Вили Колева: Искам да дам на децата много светлина и творческа любов


В навечерието на Деня на детето разговаряме с Вили Колева – артпедагог, която е посветила целия си професионален живот на работата с децата, на творческото им развитие. Вили Колева е щастлива - тя дава криле на фантазията на децата да творят красота с обич и всеотдайност.

Роза МАКСИМОВА

- Вили, ти работиш с деца в сферата на художественото им развитие извън училище. Разкажи ни за школата си, за методите на преподаване там, за твоя стил на работа.

- Така е и си давам сметка, че детският свят ме избра, плени ме и останах. През последните 18 години съм ръководител на детското Ателие по рисуване и приложни изкуства, била съм галерист в Детска галерия и към момента съм завеждащ на Детския отдел на Регионална библиотека „Пейо Яворов”. Не съм и предполагала, че такъв подарък ми е замислил животът – да насищам дните си с детство /смее се/.
Общуването с децата и особено през изкуството възприемам повече като изпълване на най-добрата част в мен, тази, която е винаги готова да даде, да се усмихне, да поведе към цветното, да открива интересното и красивото. Относно децата, посещаващи Ателието, определено разчитам на онзи подбор, който се случва по естествен начин – взаимното харесване, доверие, докосване. Да те допусне детето в своя реален или фантазен свят, да сподели мечтите си, да ти се довери по пътя на тяхното изразяване и изобразяване е привилегия и отговорност. Не забравям, че имам тази отговорност, както и че творчеството е значим фактор в тяхното израстване и личностно формиране, включващо в същото време и много повече от техники, композиция и колорит. Залагам на всичко това, разбира се.
Ателието първоначално беше създадено за занимания с приложни изкуства – декорации, изработка на кукли-приказни герои, апликиране, колаж, изработка на сувенирни изделия с етнографски ориентир, които години наред успешно представяхме на Международния фолклорен фестивал в нашия град. Изработвали сме сувенирни фигури за Фестивала на зелениката по покана на ДПП „Странджа”, по наш проект изрисувахме оградата във вътрешния двор на Хлебозавода – поканата беше от ръководството на завода и по повод 1 юни, с прекрасен празник за децата. По друг проект, финансиран от ФРГИ за опазване и съхранение на материалното и нематериалното културно наследство изработихме за децата малки станове и им показах тъкачество. Беше много интересно и за тях, и за мен, защото специалността ми е „Художествен текстил“. Постепенно добавихме и рисуването в неговата живописна и графична форма, с което дойдоха и много награди от престижни национални конкурси и участия в пленери. Редовни участници сме в пленера на Фестивала на детската книга в Сливен, който беше в началото на този месец май, предстои ни поредното участие в Биенале на детската рисунка гр. Тръстеник. Участвали сме във временно възобновената Асамблея „Знаме на мира” и „Детска Аполония“ Созопол.
Участваме в конкурси и фестивали, експериментираме в техники, жанрове и видове изкуства, създаваме творческа и приятелска атмосфера и добавяме още красота към света. Това правим.

- Какви деца се записват в тази школа – непременно ли трябва да имат талант и само той достатъчен ли е? Има ли срок, колко време да посещават школата децата?

- Децата са на възраст от 5 и докато желаят. Най-често горната възраст е 12- 14 години и по-рядко 16- 18, когато са решили да продължат в университет със специалност, изискваща изпит по изобразително изкуство. Но даже и да не направят такъв избор, развиването на естетически усет и познания, включващи цяла система от критерии – цветна хармония, композиция, пропорционалност, оригиналност и др., са много важни за личностното развитие на децата, за тяхната креативност, умения да анализират, да интерпретират, да се изразяват чрез художествените подходи, да създават новости – всичко това има голямо приложение в живота. Разбира се, темпото на възприемане и прилагане при всяко дете е различно, но никога постоянството и усърдието не остават без резултат.
„Входният билет” за Ателието се нарича „желание”. Работим заедно всяка събота на годината, с изключение на месец септември. Тогава е нашата творческа ваканция.

- Веднага може ли да се познае – ето това дете има талант, а онова няма. Какво правиш, ако някое дете няма талант, но има голямо желание да посещава школата?

- Талантът е подарък. Той трябва да бъде посочен и осъзнат, и като подарък от любовта на Бог – уважаван, утвърждаван и следван. Някои постигат успехите си чрез него с лекота, други с много повече труд, трети и със своя си късмет. В този смисъл, не бих давала полюсни определения за таланта на децата, когато е още началото на големия път. Това, което е добре да правим, е да им помагаме да разберат повече за себе си и да подкрепяме и насърчаваме заниманията, които ги изпълват с обич и радост. Иначе, да, талантът трябва да бъде разкрит и насърчаван - внимателно, не създаван или преекспониран, както в последно време стана възприето за нормално във всички сфери на изкуството, особено в сценичната.
Моето щастие е в това, че имам кого да подкрепя, на кого да посоча и че има деца, които през заниманията си с изкуство, откриват за себе си приятелство и среда, водещи ги към постоянство и нови знания. Най-важно е желанието – то ни събира всяка събота заедно! Някои деца са посещавали или посещават Детското ателие без прекъсване 5-7 и повече години. Такива факти ме карат да намирам смисъл и извън контекста учител - ученик и преподаване на изобразително изкуство, повече от това е!

- Имаш ли амбицията да подготвяш истински художници, или участието в школата е просто забавление за децата? Следиш ли по-нататъшното развитие на своите възпитаници, тяхната професионална реализация?

- Аз често казвам на децата, че са истински художници за тяхната възраст и от позиция на активните им занимания. Разбира се, за тях забавлението е задължително, но то е и част от процеса на творене въобще. От гледна точка на избор на професия, са свободни да избират с душата си, имат достатъчно време за този избор, това в никакъв случай не го направлявам.
По въпроса за връзката ми с тях – поддържам последващ контакт с много от децата, особено с тези, с които сме били дълги години заедно. Скоро имахме празник – чествахме 90 години от основаването на Народно читалище „Просвета 1927”, към което е създадено и функционира до днес Детското ателие. За този празник дойдоха участниците, които представляваха някогашната първа групичка на нашето Ателие, моите пораснали момичета, някои от тях вече майки. Пресметнахме, че тогава, в началото, моята възраст е била 26, а днес най-голямата от тях – Яна, вече е на 29, дипломиран и работещ архитект. Срещата беше много сърдечна, защото събра всички заедно – бивши и настоящи участници!
Разбира се, с тези пораснали вече деца, които са тук, се виждаме често, с другите, които учат или са останали след дипломирането си, предимно в София, Пловдив и Варна, се срещаме, когато се връщат у дома. Щастлива съм, когато ме потърсят за консултации по художествените си задачи в продължаващото си образование, след като вече не сме заедно. Много от тях продължават обучението си в творческата сфера – дизайн: интериорен, пространствен, индустриален, моден, архитектура, сценични костюми, педагогика с изобразително изкуство, дори зъботехника, където е заложено скулптурирането.
През годините, чрез съвместната ни работа в Ателието, многото пътувания за участия в пленери, фестивали и други формати, се създават силни и искрени връзки, между мен и тях, между тях самите и това предава още стойност към случващото се под това творческо небе.

- Преди работехте съвместно с една литературна школа. Продължава ли това сътрудничество и как се допълват заниманията в двете сфери на изкуството? Какво дава на децата тази симбиоза на две изкуства?

- Имате предвид Литературното студио „Митични птици” на артпедагога Роза Боянова към НЧ „Любен Каравелов 1940”. Радва ме, че питате за това. Да, ние с г-жа Боянова заедно сме организирали за нашите деца около 10 съвместни пленера, предимно в Странджа, но и на море – в Шкорпиловци, например. На тези пленери се създават чудесни нови приятелства между децата, запознават се, научават се да разбират и пробват от различното изкуство – това на другия (в един от пленерите участваха деца, занимаващи се с творческо писане, изобразително изкуство и народно пеене – беше приказно!). Незабравими остават срещите с местните хора, особено с интересните личности, които им организираме там, на място, например, с Веселина Илиева – нестинарката от с. Бродилово, гостуване в 300-годишната къща на баба Марулка от с. Бръшлян и др. Общуването с тях, с природата, запознаването с местните бит и култура, организираните посещения на природни забележителности и културни обекти, изложбите и четенията на открито, пред местна публика, са част от полезните и вдъхновяващи инициативи, които създаваме за децата.
На един от пленерите – в Ясна поляна, по предложение на тогавашния кмет г-жа Стоя Янчева (мой бивш учител и класен ръководител) изрисувахме и изписахме с детски хайку стихове стария метален мост в селото. Така създадохме много радост за жителите, а децата освен че се забавляваха, бяха щастливи от крайния резултат. Направихме празнично откриване на моста и оставихме красива следа от пребиваването си в Странджа. Имали сме пленер, на който са ни гостували проф. Росица Йорданова от ВСУ и нейни студенти, обучаващи се в педагогика на изобразителното изкуство. Беше красива среща, изпълнена с творчески заряд, приятелство, добронамереност, споделяне на опит в неформалното образование и прекрасно общуване между деца и младежи, с много добър възпитателен резултат. Изследователският и преподавателски път на проф. Йорданова е свързан с образованието и възпитанието в областта на културата и изкуствата, с особен акцент - децата. Невероятен човек и приятел!
Не бих пропуснала да спомена друга наша гордост – книжката „Зелено време”, която издадохме през 2006 г., като продукт от един от пленерите ни в странджанското село Бродилово, изцяло с техните детски стихове и рисунки. Две години по-късно с малките художници илюстрирахме поетичната антология „Пясъчни лилии”, която се отпечата по повод 15-годишнината на Литературното студио. После аз продължих с личната си подкрепа на младите талантливи поети от студиото, като художник на дебютните им книги – на Стоян Тодоров „Разлетяване”, Екатерина Дикова „Звездите са жадни”, Калина Колева „Билет до лятото”, на сборника с литературно творчество „Палавото царство” и на поетичния сборник „Парченце залез между пръстите” по повод 20-годишнината на Литературното студио „Митични птици”.
Дълго и живо творческо приятелство с фокус подкрепа, развитие и изява на младите творци.

- Какъв е залогът за успеха на добрия педагог?

- Радостта от детското обкръжение, умението да разбираш децата и да приемаш най-добрите уроци, които те подаряват, като в същото време им даваш най-доброто, на което си способен и всичко, което знаеш, заедно с току що наученото – с обич. Това е. И после, когато порасналите художници, вече младежи, следят и харесват във Фейсбук, това, което правят на същото място другите след тях, когато с прибирането си в Бургас те търсят за среща, когато най-малките на улицата с радост ти подвикват на малко име, когато ти подаряват рисунки, нарисувани лично за теб и често ти си техния обект или малки бележки със сърчица и буквички… Вероятно си заложил на добрия начин.

- А как самата ти попадна в изобразителното изкуство?

- Обичах да рисувам, в училище посещавах кръжоци по изобразително изкуство, тогава се наричаха така. После посещавах допълнителни уроци за подготовка, бях приета и завърших днешната Национална художествена гимназия в Сливен, наричана тогава Средно специално училище по приложни изкуства. От моите учители, освен умения, получих много светлина и творческа любов, най-вече тях искам да дам на децата.
Радвам се, че всяка година при участието ни в детския пленер на Фестивал на детската книга в Сливен, водя своите обучаващи се деца в училището, което съм завършила. Запознавам ги с моите учители, показваме им ателиетата по предметите на различните специалности – "Рекламна графика", "Иконопис" и "Текстил". За децата е винаги интересно и информативно. Между другото това стана традиция, която самите те наложиха с времето – от интереса, който си съобщават и предават едни на други (всяка година пътувам за участие с различни деца) и водени от любопитството какво е художествена гимназия, пък и защото са деца – на тях също да им се покаже. Чудесно е, че искат да знаят повече за това, с което се занимават към този момент!
Разбира се, адмирации и за художествените специалности "Сценични костюми" и "Рекламна графика", разкрити в последните години в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров” в нашия град. Почти всяка година по няколко деца от участниците в нашето ателие са приети за обучение там. Тази възможност за тях е също много добра.

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – рисунки на твои възпитаници например.

- С удоволствие! И понеже не ме ориентирахте колко да бъдат рисунките, влизате в риск сами да избирате от това, което ще ви подаря.








Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Министър Богданов: ЕК одобри проект на МИИ за изграждане на единен инвестиционен портал, който ще обедини цялата административна дейност към потенциалните инвеститори

  • 28 Мар 2024
  • 67
„Европейската комисия одобри идеен проект на Министерството на икономиката и индустрията. Заедно ще изградим единен инвестиционен портал, който има за цел да обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас“.

Борбата със сивия сектор и улесненото администриране обсъдиха ръководството на Агенция „Митници“ и представители на алкохолния сектор

  • 28 Мар 2024
  • 78
Ръководството на Агенция „Митници“ се срещна с представители на десетте най-големи компании в сектора за производство и търговия на алкохолни напитки.

Специализирана полицейска операция се провежда в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел"

  • 28 Мар 2024
  • 83
Специализирана полицейска операция започна в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел".

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 129
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 107
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.