За Ирина Романова и вдъхновението

Ирина Романова е московчанка, но от четири години е заменила шумния руски мегаполис с топлината и уюта на едно китно българско село - Подвис. Възхитена от великолепието на нашата природа, Ирина не престава да твори – както картини, така и стихотворения. Нейни творби са публикувани в албуми за съвременно руско изкуство, правила е изложби и в България, след броени дни й предстои изложба по случай празника на карнобатското село Сунгурларе, а малко по-късно – и в Бургас.
Картините на Ирина са живи, одухотворени, от тях струи искреност, топлота и оптимизъм, каквато е и самата художничка – весела, отзивчива, излъчваща доброта и позитивизъм. За творчеството, родините и вдъхновението разговаряме днес с Ирина Романова – московчанката от Подвис.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажете ни за себе си, Ирина! Как решихте да се отдадете на рисуването? Може би това е вашата детска мечта?

- Здравейте, скъпи читатели на вестник "Компас". Историята за себе си ще започна с детството си. Любовта към творчеството ми беше посадена от дядо ми. Като инвалид от войната, той е работил цял живот като градинар. Дядо прекрасно пееше и съчиняваше стихове. Цялото си свободно време прекарвах до него и още от детството си вдъхнах любов към природата и творческо отношение към живота. Доколкото си спомням, съчинявах стихове, а любима тема на моята живопис бяха цветята, които отглеждаше дядо ми.

- Вие сте от Москва, но живеете в България. От колко години сте тук? Харесва ли ви България? Какво ви учудва в нашата страна?

- В България живея от четири години и не преставам да се възхищавам на девствената природа. Тези безкрайни жълти поля с цъфтящи слънчогледи, езера, изворчета със студена чиста вода, синята ивица на планината на хоризонта в червено-оранжевия залез. И разбира се, харесвам мекия климат, близостта на Черно море, добрите и отзивчиви хора.

- Вие често рисувате селото, където живеете – Подвис. Разкажете, моля, защо сте избрали точно това село, как се чувствате там?

- Всеки човек, живеещ в северна страна, мечтае за къща на брега на морето. И когато наши приятели си закупиха имот в България, в село Подвис, ние без да мислим дълго, дойдохме да видим тези места. Много ни хареса живописната природа, отношението на местните жители. Решението бе взето бързо. Разбира се, не можех да се въздържа да не нарисувам няколко подвиски пейзажа. Имам още планове на тази тема.

- Какви техники и материали използвате в работата си? Обичате ли да експериментирате с материали, техники, теми, сюжети?

- В зависимост от това с какви бои работя, използвам различни техники. Акварелни, акрилни и маслени бои са любимите ми. По принцип аз рисувам каквото ми харесва, каквото искам - красиво цвете, пейзаж, нечий образ. Интересно ми е да работя по зададени теми. Това развива въображението, кара ме да мисля и да науча нещо. Понякога интересни идеи подсказват близките ми хора, които по всякакъв начин ме подкрепят в творчеството.

- Ако картината не се получи както желаете, какво правите – изхвърляте и започвате да рисувате наново, или я преправяте и се получава съвсем друг резултат?

- Ако картината не се получи или нещо не ми харесва, тогава я оставям настрана (като казват у нас - до по-добри времена), и може би тогава ще се появят нови идеи, нов поглед. Но да я изхвърля - никога.

- Събужда ли ви през нощта някаква идея, ставате ли да я нарисувате, или оставяте новата идея за сутринта?

- Ние, руснаците, имаме една поговорка: "Утрото е по-мъдро от вечерта". И аз я следвам. Но заспивайки, все мисля върху картините.

- Имате ли специфични ритуали, когато работите – като музика или тишина, или нещо друго?

- Никакви специални ритуали нямам, но задължително искам уединение, и някакъв фон под формата на музика или телевизионни предавания. Обичам сама нещо да си тананикам по темата на картината, която рисувам.

- Кога не рисувате, Ирина?

- Когато не рисувам, се занимавам с домакинството или отглеждам цветя в градината.

- Пишете стихове. Имате ли стихотворения по ваши картини, или картини – по стихотворение? Или и двете изкуства живеят заедно, без да пречат едно на друго?

- И двете изкуства живеят по-скоро заедно. Писането на стихове — това е работа на душата, нейните сълзи. А живописта - това е потапяне в себе си, спокойствие и удоволствие. Никога не съм рисувала картини по стихове или стихове по картини, но това е в плановете ми.

- Когато душата ви е счупена, какво ви държи на този свят? Рисувате, пишете поезия или...?

- Когато душата ми е счупена, искам с някого да споделя, да обсъдим това, да получа съвет. Така че, струва ми се, в сложни ситуации добрите приятели и близки са най-добрият помощник. И стиховете, разбира се.

- Рисуването е тихо и спокойно изкуство. А ако искате да изкрещите, как го правите?

- Ако искам да крещя, никой не ми пречи - излизам и крещя.

- Ирина, а животът в България вдъхнови ли ви да създадете стихове?

- Да, искам да ви прочета любимото си стихотворение, посветено на България.

Здравей, България-страна.
Приеми ме в своите обятия.
Тук много хора търсят щастие,
аз искам топлина.
Така приветлива си, мила.
Наметната в пъстра дреха,
На някого даваш надежда.
На мен една роза ми стига..
Кръст нетленен през есента,
Като майка на родния праг.
Където и да водят моите пътища,
Ти ще бъдеш в сърцето ми.

- За какво мечтаете, Ирина?

- Имам мечти, но няма да кажа какви, защото няма да се сбъднат.

- Направете, моля, подарък на читателите на вестник "Компас" - картина, например.

- С удоволствие!