Анна Чонгарска: Прекомерната емоционална дисциплина може да ограничи свободния поток на творческата мисъл

За Анна, мечтите и пътя на изцелението

Където и да го отвее животът, бургазлията носи поезията в душата си, в кръвта си, в мозъка на костите си. Защото така повелява морето. Така повеляват и звездите. Щом си зодия Бургазлия, поезията е най-верният ти спътник.
Това ни го доказва днешната ни събеседничка Анна Чонгарска. Вдъхновена млада поетеса от Бургас, която живее в Сливен, пише за „човешката душа, любовта, контрастите, болката и пътя на изцелението“ и мечтае за свое кафене-книжарница и за повече хора с чувство за хумор, защото е убедена, че „смехът спасява света“.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни за себе си, Анна. Как се сприятели с поезията?
- Родена съм в любимия Бургас преди почти 32 години. Завърших журналистика в Бургаския свободен университет. Днес живея в Сливен, където ме отведе любовта преди 6 години. Резултатът от това са двете приказни създания – дъщерите ми Мая и Кристина. С поезията ме срещна моята майка - Златина Бахова, която е филолог, учител и писател. Точен момент не помня, но помня първия стих, който написах. Единият ми дядо почина и болката от загубата ме подтикна да пиша. Тогава бях трети клас.
- Ти си много млада, а поезията ти е много зряла. Как идват стиховете при теб?
- Пъстротата на света и живота се отразяват в мен и така идват стиховете.
- Книгата ти има странно заглавие "Оттам нататък дотук". Как го избра? Какво е посланието на книгата?

-  Избрах това заглавие, защото в стихосбирката съм събрала стихове от 2001 до 2017 година. Това в книгата не го пише, както и не съм отбелязала годините, в които са писани стиховете. Затова компилацията от стиховете е така странна и предполагам, че читателят ясно усеща контраста в стила и темите, по които съм писала. Посланието ли? Досега не се бях замисляла, но едно е сигурно – всичко е за любов и от любов. Както и това, че независимо от различията ни, всички сме хора и можем да открием себе си у другия дори когато ни се струва, че на пръв поглед сме като деня и нощта.
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Ако пишещият ще сподели творението си с публика, то той е отговорен пред нея, от тази гледна точка е хубаво да има съображение поне малко. При прекомерна емоционална дисциплина може да се получи и емоционален ступор, което е срещу свободния поток на творческата мисъл.
- Твоите стихове са доста кратки, максимално изчистени, но казват много неща – точно, ясно, съвсем на място. Какви теми са най-интересни за теб като поет? За какво си струва да се пише?
- Човешката душа, любовта, контрастите, болката, пътят на изцелението са моите любими теми. Струва си да се пише за всичко, което трогва душата и докосва сърцето, а това само по себе си е толкова относително, колкото е различна емоционалната потребност на всеки пишещ и четящ.
- Ако не пишеше стихове, как би изразявала чувствата си?
- Рисуване, музика, танц. Като изключим рисуването, което съм позанемарила, всъщност музиката и танците са актуални в изразяването на чувствата ми.
- Коя е твоята лична вселена, Анна, и кого не би допуснала в нея?
- Моята лична вселена са двете ми деца, семейството ми, стиховете, които се опитвам да създавам, вълшебният свят на книгите, с който съм израснала. Не бих допуснала до тях хора с деструктивни намерения или нагласа, негативизъм, лицемерие
- Кое не ти дава мира?
- Липсата на справедливост.
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Може би това да правя каквото чувствам, че е правилно и да става каквото ще. Но също така считам, че всяко правило си има своето изключение.
- За какво мечтаеш, Анна?
- В личен план мечтая някой ден да имам книжарница – кафене, където да бъда приветлив домакин и където освен за книга и кафе хората да откриват себеподобни, с които да обменят себе си. Иначе си мечтая за повече хора с чувство за хумор, защото смятам, че не нещо друго, а точно смехът спасява света.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…
- С удоволствие.

**
- Моля те, изплети ми приказка!
- Как така?
- На ей така- като одеяло,
да се завия с нея
и да се стопля в нощта.
Вземи невидими нишки любов,
за да зашиеш думите,
а те да се вплитат една в друга
като преплетените пръсти
на двама влюбени.

И тя му заплете приказка
на лунна светлина,
той зарови пръсти в косите ѝ.
Целият свят замлъкна,
за да се чува само
сърцебиене,
дихание
и шепот.
Тогава всичко стана
достатъчно.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Свинско с африканска чума не се продава

  • 23 Юли 2019
  • 20
Няма месо с африканска чума в търговската мрежа, увери началникът на отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ д-р Александра Митева.

Иван Гешев за атаката на НАП: Фирмата, в която работи Кристиян, се занимава с киберрекет

  • 23 Юли 2019
  • 48
Отначало за атаката срещу НАП разследването започна срещу лицето, което знаете - Кристиян. В момента за нас е ясно, че този обвиняем е просто оръдие. Разследването и основната версия, по която се работи е, че фирмата, в която той работи, се занимава с киберрекет.

"Електромагнитна атака" срина ел. захранването на Венецуела

  • 23 Юли 2019
  • 45
Социалистическото правителство на Венецуела заяви, че огромният срив в електрозахранването се дължи на "електромагнитна атака" срещу националната водноелектрическа система, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

С близо 9 млн. лв. обновяват шест професионални гимназии

  • 22 Юли 2019
  • 150
С близо 9 млн. лв. от управляваната от МРРБ Оперативна програма „Региони в растеж“ Бургас обновява шест от професионалните си гимназии. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Изключително рядък бял лопен цъфна в Странджа

  • 22 Юли 2019
  • 274
Изключително рядък Бялоцъфтящ лопен разцъфна това лято край Малко Търново, м. Пряслопът, на 500 м. н.в. Растението е високо два метра и е изключително красиво. Ботаниците в България споделиха, че тази мутация се среща много, много рядко и е уникален шанс да бъде видян такъв индивид.