Александър Шурбанов: Без корен нищо не може да съществува, колкото и високи да са стремежите му

Днешният ни петъчен гост е Александър Шурбанов, който представи последната си книга „Дендрариум“ в Бургас в рамките на Есенни литературни празници.
Проф. Александър Шурбанов е български поет, авторитетен изследовател, дългогодишен преподавател в катедра “Англицистика и американистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, преводач на емблематични произведения на английската литература - на Джефри Чосър, Уилям Шекспир, Джон Милтън, Рабиндранат Тагор, Дилън Томас, Самюъл Тейлър Колридж и др.
В разговора днес отделяме внимание и на важната тема за превода. „Колкото по-високо е изкуството на оригинала, толкова повече изкуство се изисква от превода“, казва проф. Шурбанов и добавя: “ Преводачът трябва да има чувството за пълна свобода на решенията си.”

Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ


- Новата ви поетична книга „Дендрариум“ ни предлага великолепна разходка в една доста богата и своеобразна „ботаническа градина“. Дърветата, лирически герои в тази книга, са одухотворени, те чувстват, преживяват, придават една веселост и ведро настроение на читателя. На какво е метафора тази книга?
- Метафора на живота с всичките му измерения – често скрити от нас, а още по-често съвършено явни и достъпни, но отминавани в слепотата на навика. Ние живеем в свят, изпълнен със значения и знамения. Трябва само да измием очите си от праха на всекидневието и да прогледнем. Тогава битието ще ни се представи с цялото си изумително вълшебство.
- „Дендрариум“ е авторска подборка от пет ваши предишни книги с поезия, няколко прозаични фрагменти от сборниците ви с есета, както и над тридесет нови, неизлизали досега в книга стихотворения. Защо решихте да направите такава сбирка от ваши творби сега, на какъв принцип сте ги подбирали?
- Повечето от дузината ми поетични сборници са многотематични – какъвто е и животът ни. Но две от тях се насочиха към по-тесния фокус на избрани центрпални образи-идеи, в които се събират всички разнопосочни мисли и чувства. Едната, излязла преди двайсетина години, е „Внимание: котки!“, а другата – тази най-нова книга за дърветата. Човек може да гледа света и с широко отворени очи, с целия обхват на зрението си, а и през тясна пролука. Важно е стихотворенията в една книга да се подредят така, че да си говорят едно с друго и техният разговор да ни накара да се заслушаме и да се замислим.
- Книгата е отпечатана на щадяща дърветата хартия /така пише на корицата/ – какво означава това, разкажете, моля.
- Хартията е рециклирана и за нейното производство не е наранявана жива гора. Колкото по-малко посягаме на дърветата, толкова повече свеж въздух ще имаме за дишане и толкова повече великолепие за сетивата и висота за духа ни.
- Какво искат да ни кажат дърветата и как да накараме хората да ги чуят?
- Дърветата са законните стопани на този свят. Те са тук много преди нас и с кротост са ни приели между себе си. Дали са ни и храна, и сянка, и дом – както ги дават на птиците. Изтеглили са земните ни погледи нагоре към небето. Но са ни научили и на това, че без корен нищо не може да съществува, колкото и високи да са стремежите му. Дърветата са една мълчалива мъдрост. Всичко, което се иска от нас, е да я чуем през тишината, която я обвива. Те сякаш ни казват: тук всичко ви е дадено, просто трябва да съумеете да го видите и да го вземете. Всички ваши вражди, зависти, лакомии, честолюбия са напразни. Изправете снагата си, извисете короната си в небето – и птиците ще дойдат при вас. И няма да има нищо, което да ви липсва.
- Вие сте професор, преподавател, поет, преводач. Да поговорим за превода. Има ли изкуство в превода? Или самият превод е изкуство? Губи ли се нещо с превода – някои шеги например, които са характерни за английския език, но на български не звучат смешно, или фразеологизми, екзотични изрази? Как постъпвате в подобни ситуации?
- Преводът на произведение на изкуството естествено е изкуство – стига да е истински превод. И колкото по-високо е изкуството на оригинала, толкова повече изкуство се изисква от превода. Преводът никога не е и не може да бъде фотографска репродукция на първообраза. Той е пресъздаване на този първообраз с други езикови средства, в различна културна среда. Затова никой превод не може да съхрани всяка чертица на оригинала, а и не бива да се стреми към това. Стремежът е да се предаде вярно и пълно внушението на творбата, а ако някой детайл не може да се запази, преводачът ще трябва да компенсира загубата му с характерни за новата езиково-културна среда средства. Тук впрочем се проявява изкусността на преводача. И когато този метод на работа е овладян напълно, оказва се, че непреводими текстове не съществуват. Или, хайде да кажем, почти не съществуват.
- С какви проблеми и трудности сте се сблъсквали в работата си като преводач?
- Тъй като голяма част от преводаческата ми работа е свързана с претворяването на български език на поетични и поетико-драматични творби на средновековната и ренесансова английска литература, проблемите, с които съм се сблъсквал, се коренят в голямото културно-езиково разминаване между двата хронотопа. Англия от онова време е в последната фаза на западноевропейската рицарско-куртоазна епоха, а днешна България е източноевропейска страна във времето на държавния социализъм и неговото разграждане. И освен това, историята е лишила България от собствена рицарско-куртоазна фаза на развитие. Това се отразява в светоусещането, традиционната семиотика, езиковата семантика, образната система. Англия от XIV или XVI и XVII век и България на прехода от XX към XXI век трудно могат да намерят общ език. Просто на нас ни липсват думи за много важни елементи от материалния бит на западното средновековие и постсредновековие. Или когато ги има, тези думи звучат далечно и абстрактно – като научна терминология, а не като естествена част от езиковото общуване. Нерядко се налага да изковаваш собствени лексически единици, за да запълваш липсата. Ако успееш да внушиш на читателя, че създадената от теб за нуждите на конкретния текст дума е също тъй истинска и непринудена като всички останали, значи си успял да смалиш владенията на непреводимостта. Има и много други области на преводачески затруднения, но разговорът заплашва да стане твърде дълъг. Нека само да обобщя, че повечето от тези препятствия са преодолими. Нужно е само търпение и находчивост. Но преди всичко – владеене на българския език с всичките му пренебрегвани във всекидневието богатства.
- Нужно ли е вдъхновение при превода, или това е просто работа?
- Както вече казах, когато превеждаш изкуство, ти си в територията на изкуството и сам си творец на изкуство. А изкуство без вдъхновение не се твори. Но тъкмо тук идва и големият парадокс на изкуството на превода. Преводачът – особено преводачът на поезия – не може да постигне нищо, ако не работи с вдъхновение, с пълна отдаденост. Но за разлика от творящия оригичални произведения, той няма право и за миг да откъсне поглед от текста, който се опитва да пресъздаде, сверява всяка своя находка с този текст, придърпва на всяка стъпка превода си към него. Това го принуждава в огнения вихър на вдъхновението да поддържа ума си хладен и раздвоен между двата текста. И тази умствена двойственост, и двойствеността на вдъхновение и критичен разсъдък, събрани в общ впряг, прави творчеството на преводача изключително сложно като процес и изисква деликатен баланс между трудно съвместими начала.
- Кое определя избора ви на автори за превод?
- На първо място това е възхищението от някаква творба. И чувството за духовна и естетическа близост с нея. Веднага обаче ще кажа, че мене ме интригуват най-вече автори и произведения, които се различават от мен. Чрез превода аз се въплъщавам в нови, немои образи, размножавам собствената си личност в различни аватари, разширявам пространството на битието си. И правя това като променям чертите си и гласа си, за да вляза в кожата на автора, когото превеждам. Най-невярната посока на превода за мен е принуждаването на чуждия автор да заприлича на теб и да заговори с твоя глас. Разбира се, съвсем не искам да кажа, че преводачът не влага в превода и нещо от своя натюрел, но той трябва да се пази на всяка крачка от опасността да обсеби автора и да го обезличи. Ако не може да се справи с това изкушение, по-добре да не се занимава с превод.
- Какво може и какво не може да си позволи един преводач?
- Преводачът трябва да има чувството за пълна свобода на решенията си – подобна на свободата на автора, стига да е сигурен, че наистина е влязъл в неговата кожа, превъплътил се е в него и познава творбата му отвътре. Ако обаче името на автора се използва само като камуфлаж за собствена творческа изява, преводачът извършва грях не по-малък от плагиатството и рано или късно ще бъде посрамен.
- Направете подарък на читателите на в. „Компас“ – стихове от „Дендрариум“ например.

КЛОНКА

Една клонка пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.
         
  Ал. Шурбанов

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 80
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 78
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.

Министър Вътев: Има сериозен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти

  • 28 Мар 2024
  • 77
Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти.

Полицията в тайландска провинция вече ще преследва маймуни, които създават проблеми

  • 28 Мар 2024
  • 90
Маймуните в тайландската провинция Лопбури са една крачка по-близо до това да приличат повече на хората: вече те също ще трябва да отговарят пред полицията, предаде ДПА.

ВИК РЕМОНТ ЗАТВАРЯ КРЪСТОВИЩЕ ПО УЛ. „ИНДУСТРИАЛНА“

  • 28 Мар 2024
  • 54
Във връзка с изграждане на промишлен водопровод на ул. „Индустриална“.