« февруари 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28      

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Анна Чонгарска: Прекомерната емоционална дисциплина може да ограничи свободния поток на творческата мисъл

За Анна, мечтите и пътя на изцелението

Където и да го отвее животът, бургазлията носи поезията в душата си, в кръвта си, в мозъка на костите си. Защото така повелява морето. Така повеляват и звездите. Щом си зодия Бургазлия, поезията е най-верният ти спътник.
Това ни го доказва днешната ни събеседничка Анна Чонгарска. Вдъхновена млада поетеса от Бургас, която живее в Сливен, пише за „човешката душа, любовта, контрастите, болката и пътя на изцелението“ и мечтае за свое кафене-книжарница и за повече хора с чувство за хумор, защото е убедена, че „смехът спасява света“.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни за себе си, Анна. Как се сприятели с поезията?
- Родена съм в любимия Бургас преди почти 32 години. Завърших журналистика в Бургаския свободен университет. Днес живея в Сливен, където ме отведе любовта преди 6 години. Резултатът от това са двете приказни създания – дъщерите ми Мая и Кристина. С поезията ме срещна моята майка - Златина Бахова, която е филолог, учител и писател. Точен момент не помня, но помня първия стих, който написах. Единият ми дядо почина и болката от загубата ме подтикна да пиша. Тогава бях трети клас.
- Ти си много млада, а поезията ти е много зряла. Как идват стиховете при теб?
- Пъстротата на света и живота се отразяват в мен и така идват стиховете.
- Книгата ти има странно заглавие "Оттам нататък дотук". Как го избра? Какво е посланието на книгата?

-  Избрах това заглавие, защото в стихосбирката съм събрала стихове от 2001 до 2017 година. Това в книгата не го пише, както и не съм отбелязала годините, в които са писани стиховете. Затова компилацията от стиховете е така странна и предполагам, че читателят ясно усеща контраста в стила и темите, по които съм писала. Посланието ли? Досега не се бях замисляла, но едно е сигурно – всичко е за любов и от любов. Както и това, че независимо от различията ни, всички сме хора и можем да открием себе си у другия дори когато ни се струва, че на пръв поглед сме като деня и нощта.
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Ако пишещият ще сподели творението си с публика, то той е отговорен пред нея, от тази гледна точка е хубаво да има съображение поне малко. При прекомерна емоционална дисциплина може да се получи и емоционален ступор, което е срещу свободния поток на творческата мисъл.
- Твоите стихове са доста кратки, максимално изчистени, но казват много неща – точно, ясно, съвсем на място. Какви теми са най-интересни за теб като поет? За какво си струва да се пише?
- Човешката душа, любовта, контрастите, болката, пътят на изцелението са моите любими теми. Струва си да се пише за всичко, което трогва душата и докосва сърцето, а това само по себе си е толкова относително, колкото е различна емоционалната потребност на всеки пишещ и четящ.
- Ако не пишеше стихове, как би изразявала чувствата си?
- Рисуване, музика, танц. Като изключим рисуването, което съм позанемарила, всъщност музиката и танците са актуални в изразяването на чувствата ми.
- Коя е твоята лична вселена, Анна, и кого не би допуснала в нея?
- Моята лична вселена са двете ми деца, семейството ми, стиховете, които се опитвам да създавам, вълшебният свят на книгите, с който съм израснала. Не бих допуснала до тях хора с деструктивни намерения или нагласа, негативизъм, лицемерие
- Кое не ти дава мира?
- Липсата на справедливост.
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Може би това да правя каквото чувствам, че е правилно и да става каквото ще. Но също така считам, че всяко правило си има своето изключение.
- За какво мечтаеш, Анна?
- В личен план мечтая някой ден да имам книжарница – кафене, където да бъда приветлив домакин и където освен за книга и кафе хората да откриват себеподобни, с които да обменят себе си. Иначе си мечтая за повече хора с чувство за хумор, защото смятам, че не нещо друго, а точно смехът спасява света.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…
- С удоволствие.

**
- Моля те, изплети ми приказка!
- Как така?
- На ей така- като одеяло,
да се завия с нея
и да се стопля в нощта.
Вземи невидими нишки любов,
за да зашиеш думите,
а те да се вплитат една в друга
като преплетените пръсти
на двама влюбени.

И тя му заплете приказка
на лунна светлина,
той зарови пръсти в косите ѝ.
Целият свят замлъкна,
за да се чува само
сърцебиене,
дихание
и шепот.
Тогава всичко стана
достатъчно.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Денис Карягин впечатли и даде заявка за титулярно място

  • 19 Фев 2019
  • 23
16-годишният Денис Карягин влезе като резерва във втория гейм на двубоя „Нефтохимик” – ЦСКА и остана до края на срещата.

„Нефтохимик” надигра ЦСКА след обрат

  • 19 Фев 2019
  • 21
Волейболният отбор на „Нефтохимик” постигна 4-а поредна и общо 11-а победа в Суперлигата на България.

Сгрешените винетки са невалидни, купува се нова

  • 19 Фев 2019
  • 42
При сгрешен регистрационен номер на автомобил при закупуване на винетка не може да се нанасят корекции. Това обясни пред Нова телевизия доц. Георги Балабанов от националното ТОЛ управление.

Почина бащата на "глобалното затопляне"

  • 19 Фев 2019
  • 47
Почина ученият, популяризирал термина "глобално затопляне", предаде Асошиейтед прес. Колумбийският университет в Ню Йорк съобщи, че климатологът Уолъс Смит Брукър е починал на 87-годишна възраст в болница в американския град.

16 щата заведоха дело срещу Тръмп заради извънредното положение

  • 19 Фев 2019
  • 42
Коалиция от 16 американски щата начело с Калифорния внесе съдебен иск срещу обявяването на национално извънредно положение от президента Доналд Тръмп с цел набавяне на средства за изграждане на стена по границата с Мексико.