Д-р Стойно Стойнов, ветеринарен лекар: Животните могат да ни научат на много неща
- 31 Мар 2017
- kompasbg
За д-р Стойнов и изкуството да си ветеринарен лекар
Домашните питомци ни радват, обичат ни безрезервно и искрено, зареждат ни с много емоции в живота ни, възпитават ни, дават ни любов, позитивизъм, доброта.
Но всеки, който има животно у дома си, поне веднъж се е обръщал за помощ към ветеринарен лекар.
За грижите, радостта и проблемите, които срещаме при отглеждането на нашите любимци, за грешките и уроците, които ни дават животните, разговаряме с известния ветеринарен лекар, д-р Стойно Стойнов.
Роза МАКСИМОВА
- Как открихте ветеринарната медицина, д-р Стойнов? С какво е свързан изборът ви – детска мечта, домашен любимец, обич към животните, някаква драма, свързана с болно животно?
- От малък обичам животните, винаги съм имал някакво животно. Когато дойде време след осми клас да кандидатствам в средно училище, аз знаех, че обичам животните, но въобще нямах представа, къде мога да уча за това. И тогава баща ми ме заведе в Стара Загора. Дотогава въобще не знаех, че има ветеринарен техникум, но веднага реших, че ще уча там. И така от 75-а до 79-а година съм във Ветеринарния техникум в Стара Загора. По принцип, целият ми живот е свързан с две букви – ВМ. 75-79 година ветеринарен техникум, след това три години Военно-морски флот, пет години Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина и след това – цял живот ветеринарен лекар.
- В какво се състои сложността на вашата професия?
- Страхотна професия. Професия, която изисква да си всеотдаен, да обичаш животните. Професия, в която трябва да си честен – не трябва да лъжеш животното, защото по този начин всъщност лъжеш самото животно, а не стопанина му и е много, много приятно да се работи с такива пациенти. Трудното е, че животните не могат да говорят, не могат да кажат какво ги боли, но по признаците се насочваме и разбира се, при самото клинично изследване, с помощта на различни технологии, да речем, като рентген, ултразвук, клинични и параклинични изследвания – с това вече се насочваме към диагнозата.
- Какви животни лекувате във вашата клиника?
- Основно котки и кучета, но са идвали и папагали, канарчета, хамстери, костенурки. Това са общо взето, може и да пропускам нещо, но това са основно.
- Имали ли сте във вашата практика пациенти други екзотични животни, освен папагали и костенурки?
- Веднъж ми се наложи да лекувам змия. Един питон. Но това беше много, много отдавна – около 1993-94 година. Тогава още нямахме кой знае какви познания за такива домашни любимци, литературата беше много оскъдна тогава, какви антибиотици могат да се използват, но въпреки всичко, успях да му помогна – тогава използвах антибиотик, който се използва при други животни, но успях да помогна – животното се оправи. Та това е най-екзотичният ми пациент – питон.
- Кое е различното при лечението на животни и хора?
- Много от болестите при животните са такива, каквито са и при хората, но има и такива, които са специфични при всеки отделен вид – видово специфични. Но много от болестите са такива, каквито ги има и при хората – например бронхопневмония, сърдечни заболявания, панкреатити, стомашно-чревни разстройства. Всичко, което го има при хората, го има и при животните. Принципите на лечение са едни и същи, но трябва да се отбелязва и видова непоносимост на някои животни към определени медикаменти, които не трябва да се прилагат при тях, иначе принципите на лечение са едни и същи.
- Как разбирате какво безпокои животното? То не може да ви каже какво го боли.
- То си показва. Когато знаеш каква е нормата, как трябва да изглежда едно животно, и когато то се е отклонило от нормата, с опита, който се натрупва през годините, се насочваш към определена система, която се прилага, и се насочваш и към определени изследвания.
- Правят ли се операции на животни – в България, в Бургас?
- О, да. Имаме много добри хирурзи вече, може би някои от тях са на световно ниво, правят невероятно сложни операции – и гръбначномозъчни, и мозъчни… Скоро колегите от София сложиха на едно коте импланти – протези, тъй като му бяха ампутирани двата задни крака, което е супер. Голямо постижение.
- Какви са най-честите грешки, които допускат стопаните на животни?
- Голяма грешка, която допускат стопаните, е да очовечават животното, да му придават човешки качества. Животното си е животно и всеки отделен вид си е специфичен за себе си. Друга грешка, която допускат – когато идват и водят болно животно, не казват цялата истина за причините за заболяването, за да се свали точна анамнеза за състоянието на животното. Храненето – също. Използват се много човешки храни, които не винаги са подходящи за животното и понякога самите стопани с начина на хранене са причина за разболяване на техните любимци. Но, слава богу, не се стига до трагични случаи.
- По този повод – вярно ли е, че кучетата и котките не трябва да ядат сладки неща?
- Не. Това е една широко разпространена заблуда, че те нямали панкреас и боледуват от панкреатит. Не, те си имат панкреас и могат да преработват сладко, но това е въпрос на количества. Не може едно куче да изяде една торта. Няма проблем да му се даде парченце торта. Така е и при котките. Въпреки че котките не толерират сладките храни.
- Защо според вас има бездомни животни и какво решение на проблема можете да предложите /въпреки че в Бургас този проблем е почти решен/?
- Да, в Бургас този проблем е почти решен. Хората сме виновни за бездомните животни, така че самите животни не са виновни за това, че съществуват. Лошото е, когато има нежелано заплождане, раждат се нежелани кученца, които стопаните пускат на улицата. Друго, което е – складове, предприятия около градовете. Имат кучета, които ги охраняват, но там няма контрол – те раждат, бебетата като пораснат, тръгват по съседни квартали и така се превръщат в бездомни животни в града. Бургас е един добър пример за справяне с популацията на бездомни животни – животните се хващат, кастрират се, обезпаразитяват се и след това се връщат на мястото, откъдето са взети. Важно е да се върнат на мястото, откъдето са взети, защото това са териториални животни и ако тази територия не е заета от кастрирано куче, ще дойде някое некастрирано, така че е важно да се пускат на местата, откъдето са взети.
- С грижите и лечението е ясно, но какво трябва да направи един стопанин на животно, когато то почине? Къде да се погребват мъртвите животни – уреден ли е този въпрос у нас?
- Нямаме такива отредени места като гробища за животни и това си е проблем, който всеки стопанин сам решава, като загроби някъде любимеца си – ниви ли ще са, паркове ли, не знам, но всеки сам си търси начин. Към приют не може да се обърнат, защото там са само живи животни, екарисаж няма, мисля, че най-близкият екарисаж е в Шумен, така че е трудно това да стане. Пък и едно домашно животно не е преносител на някакви опасни болести и след като човек се е грижил добре за него, може да го загроби някъде. Не мисля, че загробването е проблем. Досега не е имало такива проблеми.
- Има ли какво да научим от животните?
- Много можем да научим от тях. Те са носители на много добри качества, някои от тях ние ги притежаваме, други не притежаваме. Животните обикновено са благородни, никога не лъжат, винаги са искрени и те го показват. Примерно, в кабинета като влезе едно животно, ако то е решило, че няма да ти позволи да го преглеждаш, ако не е добре социализирано, то си показва – реве, ръмжи, настръхва: Не ме пипай! И предупреждава, ако решиш да се приближиш да него, естествено е да има реакция. Така че животните не лъжат. Не са като нас, хората. Аз съм убеден, че всички породи могат да живеят с деца, зависи от възпитанието и обучението на самото животно. Няма животни, които са безпричинно агресивни към деца. Моите деца са израснали и с куче, и с котка. Смея да твърдя, че са по-здрави, имунитетът им е по-добър, и се учат на много неща от самото животно. И най-вече, когато възложиш на детето да се грижи за някакво животно, ти го възпитаваш и на отговорност.
- Някои животни отглеждат бебета на други животни.
- Има и сурогатно майчинство – изследвано е, че това може да стане в определени часове след раждането. В определени часове след раждането, ако смениш бебетата или случайно бебе от един вид да отиде при друга майка, например котка да отиде при куче в определен момент, може да се приеме. Изтърве ли се този момент, няма как да стане. Говорим за между видове – един вид майка да приеме бебе от друг вид. Между котки много често става.
- Ако можеха да говорят, какво биха ни казали животните?
- Слава богу, че не могат да говорят. Предполагам, че биха ни казали недотам лицеприятни неща. Разбира се, ще има думи на благодарност за това как се грижиш за него, защото животното безрезервно обича своя стопанин, но за другите отношения на хората биха казали много лоши неща. Много хубаво звучат тези молби на кучето, които са закачени на стената на кабинета ми /на снимката – б.а./. Човек може много да научи от тях.
Домашните питомци ни радват, обичат ни безрезервно и искрено, зареждат ни с много емоции в живота ни, възпитават ни, дават ни любов, позитивизъм, доброта.
Но всеки, който има животно у дома си, поне веднъж се е обръщал за помощ към ветеринарен лекар.
За грижите, радостта и проблемите, които срещаме при отглеждането на нашите любимци, за грешките и уроците, които ни дават животните, разговаряме с известния ветеринарен лекар, д-р Стойно Стойнов.
Роза МАКСИМОВА
- Как открихте ветеринарната медицина, д-р Стойнов? С какво е свързан изборът ви – детска мечта, домашен любимец, обич към животните, някаква драма, свързана с болно животно?
- От малък обичам животните, винаги съм имал някакво животно. Когато дойде време след осми клас да кандидатствам в средно училище, аз знаех, че обичам животните, но въобще нямах представа, къде мога да уча за това. И тогава баща ми ме заведе в Стара Загора. Дотогава въобще не знаех, че има ветеринарен техникум, но веднага реших, че ще уча там. И така от 75-а до 79-а година съм във Ветеринарния техникум в Стара Загора. По принцип, целият ми живот е свързан с две букви – ВМ. 75-79 година ветеринарен техникум, след това три години Военно-морски флот, пет години Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина и след това – цял живот ветеринарен лекар.
- В какво се състои сложността на вашата професия?
- Страхотна професия. Професия, която изисква да си всеотдаен, да обичаш животните. Професия, в която трябва да си честен – не трябва да лъжеш животното, защото по този начин всъщност лъжеш самото животно, а не стопанина му и е много, много приятно да се работи с такива пациенти. Трудното е, че животните не могат да говорят, не могат да кажат какво ги боли, но по признаците се насочваме и разбира се, при самото клинично изследване, с помощта на различни технологии, да речем, като рентген, ултразвук, клинични и параклинични изследвания – с това вече се насочваме към диагнозата.
- Какви животни лекувате във вашата клиника?
- Основно котки и кучета, но са идвали и папагали, канарчета, хамстери, костенурки. Това са общо взето, може и да пропускам нещо, но това са основно.
- Имали ли сте във вашата практика пациенти други екзотични животни, освен папагали и костенурки?
- Веднъж ми се наложи да лекувам змия. Един питон. Но това беше много, много отдавна – около 1993-94 година. Тогава още нямахме кой знае какви познания за такива домашни любимци, литературата беше много оскъдна тогава, какви антибиотици могат да се използват, но въпреки всичко, успях да му помогна – тогава използвах антибиотик, който се използва при други животни, но успях да помогна – животното се оправи. Та това е най-екзотичният ми пациент – питон.
- Кое е различното при лечението на животни и хора?
- Много от болестите при животните са такива, каквито са и при хората, но има и такива, които са специфични при всеки отделен вид – видово специфични. Но много от болестите са такива, каквито ги има и при хората – например бронхопневмония, сърдечни заболявания, панкреатити, стомашно-чревни разстройства. Всичко, което го има при хората, го има и при животните. Принципите на лечение са едни и същи, но трябва да се отбелязва и видова непоносимост на някои животни към определени медикаменти, които не трябва да се прилагат при тях, иначе принципите на лечение са едни и същи.
- Как разбирате какво безпокои животното? То не може да ви каже какво го боли.
- То си показва. Когато знаеш каква е нормата, как трябва да изглежда едно животно, и когато то се е отклонило от нормата, с опита, който се натрупва през годините, се насочваш към определена система, която се прилага, и се насочваш и към определени изследвания.
- Правят ли се операции на животни – в България, в Бургас?
- О, да. Имаме много добри хирурзи вече, може би някои от тях са на световно ниво, правят невероятно сложни операции – и гръбначномозъчни, и мозъчни… Скоро колегите от София сложиха на едно коте импланти – протези, тъй като му бяха ампутирани двата задни крака, което е супер. Голямо постижение.
- Какви са най-честите грешки, които допускат стопаните на животни?
- Голяма грешка, която допускат стопаните, е да очовечават животното, да му придават човешки качества. Животното си е животно и всеки отделен вид си е специфичен за себе си. Друга грешка, която допускат – когато идват и водят болно животно, не казват цялата истина за причините за заболяването, за да се свали точна анамнеза за състоянието на животното. Храненето – също. Използват се много човешки храни, които не винаги са подходящи за животното и понякога самите стопани с начина на хранене са причина за разболяване на техните любимци. Но, слава богу, не се стига до трагични случаи.
- По този повод – вярно ли е, че кучетата и котките не трябва да ядат сладки неща?
- Не. Това е една широко разпространена заблуда, че те нямали панкреас и боледуват от панкреатит. Не, те си имат панкреас и могат да преработват сладко, но това е въпрос на количества. Не може едно куче да изяде една торта. Няма проблем да му се даде парченце торта. Така е и при котките. Въпреки че котките не толерират сладките храни.
- Защо според вас има бездомни животни и какво решение на проблема можете да предложите /въпреки че в Бургас този проблем е почти решен/?
- Да, в Бургас този проблем е почти решен. Хората сме виновни за бездомните животни, така че самите животни не са виновни за това, че съществуват. Лошото е, когато има нежелано заплождане, раждат се нежелани кученца, които стопаните пускат на улицата. Друго, което е – складове, предприятия около градовете. Имат кучета, които ги охраняват, но там няма контрол – те раждат, бебетата като пораснат, тръгват по съседни квартали и така се превръщат в бездомни животни в града. Бургас е един добър пример за справяне с популацията на бездомни животни – животните се хващат, кастрират се, обезпаразитяват се и след това се връщат на мястото, откъдето са взети. Важно е да се върнат на мястото, откъдето са взети, защото това са териториални животни и ако тази територия не е заета от кастрирано куче, ще дойде някое некастрирано, така че е важно да се пускат на местата, откъдето са взети.
- С грижите и лечението е ясно, но какво трябва да направи един стопанин на животно, когато то почине? Къде да се погребват мъртвите животни – уреден ли е този въпрос у нас?
- Нямаме такива отредени места като гробища за животни и това си е проблем, който всеки стопанин сам решава, като загроби някъде любимеца си – ниви ли ще са, паркове ли, не знам, но всеки сам си търси начин. Към приют не може да се обърнат, защото там са само живи животни, екарисаж няма, мисля, че най-близкият екарисаж е в Шумен, така че е трудно това да стане. Пък и едно домашно животно не е преносител на някакви опасни болести и след като човек се е грижил добре за него, може да го загроби някъде. Не мисля, че загробването е проблем. Досега не е имало такива проблеми.
- Има ли какво да научим от животните?
- Много можем да научим от тях. Те са носители на много добри качества, някои от тях ние ги притежаваме, други не притежаваме. Животните обикновено са благородни, никога не лъжат, винаги са искрени и те го показват. Примерно, в кабинета като влезе едно животно, ако то е решило, че няма да ти позволи да го преглеждаш, ако не е добре социализирано, то си показва – реве, ръмжи, настръхва: Не ме пипай! И предупреждава, ако решиш да се приближиш да него, естествено е да има реакция. Така че животните не лъжат. Не са като нас, хората. Аз съм убеден, че всички породи могат да живеят с деца, зависи от възпитанието и обучението на самото животно. Няма животни, които са безпричинно агресивни към деца. Моите деца са израснали и с куче, и с котка. Смея да твърдя, че са по-здрави, имунитетът им е по-добър, и се учат на много неща от самото животно. И най-вече, когато възложиш на детето да се грижи за някакво животно, ти го възпитаваш и на отговорност.
- Някои животни отглеждат бебета на други животни.
- Има и сурогатно майчинство – изследвано е, че това може да стане в определени часове след раждането. В определени часове след раждането, ако смениш бебетата или случайно бебе от един вид да отиде при друга майка, например котка да отиде при куче в определен момент, може да се приеме. Изтърве ли се този момент, няма как да стане. Говорим за между видове – един вид майка да приеме бебе от друг вид. Между котки много често става.
- Ако можеха да говорят, какво биха ни казали животните?
- Слава богу, че не могат да говорят. Предполагам, че биха ни казали недотам лицеприятни неща. Разбира се, ще има думи на благодарност за това как се грижиш за него, защото животното безрезервно обича своя стопанин, но за другите отношения на хората биха казали много лоши неща. Много хубаво звучат тези молби на кучето, които са закачени на стената на кабинета ми /на снимката – б.а./. Човек може много да научи от тях.
