Английският писател и преводач Кристофър Бъкстон e роден във Великобритания, в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия. След като завършва Кентския университет, работи като учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е по медии и комуникации в колежа в Брейнтрий. В България пристига през 1977 г. и веднага се влюбва в страната, нейната история и култура и преди всичко в бъдещата си съпруга – Анна Иванова - Бъкстон. Първият му роман, свързан с България - „Далече от Дунава“, е публикуван през 2006 г., а през 2017 г. издателска къща „Знаци“ издава и втори негов роман – „Завръщане“, с които авторът ще вземе участие във фестивала „С книга на плажа“. Кристофър Бъкстон продължава да поддържа контакти с България (дели времето си между Колчестър – Есекс и Бургас), проучва и изследва древната ни история, от която черпи вдъхновение за нови романи и преживява много от драматичните й обрати в съвременната ни действителност.

Роза МАКСИМОВА

- Г-н Бъкстон, вие сте бил учител в Норвегия и Португалия, преди да дойдете в България. Какво ви доведе тук?

- Любопитството. Бях преживял фашизма в Португалия, социалдемократичния рай в Норвегия и исках да изпитам комунизма в една напълно непозната за мен държава, която все пак имаше прекрасна природа, интересна история и през лятото поне - хубаво време.

- Имате няколко романа и особено в последния - "Завръщане", поставяте личната драма на героите на фона на световни исторически и политически събития - Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, даже Войнишкото въстание в България през 1918 година. Това показва едно много задълбочено познаване на българската история, а и на характера на българина, неговия манталитет и национални черти. Какво още от българската история ви впечатлява, какво събитие си заслужава да бъде описано в роман?

- Интересувам се от всички аспекти на българската история –приликата и разликата между Англия и България. Особено като се има предвид, че аз съм дошъл от една държава, която е душевно в периферията на Европа в друга държава, също в края на Европа. Що се отнася до историята на предишните два века, много се радвам, че вече са излезли нови документални книги и силни романи, описващи този период, като „Черните ангели“, „Атентата в Св. Неделя“ и „Възвишение“, „Калуня Каля“, „Сестри Палавееви“ и „Чамкория“. В тези книги човек разбира, че се повтарят едни и същи проблеми.
Това, което най-много ме интересува, е сблъсъкът между типичните български герои и тези от външния свят. Същият сблъсък съществува и в по-старата българска история - тази на Първото и Второто българско царство. Романите ми, които боравят със средновековната българска история -„Радослава и викингският принц“ и „Далече от Дунава“, се базират на истински срещи между българки и западни войници. Те също се концентрират върху актуалните теми на миграцията и живота в изгнание.
Книгите ми отразяват продължителния дебат който се води в България за това, какви са типичните български национални черти, нрав или манталитет. Може да ви се види интересно, но такъв дебат не съществува в Англия. В момента пиша роман за времето на Светослав Тертер, за който се налага да правя нови и интересни исторически изследвания.

- В романа „Завръщане“ описвате действителен случай – на страдание, болка, прегрешения, дълга и странна любов, възмездие и изкупление. Как попаднахте на историята на вашия герой Данчо от Вранкулак?

- Чух подобна история в едно кафене от един роднина на мой приятел. Бях любопитен, защо той имаше френско име. Той ми разказа за неговия дядо, който е настоявал внукът му да е кръстен на името на човека, който спасил живота му в подземния свят на Марсилия. Разказа ми как дядо му бил пленен от африкански войници и след 10 годни работа в подземния свят на Марсилия, той се завръща у дома само по долни гащи. Не искам да издавам повече детайли. Но въпреки че книгата е базирана на този истински случай, всички събития и героите на книгата са измислени изцяло от мен. Това включва историята на главната героиня – Витка, и нейните преживявания, без да знае дали тя има ли мъж, или е вдовица през тези бурни политически събития по това време.

- Съществува ли такова място – Вранкулак?

- Не, това е измислен подбалкански град, който напомня на Айтос и Карнобат и е в близост до Бургас. Исках да позиционирам историята в област, която ми е добре позната. - Имате книжки и за деца. За рицари. За войните. За комунизма и неговите абсурди. Коя е вашата лична вселена, господин Бъкстон, и кого не бихте допуснали в нея? - Моята лична вселена включва приключения, неочаквани съвпадения и срещи между хора от много различни култури и различно минало. В този свят всички са добре дошли, както в моя личен свят. Чувствам, че имам изключителен късмет да съм имал възможност да живея в България и да изпитам всичко положително и отрицателно в нея. В България намерих любовта и вдъхновението на моя живот, която стимулира писането ми.

- След няколко дни ще се включите в изложението „С книга на плажа“. Ще представите двете си книги, издадени от издателска къща „Знаци“ – „Далече от Дунава“ и „Завръщане“. Разкажете ни и за другата книга – „Далече от Дунава“. Историята на написване е доста интересна. Как достигнахте до нея – събитията се развиват в доста ранна епоха. Какво би привлякло вниманието на съвременния читател в събития, случили се в XIV век?

- По това време имах идея да напиша книга за среща между Изтока и Запада – това щеше да бъде първият ми роман. По фантастично стечение на обстоятелствата, съпругата ми и аз пътувахме в Нормандия (Франция). Случайно открихме в селцето Карне един параклис, в който е имало надгробен паметник на рицар, който се завърнал от Никополската битка, спасен от съпругата си - българка. Когато впоследствие разбрахме, че тази жена е имала смелостта да се яви пред английския крал Хенри V, за да иска потвърждение на поземлените права на сина си, изведнъж се вдъхнових. Тази история ми даде възможност да работя с почти съвременни проблеми като миграция, изгнание и живот в чужда, негостоприемна държава.
Също тази история ми даде възможността да опиша една страстна любов между главната героиня - Мария Искра, и френския рицар – хоспиталиер Жил Гитон, усложнена от факта, че той е лекар-монах, дал обет за безбрачие. Съдбата на Мария Искра е да избяга от ужаса на падането на България под османско владичество до живот и всред Стогодишната война между Франция и Англия. Голяма част от книгата е едно пътуване през Европа, в което героите са често уплашени от предразсъдъците и насилието, което срещат по пътя си. Процесът на разследването за тази книга ме заведе от Никопол до Нормандия и до държавния архив в Лондон, където отворихме огромните средновековните декрети на Хенри V от Нормандия, за да търсим информация за срещата му с Мария-Искра.

- Какво не ви дава мира?

- Всички което разделя хората, особено в момента – Брекзит, кризата с бежанците, ограниченията на демократичните системи спрямо много силно пропагандиращи медии. Всичко, което кара хората да се страхуват едни от други.