„Толерират се антитворци и идиотски риалитита, за да унищожат българската духовност, която носим от времето преди Потопа“, казва авторът на единствената книга, отпечатана в един екземпляр Интервю на Димитър Мишев с писателя -„Гняв“ - това е името на новата ви книга. На 20 страници сте побрал това, което много от поетите на протеста се опитват да кажат на заспалите хора, наричани от управляващите лош човешки материал. Наскоро при гостуването ви в „Добро утро, Бургас“ заявихте, че в продължение на 27 години медийното пространство се залива умишлено и тенденциозно с гадости, помии и бози, за да може този народ да бъде тъп. Как се роди „Гняв“? -Книгата е нестандартна изява на отношението ми към изкривените, изопачените и дори извратени течения в областта на всички изкуства не само в България, но и като световна тенденция. Всеки средно интелигентен човек е наясно, че такива неща се правят откакто Земята се върти, но като че ли през последните няколко десетилетия това се превръща в епидемия. -Защо? -Защото бездарието бързо се ориентира в обстановката и след като не може да се реализира по нормален, класически начин, започва да се прави на „модерно“. Отново ще си позволя да цитирам моя приятел и опонент Шура Самунджи /вечна му памет/, който веднъж ми каза: “Когато някой не може да пее, то той започва да прави рап, ако не му се удава да рисува – захваща се с абстракции, а когато не може да пише стихове, използва бял стих или разните там хайку, подредени като геометрия дивотии и прочие бездария“. И сега, когато нагло и тенденциозно всички възможни медии вкупом започнат да толерират бездарието и да му правят перманентна реклама, идва един момент на кипване и избухване. Ще си позволя един пример: Не би трябвало песента на Фики Стораро да се имитира от Миро в „Като две капки вода“, след като има абсолютно отрицателен вот в интернет пространството или да се номинира „дупарата“ на Гери Никол за Евровизия, макар да я оплюха по всички писти. Да не говоря за постоянното присъствие на разни пишещи алкохолици и комплексари върху страниците на вестниците и на телевизионния екран. Ако щеш, безразличието на същите тези медии към моята книга очевадно демонстрира отношение. Просто това, което направих, не е заложено в политиката за унищожаване на българската духовност, а напротив. Радио Пловдив ми даде трибуна, „Канал 0“ Бургас също ме покани, но те са абсолютно недостатъчни и прекалено скромни на фона на всичката помия, бълвана от големите телевизии и печатни издания. И нищо не е в състояние да ги спре, защото някой усилено налива милиони в съсредоточена целенасоченост. -“Гняв“ е вашият протест срещу псевдоавторите, наричащи себе си творци. Защо я издадохте само в един екземпляр и я завещахте на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив? -Книгата сама по себе си не представлява интерес откъм съдържание и няма грам комерсиална стойност. Тя би могла да бъде притежание само на някои колекционери-библиофили, а в моето намерение изобщо и не влизаше тиражирането й поради същите причини. Целта на упражнението бе да се видя с приятели, да потърся съмишленици и ако ми се даде трибуна – да кажа това, което мисля и чувствам. Завещах я на библиотеката в моя роден град Пловдив, защото ако ще в Нова Зеландия да отида, пак ще си остана майничка, макар и Бургас да не ми е безразличен, защото баща ми беше бургазлия и имам страшно много приятели тук. Колкото до протеста в нея, ми се ще да споделя, че това е по-скоро възражение, възмущение /както съм писал вътре/, но не точно протест, въпреки че в България е модерно да се протестира. Аз не съм модерен – преди 40 години ходех с брада и слушах рок, сега пак ходя с брада и слушам рок. Динозавър консервативен, какво да се прави... -В книгата публикувате психоплетството „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поместил сте до него и текста на хита от миналия век на група „Везни“ „Песен, писана на свещ“. След „шедьовъра“ „CV TV“ на Никита Нанков пък сте публикувал „Прощално“ на Вапцаров. Сравнявате и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която наричате „демодирана”. Защо? Защо изкуството стана безвкусно? -Никъде в книгата не цитирам имена както на „модерните“ автори, така и на техните опоненти. Разбира се, тяхното откриване не представлява трудност, което си личи и от въпроса, но лично аз нямам никакво намерение да оставям имената на Криско или Нанков за бъдещето, още повече съм напълно уверен, че те нямат място там. Колкото до Вапцаров, Георги Богданов и Майстора, то те и без моя PR са си безсмъртни. На оня художник с мръсното кафяво платно изобщо не му знам името и не ме интересува. Попаднах на тази цапотия след умишлено търсене на съвременни творби от български художници. Колкото до израза „демодирана“, то това е метафора, изразяваща иронията ми към снобите, хълцащи и ахкащи пред разните абстракции, с идеята да покажат колко много интелект са донесли от родните си села. Даже и това, дето съм поставил по една дума на всяка страница в книгата, е своего рода подигравка с „модерното“ изкуство. А по отношение на примерите, които съм дал, то нека Криско и Нанков да не се възгордяват, че съм сложил “гениалните“ им „творби“ в книгата си, защото просто за тях се сетих на първо четене, още повече, честно казано, не си позволявам много контакти с подобни „произведения“. Иначе без проблем мога да поставя всеки друг рап текст или да се ровна в графоманските сайтове за някое “велико“ стихоблудство. Да не коментирам чалгата или авторите, пишещи в стил „клозетна поезия“, като оня, дето написал „Ванка с танка“, че и го подписал като Радой Ралин. -“Гняв“ сте я представили в Пловдив в Страстната седмица и на премиерата е бил бардът Стефан Гераксиев - Денвъра. Как вашите приятели приеха новата ви книга? -На премиерата бяха и други музиканти, поети, писатели, психолози и преподаватели. Денвъра е мой дългогодишен приятел и си позволи кратка реч, демонстрирайки подобен на моя гняв, като завърши със страхотно стихотворение. Същото направи и поетът Николай Гюлев, който почти ме разплака с четиристишието си: Ако в стиха сълза не затрепти, ако в стиха не бликне капка кръв, приятелю, какъв поет си ти, макар да те ласкаят, че си пръв... Доцент Соня Райчева сподели опита си с пишещите студенти, като с горчивина заяви, че на младите хора не бива да им се казва как да пишат, а само да им се показват примери как да не се пише, защото талантът е нещо, което не се придобива, тъй като е даденост още при раждането и формирането през първите седем години. Не мога да подмина с лека ръка и името на Елена Диварова, която освен поетеса, редактор и коректор на книги и учебници, е много добър литературен критик. Тя ме представи непринудено и същевременно съвсем академично в любимия ми стил „интервю без сценарий“. Нека ми простят останалите приятели, чиито имена също заслужават да бъдат споменати, но няма да ни стигне обемът на материала, за да ги изпиша всичките. И отново ще изкажа разочарованието си към родните медии, които не удостоиха с присъствието си премиерата на „Гняв“, макар и тя да е интересна, дори само откъм своята нестандартност. Явно журналистическата гилдия повече се интересува какво се случва под полата на плеймейтките или в леглата на футболистите. Мога отговорно да заявя, че моите приятели застават зад мен и много се надявам някои от тях да покажат явна съпричастност към моята демонстрация. Но дори да не го направят в подобен стил, то ние стигнахме до консенсус, че единственият начин за борба с кича и бездарието е създаването на колкото може повече красота. Нека творим грамотно и красиво, приятели и съмишленици! Нека показваме на хората колкото се може повече смислени, естетически издържани и одухотворени творби! -В интервюто с Мария Стефанова споделихте, че не ви пука да кажете, че Криско е национален предател или че Гери Никол се държи като проститутка, но по-интересно е защо го правят. Кой им плаща, за да се излагат? -За мен всички, които работят срещу българската духовност, дори само с личния си пример, са национални предатели и продажни твари. Това, дето съм споменал тези имена, е повече случайност, отколкото лично отношение, макар аз нещата наистина да ги приемам доста лично. Но спрямо техните личности се отнасям не по-различно, както към останалите представители на псевдоизкуството. Просто трябваше да дам някакъв пример, още повече, че те сега са много актуални, дори рапъра го канят да журира и да бъде съдба на талантливи, млади хора, което си е направо трагична ирония на съдбата. Колкото до това дали някой им плаща, то това е напълно явно и ясно. Отдавна има сили, които работят усилено срещу българския народ и държава. Част от тази агресия се изразява във всякакви форми на принизяване българската духовност, защото ние си я носим още от времето преди Потопа, като една от най-старите народности. И завистта на ученика към учителя прозира в действията на продажниците, служещи на чужди интереси, които премазват образователната система, изкривяват Историята, прикриват заслугите на гениални българи във всички области, стремейки се да ни изтрият от лицето на майката Земя. И отново ще кажа, че ако го нямаше Боян Мага и неговите ученици-богомили, Европа още щеше да ходи в кожи и да се бие с боздугани. Нямаше да има Ренесанс, Леонардо, Мартин Лутер, розенкройцери, масони и прочие носители на прогреса. Ето защо се издават антилитературни списания, толерират се антитворци и се правят идиотски риалитита. И всичко живо си трае, че дори ръкопляска на Джорджано, Фики Стораро и Атанаска от Павликени. -Наскоро бургаският поет Стоимен Стоименов сподели, че си колекционира (психо)сбирки от бургаски автори заради „бисерите“ в тях. Той разказа за доктрината на Алън Уелс Дълес и обясни защо някои от „колегите“ му „гледат“ на чайките като на кокошки, на морето- като на сополи. Възможно ли е САЩ да пръска милиарди долари за подмяна на човешките ценности? -Бургаският поет явно си има стройна концепция по въпроса с графоманския контингент, което веднага ме прави негов фен и сподвижник. Колкото до САЩ и парите против духовността, то аз не бих се ангажирал да виня цяла държава, макар и определено у нас да пристигат емисари, завършили там, със задача да участват в антибългарски организации, да манипулират и вербуват наивници и готови комерсиални душици, с които Родината ни гъмжи. За съжаление не са само американците! България има достатъчно врагове и завистници, но не бива да забравяме собствените си грешки, от които уви, никога не сме вземали поуки. Само да се обърнем с няколко десетки години назад и ще се сблъскаме със стотици образци на прекрасни произведения във всички области от изкуството, да не коментирам нашите възрожденци и будители, които съвсем нарочно сме забутали в тъмните ъгли на забвението. Цензурата при соца може би бе недемократична, но такива като горепосочените „творци“ никога нямаше да прогресират тогава. И да се замислим дали трябва да номинираме за президент и то два пъти, човек, написал идиотските текстове на албума „Надървени въглища“ - Витков. Не ми се коментира стожера на кича г-н Трифонов, който десетилетия насажда чрез силата на PR-a арогантността, цинизма и безпардонната простотия на Ганьо Балкански. Със сигурност има външно финансиране на опростачването, но фактът, че толкова хора се продават, ме наранява много повече от чуждата агресия. -Живеете във Великобритания, но България е в сърцето ви и споделяте, че не можете да си пиете уискито безучастно, гледайки отдалече как ценностната ни система отива на боклука, за да затъпяват хората максимално. Казвате, че никога няма да вземете чужд паспорт. Наскоро една приятелка, избягала в Германия, ми сподели същото. Какво може да спре опростачването? -Винаги съм казвал, че романтичният патриотизъм е патология. В началото на „демокрацията“ бях националист, скачах по площадите и рецитирах Ботев пред стотици хора. Дойде моментът на моето прозрение и се качих на самолета. Намерих спокойствие и бъдеще за най-малкия си син, който има още доста да се учи. Намерих възможност да си пиша писанията без да се нервя, че криминални престъпници ми определят съдбата. Не че в Англия няма проблеми, но те са решими и бих казал, съвсем дребни. Иначе и там си има кич и простотии, защото това е световна тенденция, но няма да ни стигне мястото за примери в този аспект. Мога само да вметна, че когато интервюират разни черно-кафяви рапъри, телевизорът на всеки три-четири секунди писука, поради цензура спрямо цинизмите им. За сметка на това видях неща, които няма как да видя другаде, както и се възхищавам от съзнанието на хората при всякакви ситуации, да не коментирам опазването на паметниците на културата и архитектурните такива. А изпростяването може да се спре единствено и само чрез просвещение. Разбира се, и със създаването на красота. И отново ще завърша с любимия си цитат от Матей Преображенски – Миткалото: “Българският народ има нужда от просвещение, защото в продължение на 1500 години е давал на непросветена Европа императори и закони“.