Атанасия Петрова е богослов, организатор в Център за подкрепа и личностно развитие – Бургас, преподавател в три неделни училища и главен редактор на месечното православно издание вестник "Благовестник".
В навечерието на светлия християнски празник Възкресение Христово разговарям с Атанасия за същността на Великден, за вярата и светлината, за неделните училища, за ценностите, за постите и за посланията.

Роза МАКСИМОВА

- Целият християнски свят в момента се готви за наближаващия празник Възкресение Христово. Какъв празник е той, как се е породил?

- Празникът Възкресение Христово е най-великият празник, който празнуваме ние, християните. Възкресението на нашия Господ Иисус Христос означава, че Бог победи смъртта и ни даде живот вечен, но само на тези, които спазват десетте Божии заповеди и обичат ближния като себе си, които обичат и Бог с цялото си сърце и душа. Божият Син бе предаден от Свой ученик, бе разпнат на кръст, по Божий промисъл и даде живота Си за нашето спасение. Когато жените мироносици отишли на гроба да помажат тялото на Христос, те видели камъка отвален и само плащеницата да стои там, тялото го нямало. Ангел Господен се явил на света Мария Магдалена и жените, които дошли с нея и им казал, че Господ е възкръснал, че е жив. Иисус в продължение на 40 дни се явявал на Майка Си, на апостолите и много ученици, а на 40-тия ден се възнесъл на небесата, като обещал да изпрати Утешител - Светия Дух. И Бог изпълни обещанието Си.

- Каква е същността на празника? Защо за този празник се боядисват яйца и се пекат козунаци?

- Всяко православно християнско семейство пости 40 дни, а седмицата преди Празника се нарича Светла седмица, Страстна седмица. В събота срещу неделя миряните се събират в храма за тържествена света литургия. Като наближи 24 часа, свещеникът излиза на царските двери със запалена свещ в ръка и възглася: "Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина, и прославете Христа, Който възкръсна от мъртвите".Същото пеят и певците, докато народът запали свещите си. Накрая от дълбочината на светия олтар, като от небесна висота, се възглася от свещенослужителите първата вест за Христовото възкресение:

Твоето възкресение, Христе Спасителю,
ангелите възпяват на небесата;
удостой и нас на земята с чисти сърца да те славим.

Всички със запалени свещи в ръце излизат от светия храм като за среща с Господа, подобно на жените мироносици и апостолите, които отишли на Неговия гроб. Предстоятелят на храма взима в ръцете си св. Кръст, дяконът- кадилницата, един от свещениците носи св. Евангелие, а друг – икона на Възкресението Христово.
Шествието излиза вън от храма и се спира на определено място пред западната му част, където се чете утринното Евангелие, след което свещеникът дава обичайното начало на Пасхалната утреня. Възнасяйки слава към Св. Троица, свещенослужителят символизира ангела, който възвестил на жените мироносици за възкресението на Спасителя и пръв започва да пее тропара на Възкресение: "Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува".Тази песен се повтаря многократно (около 10 пъти). Следва велика ектения, след което всички се отправят към светия храм. Богослужението продължава в храма. Който иска/ не е задължително!/, оставя първото боядисано яйце в храма, в дар. Легенда разказва, че света Мария Магдалена подарява яйце на император Тиберий, който не повярвал, че Христос е възкръснал от мъртвите. Тя му подарила червено яйце, което символизира кръвта на Христос. И му казала, че както от това яйце излиза живот, така за Бога всичко е възможно. И че Бог победил смъртта, че възкръснал. Затова първото яйце се боядисва в червен цвят. Но това не е толкова важно. Да внимаваме! Господ няма да ни се обиди, ако не направим козунак и не боядисаме яйца в червено. На всеки според възможностите. Всички тези неща са народни обичаи, нищо повече. Който каквото има, това да приготви, не е казано, че на всяка цена трябва да има козунак. Важното е какво има в сърцето! А иначе козунакът започнал да се прави в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

- Великден е всеобщ християнски празник, но носи ли той и личностен характер?

- Да, думите на моя пример Христос, ми дадоха основание да катехизирам: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Аз да кръстя не мога, защото съм жена, но мога да науча хората на това, което знам. Катехизаторът трябва да гледа на оглашението не като на лично дело, а като на църковно служение и много внимавам хората да не се привържат към мен толкова, а към Христос. Но дивно е това усещане, когато приемаме светото причастие във Възкресната нощ и като си припомняме думите на Христа „Радвайте се”. Тогава душата ми е свободна, усмивката е на лицето ми и сигурно съм обновена като излъчване, не зная. Разбира се, не всеки изпитва такъв благодатен плод в душата си от това страшно и дивно Тайнство. Тази радост чувства онзи, който пристъпва към св. чаша с Тялото и Кръвта Христови с истинско покаяние, т.е. с дълбоко сърдечно съкрушение за своите грехове и с непреклонна решимост повече да не се връща към тях.

- Какво означава този празник за Вас?

- За мен този празник е радост в Господа. За мен Бог е мой Спасител, мое Упование, моя Радост, Бог е Любов. Той претърпя и заради мен страдания и умря за мен на кръста. Обичта Му е споделена. Аз се радвам с Неговата радост и страдам с Неговото страдание. Затова на Разпети петък ми е изключително тъжно. Тогава не говоря с никого. Затварям се и за мен е най-тъжният ден в годината. Възкресение Христово е най-радостният ми ден през годината, така както е и Рождество Христово. Преди 24 ч. през нощта, душата ми се радва да се поздравя със свещеника и вярващите, да обиколя храма 3 пъти с тях със запалена свещ в ръка, с пламъка от Благодатния огън, присъствам на Божествената литургия, да се причастя, да причастя и дъщеря ми и да занесем по Божия милост огъня в къщи. Празнувам на този ден с майка ми и близки, приятели, с деца и заедно с дечицата се радвам като тях на борбата с яйцата.

- Вие работите с деца в неделното училище. Разкажете ни за това – каква е целта на това училище, на какво се учат децата там, има ли интерес у децата?

- Работя като организатор към Център за подкрепа на личностното развитие - Бургас. Автор съм на националните конкурси „Христос воскресе - радост донесе” и „Рождество на Спасителя” за литература, които са и към календара на МОН. Пристигат творби от цялата страна, слава Богу и се журират, след което на официална тържествена церемония се награждават победителите в конкурса. В програмата участват деца от вокални групи, които представят православни песнопения. Много е хубаво! Празнично! Имам удоволствието да Ви поканя на 21.04. на връчването на наградите в Пети национален конкурс за православна поезия и проза „Христос воскресе - радост донесе” в Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова” от 16.30 ч., входът е свободен. Заповядайте!
Нека да отбележа, че стартирахме и лятна православна занималня в Крайморие миналото лято, която ще отвори врати отново през юни и ще се радвам да се запишат деца от понеделник до петък, като могат да ме намерят в храм „Свети Йоан Рилски” всяка неделя от 11ч. Занималнята е своеобразно неделно училище с много игри. Учител съм в няколко бургаски училища и детски градини, където сформирам групи към Клуб православни традиции, ценности и празници. Работя с деца и ученици в Неделно училище към храм „Свети Йоан Рилски” - Бургас всяка неделя от 11ч. в параклиса на храма, всяка събота с ученици към храм „Свети Атанасий” от 11ч. в кабинет на църковния комплекс, отново всяка неделя с ученици в гр. Созопол към храм „Свети Георги” от 14 ч. Който желае, може да запише детето си в моите часове, обучението е безплатно. Включва изучаване на Божието учение, за малките във вид на приказка, подготвям деца и ученици със стихове за празници, за изповед и да се приведат към Бога, да се причастят, да водят угоден на Бога живот като добри деца. Правим драматизации по библейски текстове, изучаваме православни песнопения, играем на интерактивни игри, свързани със светото православие. Етюдите с разнообразни костюми и реквизит дават радост на децата и те копнеят да играят главните роли - на Пресвета Богородица, на свети архангел Гавриил, на света Мария Магдалена, на апостолите, на ангелите.
Радва ме фактът, че никой не иска да изиграе Юда или Сатана. Децата бързо научават преподадената информация и това личи от състезания и конкурси, които им подготвям във вид на игра - подредба на пъзел, викторина и др. Всяко лято организирам православен детски лагер в манастир „Свети Георги Победоносец” - гр. Поморие. Събират се бургаски деца и деца от страната. С момичетата правим гривни, огърлици с кръст, рисуваме порцеланови чаши с различни библейски послания, рисуваме тениски за нашите благотворителни базари, учим се на ръкоделие, шием кърпи за глава за света литургия, с момчетата помагаме на монасите, наливаме светена вода, берем плодове. На тези лагери се веселим като правим „Мастършеф” на 3 тура:1-ви тур- Нещо течно, 2-ри тур- Нещо вкусно, 3-ти тур: Нещо сладко.
Разбира се, има и награди за всички потрудили се. Едно от любимите ни състезания е „Аз обичам Бог” в три тура отново, един от които е пресъздаване на част от житието на светец, който се пада след изтеглен жребий. Много смях пада на този лагер. Децата са невероятни изобретатели, с богато въображение. За награда - посещаваме всеки ден плажа и там играем на плажни игри, репетираме за празника, който е накрая на лагера. Най-много децата се радват, като правим хвърчило и тичаме след него, като сме около лагерния огън и беседваме с игумена на манастира епископ Йеротей, отец Сергий и другите монаси. Това са незабравими дни и децата ги чакат с нетърпение всяко лято.
Прави ми впечатление, че децата се запалват едно от друго за неделните училища и заниманията в училище. Едни копнеят и два часа да има религия православие в училищата и ме обичат и като ме видят тичат към мен и викат ”ще имаме религияяяя”. Някои от тях пък предпочитат да… играят в неделя точно в 11 часа, защото „това им бил единственият почивен ден”/сякаш с отеца сме седнали да ги караме да копаят/. Други пък искат да си поспят, и един час не желаят да отделят за Бога и истините Му. Оправдания много. А някой ден ще отговаряме за всичко пред Господа… Нека да обичаме Христа, т.е. свято да изпълняваме Неговата воля, Неговите Божествени заповеди.

- Как съжителстват неделното училище и таблетите и телефоните? Използват ли се нови технологии в обучението и как успявате да откъснете децата от съвременните електронни устройства /поне за малко/?

- Децата не ползват телефони и таблети в неделното училище. Единствените модерни технологии, които се използват от мен, са лаптоп, на който представям православни филми, песнопения, икони, снимки и телефона ми, на който сме правили записи на драматизации по библейски притчи, които качвам в youtube. Когато сме в Неделното училище, телефоните са изключени, таблетите са вкъщи. Но в същото време няма нищо лошо в това да се ползват модерните технологии за полза на Бога, за Негова прослава. Но нека уморено ги ползваме. Защото има родители и ученици, които са разбрали за Неделното училище именно чрез фейсбук. Нека ползваме така нашумелия фейсбук за постване на добри вести, свързани с учението на Христос и православни празници и да приканваме гости да гледат тържествата на децата към Неделните училища и да записват деца и внуци. Защото в завета на митрополит Климент Търновски е казано: „Има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ“. А нали не искаме да погинат душите ни и да не сме български народ?! Нали не искаме да се стопим сред другите народи и вери?! Нека обичаме православна България.

- Къде изчезна вярата? Имам чувството, че хората нямат голяма необходимост да посещават църковните служби и молитви? Сякаш сме загубили пътя към Бога.

- Относително. Различни са хората в етапа си на развитие. Някои, за да се опитат да се направят на интересни, казват, че няма Бог и са отявлени атеисти. После когато имат изпитание, опират пак до Бог. Молят се. Само молитва не става. Трябва свето кръщение на първо място. И стъпка по стъпка към Христа. Храм „Свети Йоан Рилски” е пълен в нощта срещу Великден, но виждам как млади хора са се събрали на групички, държат свещ в едната ръка, а в другата цигара, говорят си глупости и въобще не слушат думите на свещеника, четенето на Евангелието. За тях празниците по Великден са почивни дни, но защо – не ги интересува. Нали ги гледам и по конкурсите - малко са тези ученици от горен курс, които участват в православни конкурси. Мързи ги. Някои съвременни жени и мъже казват, че това да се отиде на църква, на служба, било само за богословите и истински вярващите, а те не били такива и защо да ходят да се правят на вярващи. По-добре било да не са лицемерни. И се считат за прави. Омагьосан кръг. Не желаят да знаят и да учат за пътя на спасение, за Божието царство. Интересува ги в този живот какво ще бъде. Друг живот за тях няма. Както казва сам Бог „Жетвата много - работниците малко”. Мъчно ми е, когато виждам как една душа загива. Имаме нужда от много дейни апостоли, от учители богослови.
Малко са тези миряни, които са с жива вяра. Тях няма да ги видиш да празнословят, те проповядват, те се борят за спасение на душите, облечени са с обикновени, евтини дрехи, бедни са, но се стараят да помагат с каквото могат на нуждаещите се. През цялата година помагат, а не само преди големи празници. И не се тупат в гърдите, че вършат добри дела, а го правят скришом, в тайно.

- Сега са пости. Много хора постят. Но разбират ли всички истинския смисъл на поста, или за мнозина е просто диета и не е ли грях, ако не се спазва точно? Какъв е смисълът и истинската същност на поста?

- Още в Стария Завет Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Христос, разбира се, също е постил.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския и Богородичен пост.
Пост телесен без пост духовен не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се възвеличава. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
И все пак постът е по желание. Бог няма да осъди някого, който не пости, защото е тежко болен. Наистина за болящите свещеник трябва да определи колко дни да пости. Бог не иска от нас да се разболяваме заради поста. За децата и младежите - отново свещеник нека определи. Здравите телесно - колкото успеем. По-добре седмица истински пост, с думи и дела, отколкото 40 дни изкуствен пост – уж постим, а „ядем ближния си” с клюки, лоши думи и дела. Смисълът на поста е, че той не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета наистина.
Нека знаем, че според Типика на Българската православна църква в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина). Безгръбначни животни: охлюви, миди, октоподи и др. такива - се считат за постни храни. На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода. Всички съботни и неделни дни през годината се разрешава елей и вино, с изключение на Велика събота, в която се пази строг пост. В деня на приемането на св. Причастие веднага след това се разрешава да се яде всичко на празника, защото „кой пости, кога Младоженецът е с него”( Младоженецът - Христос).

- Какво бихте пожелали на читателите на в. „Компас“ за светлия християнски празник?

- Скъпи читатели на в. „Компас”, нека всеки един от нас си отговори на въпросите: кръстен ли е, има ли духовен наставник (свещеник), дали е отишъл на изповед при него, дали се е причастил. Който получи свето кръщение, има шанс да бъде спасен, стига да живее като православен християнин, да има жива вяра на дела. Защото „…вярата без дела е мъртва”. И още- има много евангелисти, които „споделят” с пастори. Едно е да споделиш, друго е да се изповядаш! Само на ръкоположен свещенослужител Бог е дал благодатта да опрощава чрез него, чрез никой друг, греховете на хората. Да внимаваме! Моля, потърсете духовен наставник, винаги се допитвайте до него, не тълкувайте сами Евангелието, а търсете православни автори, които са авторитетни и няма да ви объркат. Пожелавам на вече повярвалите и черкуващите се християни да не се отклонявате от правата вяра, да си прощавате, да се обичате и да си помагате. На новокръстените и прохождащите в Христовата вяра. Бог да ви изпрати сила и да копнеете да се учите на Божието учение. На всички пожелавам да не униват, да вършат добрини, дори на враговете си, да обичат враговете си и да бъдат за пример като добри християни. Не се страхувайте! Бог е любов! Той прощава и ни обича, и ни помага, и ни желае доброто, и е премъдър. Нека се стремим към съвършенство, така както ни учи сам Той! Да празнуваме и да се поздравим с общоприетия възглас: „Христос воскресе!” А Той наистина възкръсна!