАН“

  • 28 Мар 2024
  • 85
Остават само 2 дни, в които можете да посетите колекционерската изложба „Кралско вълшебство от порцелан“ в Културен център „Морско казино” от 10.00 до 18.00 часа. Входът е свободен.