Иван Соколов: Кукленият театър ме научи на вярност

Сопотска рапсодия в лилаво

Интервюто с кукления актьор Иван Соколов трябваше да се проведе преди няколко месеца, когато той празнува своя 75-годишен юбилей, но по една или друга причина то не се състоя тогава. Разговорът ни се проведе по-късно, по време на едно пътуване до прекрасния и уютен Сопот, целия ухаещ на липи. А пътят ни минаваше през могъща юнска зеленина и цъфнали лавандулови полета в полите на Балкана, които в спомените ми са необятни плантации, а сега са твърде рехави, но въпреки всичко създават едно свежо настроение в лила.

Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ

- Разкажи ни за себе си - кой е Иван Соколов, какво не знаят хората за теб?

- Това е фамилията на дядо ми. А това, което малко хора знаят, остава общо взето за мене и за жена ми, за близките ми хора, не искам да занимавам другите с него, защото може би е интересно, но не е съвсем обясняващо.

- Ти си куклен актьор. И драматичен. Как влезе театърът в живота ти?

- Беше малко особено. Когато завърших гимназия, по наше време трябваше да стана войник. Но баща ми явно не искаше аз да се занимавам с театър. Старият артист не искаше синът му да става артист. И ме насочи към военното училище и аз взех, че влязох във военното училище в Шумен, но и аз съм също донякъде човек с характер, и след година и половина реших, че трябва да напусна – никак не ми хареса да ме командват. И се направих, че съм взел един от изпитите си, а другите не съм могъл и трябваше да ме освободят. След като ме освободиха, имаше най-различни неща – дето казвам - в Сливен си довършвах службата, а последните шест месеца армията я понамалиха и нас ни изпратиха в Родопите трудоваци. Последните шест месеца изкарах като трудовак. Като герой, защото един месец по-рано ме уволниха. Следващата година вече кандидатствах в Академията, но преди да кандидатствам в Академията, вече в Шумен, с някои други мои колеги организирахме куклена театрална трупа към Общината. Това беше основаването на Шуменския куклен театър. Там изкарах една-две години. След това реших и отидох в Русенския театър. И там изкарах почти година и оттам се опитах да разбера къде търсят актьори. Разбрах, че търсят актьори в Търговище. Там бяхме цяла година. Жена ми пак се занимаваше с музиката, аз си бях актьор. След година ми се обади режисьорът на Варненския театър и оттогава с жена ми работихме във Варненския театър. Тя – музикален ръководител, аз – актьор.

- В Бургаския куклен театър играл ли си?

- От 1969 до 1973 година съм играл в Бургаския куклен театър, когато директор беше Марина Гоцева. Тя ме прие и мисля, че се представих прилично.

- Какви кукли предпочиташ – марионетки или петрушки?

- Най-вече петрушки. Те са съвсем непосредствени. Те най-добре изразяват това, което искам. С тях съвсем непосредствено можеш да изразяваш отношенията между отделните герои, това, което искаш да внушиш, настроението най-вече. Те са твърде характерни, ако са добре направени.

- Кой прави куклите?

- Художници. Според текста на пиесата се избира и типът кукла.

- Случва ли се актьорът да не хареса някоя кукла?

- Понякога се случва, но след като художникът е направил куклата по този начин, трябва да преодолееш настроението си и да направиш образа.

- Имаш ли си любим герой?

- О, боже господи, аз съм играл почти двеста образа. Мога ли да си спомня вече? Играехме и представления за възрастни, които бяха много интересни. Особено във Варна. В Бургас пиеси за възрастни не сме играли.

- Защо няма много куклени пиеси за възрастни? Няма достатъчно автори ли?

- Не е до авторите. Но не се правят много куклени пиеси за възрастни.

- Детската публика е много спонтанна...

- Да, ние даже сме викали деца на сцената, за да си контактуваме с тях, да отговаряме на техни въпроси, ако ни питат – това е непосредствено отношение с публиката.

- Като актьор си ходил по целия свят. Каква е детската публика навън?

- Обиколил съм почти целия свят. Играем на езика на страната, в която сме. Там няма изключения. Били сме в Япония, в Индия…

- Бил си си режисьор на някои пиеси? -Да, поставял съм пиеси в Русе и Варна, но повече ми харесва да играя. Дори и сега с удоволствие бих изиграл нещо.

- Ти си и поет, пишеш стихове.

- Пишех. Прописах изведнъж, спонтанно. Не съм го търсил, но то изведнъж дойде и аз започнах да пиша докато бях в Бургас. Тогава вече се знаехме с Христо Фотев. С Недялко Йорданов се познавахме, но с Христо Фотев бяхме близки. Дали от неговото влияние, не знам, но и аз започнах да пиша. А може и самият Бургас да ми е повлиял… Не знам, не споря… Тогава започнах да пиша и това продължи доста години, защото все пак написах две книжки с поезия. После изведнъж разбрах, че каквото имам да казвам, съм го казал и че повече стихове не мога да пиша. Затова започнах да записвам афоризми и мисли. Това беше третата ми книжка. С малко думи да кажеш много неща.

- Това се счита за връх в творчеството на един автор…

- Ако не връх, то поне част от неговото стойностно мислене. Иначе какво ще кажеш на хората? Не трябва да им говориш глупости, а трябва да кажеш на хората нещо стойностно и не съвсем ежедневно.

- Сега много хора пишат, а като че ли четат малко…

- Все по-малко се чете, в това трябва да бъдем абсолютно сигурни. Най-жестокото е, че младите хора все по-малко четат. Те си служат с електроника. И там се четат книги, но не знам дали това е доброто. Друго е да бъдеш око в око с книгата.

- Ти имаш издадени книги със стихове и афоризми. Актьор, режисьор, поет – кое ти е най на сърце?

- Актьорството. Да чуеш публиката, да я видиш, да я усетиш… Да я разсмееш. Голямо удоволствие е това. И киното е интересно, то си има свои средства, но директният контакт с публиката е несравним с нищо. Играл съм и в драматични пиеси, не само в куклени – бях поканен от познат мой режисьор. Опитах и мисля, че се справих. В киното не съм играл. Там играеше баща ми, но той много не беше съгласен аз да ставам актьор.

- Защо повечето актьори не искат децата им да тръгват по техния път?

- Може би заради заплащането, за това, че не е никак лесно – хората не знаят колко е труден пътят на актьора.

- След толкова много години на сцена, на какво те научи театърът?

- На вярност и на това, което да правиш, да го правиш колкото може по-добре, защото публиката го заслужава. Не можеш да я пренебрегваш. Трябва във всички случаи да се представиш колкото може по-добре.

- Какво не ти дава мира?

- Не ми дава мира това, че вече не играя. Мисля, че все още мога, но вече като те пенсионират, няма връщане назад. Другото е, че днеска са доста променени нещата - някак си на места поевтиняват, правят се повече заради парите, шоуто, за да привличат повече публика. А в театъра парите са малко.

- Тогава кое дава сила и мотивация на актьора да продължи да играе?

- Любовта към професията. Обаче не искаш да бъде друго, искаш това. Въпреки всички тези притеснения и недоимъка, оставаш.

- Имаш ли си златно правило, което винаги следваш и което не те е подвело никога?

- Не съм мислил за това, това е твърде обобщен въпрос, но все пак – да бъда толерантен към близките си и към другите хора, да не им създавам проблеми. Да не бъда лош към тях, дори и те да не са добри.

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

В ОБЩИНА НЕСЕБЪР ДЕЙСТВА НАЙ- СЪВРЕМЕННАТА СИСТЕМА ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

  • 28 Мар 2024
  • 56
Kметът на Несебър Николай Димитров, директорът на Областна дирекция на МВР Бургас старши комисар Емил Павлов и главен инспектор Коста Кирязов, началник на РУ Несебър представиха надградената и разширена мрежа за видеонаблюдение на територията на общината.

Близо 36 000 души са се вписали в регистъра на хазартно уязвимите лица

  • 28 Мар 2024
  • 77
Близо 2000 граждани са подали заявление за вписване регистъра на уязвимите лица за по-малко от месец - от началото на март до момента. Над 8100 са заявили желанието си да ограничат достъпа си до хазартни игри от началото на годината, а от възобновяване на регистъра през 2022 г. до сега вписаните в него са почти 36 000 души.

Държавно ловно стопанство "Тунджа" дарява фиданки на жителите на Ямбол за Седмицата на гората

  • 28 Мар 2024
  • 65
По случай предстоящия професионален празник на лесовъдите, горските служители и работници и „Седмица на гората“, която отбелязваме традиционно в първата седмица на април, Държавно ловно стопанство „Тунджа“ предоставя безвъзмездно фиданки на гражданите на Ямбол.

„Има такъв народ“ върна неизпълнен мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев веднага, след като той им го връчи

  • 28 Мар 2024
  • 75
„Има такъв народ“ (ИТН) върна неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев веднага, след като той им го връчи.

ОСТАВАТ САМО 2 ДНИ, В КОИТО МОЖЕТЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОЛЕКЦИОНЕРСКАТА ИЗЛОЖБА „КРАЛСКО ВЪЛШЕБСТВО ОТ ПОРЦЕЛАН“

  • 28 Мар 2024
  • 80
Остават само 2 дни, в които можете да посетите колекционерската изложба „Кралско вълшебство от порцелан“ в Културен център „Морско казино” от 10.00 до 18.00 часа. Входът е свободен.