« декември 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Станислава Белева: За да живеем в свят на безсмъртни хора със свръхспособности, алчността не трябва да съществува

За Станислава Белева и мечтата ѝ за кристалночист свят

Петъчният ни гост е млада и талантлива начинаеща писателка – Станислава Белева. Тя е автор на двутомния фентъзи роман „Рани върху татуировки“ – история, тръгнала от една кутия с бои за татуировки. И от една мечта за далечна Япония с нейната тайнственост и мистика. И от една любов – към красотата, към приключенията, към мистериите и намирането на ключа за тяхното разкриване.
Днес Станислава ни разказва за себе си и за своето творчество, а така също и за представите си за един бъдещ свят, населен с „безсмъртни хора със свръхспособности, но ако можем да запазим човешкото в себе си и да запомним, че никой не е толкова безсмъртен, колкото си мисли“, и допълва: „За да живеем в такъв свят, алчността не трябва да съществува, защото винаги ще има хора, които ще искат още - каквото е и доказателството в книгите ми. В един момент нищо не е достатъчно“.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажете ни за себе си, Станислава. Вие сте икономист по професия, но написахте един голям роман в стил фентъзи. Как ви помогна професията при написването на романа?

- Икономиката ми помогна с организирането, както и никога да не забравям променливата - едно незначително действие може да изведе романа до съвсем други събития, друг край. Помага ми, разбира се, и за рекламата на книгите.

- Откога е интересът ви и любовта към фантастиката?

- Вероятно ще изненадам някои хора, но сравнително отскоро, що се отнася до четенето на фентъзи книги. Не бях чела нито едно фентъзи/фантастика, ако не броя детските си кнжки, а просто започнах да пиша “Рани върху татуировки”. Като читател наблягах на друг тип литература, колкото и несериозно да звучи, защото сега пиша именно фантастика. Може би любовта към фантастиката се роди от филмите на ужасите - в много от тях присъстват свръхествествени същества, аз просто реших да комбинирам всички стилове, които харесвам, защото или ми липсваше реалността, или ми липсваше фантастиката в някои романи и филми. Така реших да направя нещо, което да е баланс между двете. Много харесвам книгите на Жул Верн, които открих на по-късен етап. Сега е един от любимите ми автори.

- Романът ви „Рани върху татуировки“ потопява читателя в един паралелен свят – на демони, дракони, чудовища, същества със свръхчовешки и свръхестествени качества и умения и възможности. Така ли си представяте бъдещето на човешката раса, в такъв свят ли мечтаете да живеете – безсмъртни хора със свръхспособности?

- Има една много хубава поговорка, която гласи: „Никой никога не знае.” Вселената е толкова голяма, че всичко може да се окаже истина, но същевременно е толкова малка, щом хората се срещат отново и съществуват съвпаденията. Надявам се, ако има някаква доза истина, тя да бъде от по-хубавите страници, и да избегнем зловещите такива. Искам да живея в такъв свят - безсмъртни хора със свръхспособности, но ако можем да запазим човешкото в себе си и да запомним, че никой не е толкова безсмъртен, колкото си мисли. За да живеем в такъв свят, алчността не трябва да съществува, защото винаги ще има хора, които ще искат още - каквото е и доказателството в книгите ми. В един момент нищо не е достатъчно.

- Имате ли любим персонаж в „Рани върху татуировки“?

- Обичам абсолютно всичките си герои, невъзможно е да избера само един. Всеки е бил част от тази история и без него книгата няма да е същата.

- Действието в романа се извършва само на Земята, даже в близки до нас градове /е, и на другия край на света, разбира се – Япония/. Героите от романа ви имат ли прототипи в живота?

- Някои образи са прототипи на реални личности, на които в реалния живот симпатизирам или не симпатизирам, относно тяхното поведение. Други са измислени от събирателни образи и характери, които са ми направили впечатление.

- Какво ви вдъхнови да напишете този роман – в самото начало ли беше замислен като голямо художествено произведение или започнахте от разказ или новела например? Сънували ли сте събитията, героите?

- Не мисля, че е имало някакво конкретно събитие (или поне не си спомням да е имало такова, което ме е накарало да напиша тези книги). В началото беше сценарий за филм, който пишех за себе си, когато ми беше скучно. Не беше замислен като голямо художествено произведение, напротив. Дори не предполагах в какво ще се превърне - после започнах да имам такива амбиции, както и да реша, че си заслужава да го публикувам. Бях 21-годишна, когато започнах да пиша “Рани върху татуировки”, а сега съм на 25. Вероятно повечето неща вече не ги помня - кога съм сънувала конкретна сцена и кое е измислено, докато съм работила по книгата. Но знам какво със сигурност съм сънувала - как редактирам книгата си и кое трябва да допиша и да променя. Това се случваше много често.

- Кой момент от написването на романа ви беше най-интересен?

- Всичко - първоначално начинът, по който героите се запознават и опознават. Онзи момент, в който изграждаш образите им. После ми беше интересно как ще приключи тази история, ще мога ли да напиша всичко, което искам и така, както си го представям.

- Темата за свръхсъщества /дракони, вампири/ и в литературата, и в киното е доста експлоатирана, но явно и доста интересна. Какво още може да се каже за тях /освен че са безсмъртни, силни, безстрашни/?

- Темата за драконите не е изчерпана. Дори смятам, че тепърва ще се говори за тях. Не обичам да разделям фантастиката от реалността, защото тогава се губи истината. Исках да пиша за драконите, както и да звучи като нещо реално, а не като комерсиални фентъзи герои, които не съществуват. Различното е, че те са хора, които се превръщат в дракони и други чудовища, благодарение на специална боя за татуиране, която съдържа определен ензим, но другото ще го запазим в тайна за читателите. Писах за тях като за хора, които ходят и живеят сред нас, без да подозираме това. Харесва ми, че не съм пропуснала онзи момент, в който можеш да видиш как те се превръщат в чудовища и претърпяват метаморфозата, докато четеш. В повечето книги за чудовища виждаме как чудовищата, които някога са били лоши, сега са добри. Там само има един намек – “този е бил злодей”. В този случай дори главните герои през по-голямата част от времето са зли и го доказват с действията си. Но и никой не е толкова зъл, колкото казват, че е. Нито някой е толкова добър, колкото пледира. Драконите не са единствените обитатели на планетата. Така започва една невидима война, в която са замесени героите, но трудно някой е победител. Харесват ми моментите, в които те спират за малко, давайки си сметка в какво са се превърнали - все още ли са хора, останали ли са им чувства, след всичко, което са разрушили... Защо са го направили?

- Изкушава ли ви идеята да бъде филмиран романът?

- Да, това е идеята на книгите ми. Малко по-горе споменах, че това е сценарий за филм, които в крайна сметка се превърна в две книги. Смятам, че ако има и филми по книгите, хората ще разберат и цялостната идея на романите. Филм без съществуването на книгите и обратното, не e сто процента от ефекта, който може да се създаде.

- Как си представяте един евентуален филм – български, холивудски, сериал или игрален?

- Определено не си го представям като сериал, може би си го представям като един филм по първата книга, и съответно втори по втората книга. Ще се радвам, ако може да се осъществи и в България един ден. Ще бъда много горда, че съм направила нещо хубаво за родината си. България трябва да се развива в положителна насока и киното не прави изключение.

- Вие сте не само автор, но и читател. Какви книги обичате да четете? Коя книга е на нощното ви шкафче в момента?

- Обичам да чета всякакви книги - и художествена и нехудожествена литература. Важното е да не ми е скучно, докато чета. Рядко съм оставала разочарована от книги, не знам дали е заради нагласата или заради интуицията ми. Харесвам книгите на Жул Верн. Той е един от любимите ми автори, заедно с Петя Дубарова, Валери Петров, Никос Казандзакис, Шекспир, Томас Харис, Николо Макиавели. Обичам да чета и съвременни български автори. В момента чета Блага Димитрова, „Лице”. Работя и по следващ роман, така че на нощното ми шкафче стоят принтирани и разработките ми по нещата, които пиша в момента. В дамската ми чанта е книгата на Аджан Брам - “Будистки приказки за щастие”, в която има много кракти приказки, които препрочитам, докато пътувам или просто съм навън и имам свободно време.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Манчестър Юнайтед уволни Моуриньо, ще му плати 40 млн. евро неустойка

  • 18 Дек 2018
  • 60
Манчестър Юнайтед уволни най-успешния треньор в света за новия век - Жозе Моуриньо. След две години и половина португалецът напуска "Олд Трафорд", където спечели три трофея (в първия си сезон).

Бизнесът твърдо против скока на минималната заплата на 560 лв.

  • 18 Дек 2018
  • 56
Работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева през 2019 г., стана ясно след заседанието на Тристранния съвет.

Еврокомисията глоби над 77 милиона евро Българския енергиен холдинг

  • 17 Дек 2018
  • 77
Европейската комисия съобщи, че глобява Българския енергиен холдинг (БЕХ) със 77 милиона евро за блокиране на достъпа до газопреносната мрежа в България.

„Бургас играе баскетбол” предколедно

  • 17 Дек 2018
  • 96
„Бургас играе баскетбол” е новата спортна проява, която се организира от община Бургас, с координатор първата българка, участвала в женския вариант на NBA – WNBA - Гергана Брънзова.

Лавров: Киев готви нова военна провокация

  • 17 Дек 2018
  • 83
Украинският президент Петро Порошенко подготвя провокация на границата с Русия, каза външният министър на Русия Сергей Лавров пред радио "Комсомолская правда", цитиран от РИА Новости.