« септември 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Валери Еличов: За мен е много важна отговорността да създавам духовност

За Валери Еличов и ситните кръпки на сърцето

На Благовещение Валери Еличов ще разкрие пред своите почитатели сърцето си, този път осеяно в ситни кръпки от раничките, които му е поднесъл животът, макар че самият поет би предпочел една голяма рана – „ще боли, ще боли, па като я закърпиш, ще мине“, казва той. Но не! Съдбата си знае своето – малки ранички, начесто, за да можеш все пак да ги понесеш…
„Сърце на ситни кръпки“ е нарекъл авторът четвъртата си поетична изповед. Книгата изцяло е посветена на любимата жена, Зорка, която напуска живота точно преди сватбата им и така Онази с косата иронично поставя поредната кръпка на чувствителното сърце на Валери.
Без теб това въобще не е живот! /Зазидана врата. /И бреме… - простенва Валери и продължава да „прикрива страховете си през смях“ и да търси „антидот за болните от любов без време“.
Дрескодът на премиерата на книгата „Сърце на ситни кръпки“ е „бяло“ – цветът на надеждата, която държи Валери на този свят и му дава сили да продължи напред.

Роза МАКСИМОВА

- Честита книга, Валери! „Сърце на ситни кръпки“ е заглавието на най-новата ти рожба. Ако трябва да избираш между две злини, коя би избрал – една голяма, закърпена с една голяма кръпка, или множество по-малки?

- По-добре една голяма. Множеството малки кръпки според мен, множеството рани по-трудно се понасят. Ако е една голяма кръпка-една голяма рана, рано ли късно тя ще зарасне, но ако са много, много, много рани и много кръпки, тогава човек може да си помисли, че е изгубил цялото. Ама такъв е животът, че човек много пъти получава малки ранички и все се опитва да закърпва и в един момент цялото му сърце всъщност става на кръпки. И може би и затова така съм я нарекъл.

- Всяка кръпка урок ли е? На какво те научи животът?

- Абсолютно. Животът ме научи първо – да го уважавам. Да не лъжа. Да казвам истината или ако не трябва да се казва истината, по-добре да се премълчи, но да не се лъже. Животът учи на надежда, на вяра, на признаване на собствените си грешки. На прошка, на любов.

- Кое ти дава сили да направиш поредната кръпка на сърцето си и да продължиш?

- Животът е по-силен от смъртта. Това че аз работя в театър, че всеки ден се срещам с много образи, всеки ден трябва да бъда друг – това ме кара да забравя какво е било, да го складирам просто в някаква гънка на паметта и да продължавам напред, защото работата ми е такава и с отговорността ми към младите хора, с които вече няколко години се занимавам, също ме кара да гледам само напред, а не да се връщам назад.

- Ти си роден във Видин, като млад актьор си работил в Добрич, но вече много години си в Бургас. Коя е котвата, която те държи тук, на южния бряг?

- Роден съм в едно видинско село – Ружинци, но аз не го помня. Майка ми и баща ми са били там учители, скоро след това са се преместили във Видин и аз всъщност съм си видинчанин. В Добрич бяха най-хубавите ми години, а в Бургас съм вече 32 години. Котвата, която ме държи тук, на Южния бряг, е театърът. Театърът и морето. Това са двете най-силни мои котви. Не мога без бургаския театър и не мога без бургаското море, без Бургаския залив, без Моста, Казиното…

- Какво е за тебе морето?

- Морето за мене е може би най-добрият ми приятел, защото аз много често ходя на морето и повечето ми стихотворения са разговор с морето. Много често отивам, обикновено нощем, до морето и си разговарям с него. То е някакъв основен повод за вдъхновение. Мога да споделям с морето това, което чувствам и имам чувството, че то ме разбира и ми отговаря. Още повече, че тази книга е посветена на моята починала приятелка, а нейната молба беше да бъде кремирана и прахът й да бъде хвърлен в морето. И фактически всеки път, когато вляза във водата, имам чувството, че и тя е там някъде. Защото вярвам, че душите съществуват.

- Ти си бард. Кое идва първо – мелодията или стихът?

- Първо идва стихът. Аз имам стихотворения, които са написани специално за песни, но първо идва стихотворението и след това вече идва мелодията. Но общо взето, когато го мисля като песен, си има музика. Значи, едновременно някак си идват. Но повече първо е текстът, а после идва музиката.

- Ти си от авторите, които не пишат непременно всеки ден, не робуваш на максимата „Нито ден без ред“. Кога пишеш стиховете си? Кое те кара да посегнеш към белия лист?

- Аз пиша само тогава, когато ме наранят цветовете на цветето. Писането е просто като освобождаване, като лечение, като самолечение.

- Актьор, поет, бард, учител – кой е Валери Еличов всъщност?

- Всичко това заедно. Но може би най-много съм актьор. След това съм поет, музикант, но най-първо съм си актьор. Но не мога да откъсна от себе си и другите си същности, да ги разгранича.

- Какъв беше Валери Еличов като дете?

- Бях много активен спортист. Много спортувах и учех математика. И мечтаех като завърша Математическата гимназия, да стана астроном. Много ме привличаха от малък звездите, дали ще се срещнат извънземни, Вселената. Вселената ме вълнува. Никога няма да забравя като малък като се опитвах да си представя какво е безкрайност и мисълта за безкрайност ме потресе. Помня, че се разплаках тогава от това, че не мога да обхвана безкрайността.

- А сега за какво мечтаеш?

- В момента много е важно за мен да давам шанс на младите актьори в моята младежка трупа. Те да имат шанс в живота, защото разбрах, че ако не подаваш ръка на младите, бъдещето е много непредсказуемо. Навръх моя рожден ден, след спектакъла „Убийство в Ню Бабилон“, аз казах няколко думи: „От нас зависи да създаваме елит, защото не може да има държава на простаци, трябва да има държава и на духа. И всъщност отговорността е според мен много важна да създават духовност. Мечтая моите ученици да станат хора, творци, поети, да се развиват. Разбира се, мечтая си да намеря една нова, може би последна любов в живота си, но това е може би много по-сложно от това да помагам на младите.

- Кои са твоите страхове, Валери?

- По принцип аз нямам много страхове. Приемам нещата много по-спокойно вече. Но ако трябва да бъда честен, един от страховете ми е, тъй като нямам собствен дом, нямам къща, нямам стая, нямам собствен покрив над главата си, страховете ми са, че ще си умра ей тъй, на улицата /смее се/. Общо взето, чувствам се здрав, не ме е страх да се разболея, примерно. Това е може би едно от основните неща, че нямам къща и си мисля примерно като се пенсионирам след време, дано да мога да си пращам наема, може би ще трябва да отида в някой дом за стари актьори, ако доживея дотогава, разбира се. Никой не знае колко ще живее.

- Кое не ти дава мира?

- Не ми дава мира бездуховността. Това че примерно преди трийсет години се казваше, че българските деца са едни от най-интелигентните, а сега според последни изследвания се оказва, че българските деца са едни от най-неграмотните. Мен много ме притеснява неграмотността, необразоваността, бездуховността.

- Как си обясняваш това, че същите онези деца отпреди 30 години, образовани и интелигентни, сега са родители на тези неграмотни деца?

- Може би това, че не са се реализирали според образованието си. Защо има толкова много безработни? Сега чувам, че има някаква наредба да се приемат студенти само по специалности, в които могат да се реализират след това. Което може би има някакъв смисъл, защото за какво ти е да имаш 100 000 юристи примерно, а пък какво ще правят, като завършат? В момента образованието е такова – да им вземем парите на децата, ще им дадем някаква диплома, а пък дали ще се реализират… Сега държавата не се грижи за реализацията на завършилите. Не знам, много е сложно.

- Имаш ли златно правило в живота си?

- Не съм формулирал златно правило. Много често се случва златните правила след време да се окажат тенекиени /смее се/. Да, може правилото – обичай, уважавай, почитай, не лъжи… Абе, десетте Божи заповеди. Мисля, че не лошо.


ПЕСЕН ЗА ВРАТИТЕ…

Запълва тялото ти моята врата,
не мога да изляза… или вляза…
Със теб изпълнена е моята душа,
но любовта превръща се в омраза…

Не си виновна ти! Аз плащам за греха,
че тебе пожелах, но не навреме!
Аз нямам всъщност още собствена стреха,
а и страха от възрастта е с мене…

Дали защото ти не си до мен?
Дали понеже няма начин?
Или защото е определен
лимит на чувства и задачи?

Където и да ида, ти си мисълта,
която като болест ме разяжда…
Наистина ли е заразна любовта?
И от какво омразата се ражда?

Дали животът има антидот
за болни от любов без време?
Без теб това въобще не е живот!
Зазидана врата. И бреме…



ПРЕЗ СМЯХ...

Със смеха си прикривам страха,
че – незнайно кога – ще изчезна…
Като нямам си своя стреха
всяка чужда ми е безполезна!

И се смея над този живот!
Без любов за какво ми е даден?
И се смесвам с тълпата – робот
със вградена душа… Но съм жаден…

Тя, усмивката, може да е
като маска за лична защита!
Ти се чудиш навярно къде
е сълзата в окото? Не питай!

Да се смеем! Така е добре!
А страха си дълбоко да скрием!
Той – Създателят – ще разбере
на кого сме притрябвали ние…

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Ето как ще плащаме новите винетки

  • 18 Сеп 2018
  • 60
Терминалът за закупуване на електронни винетки ще работи с дебитни и кредитни карти, с пари няма да може да се плаща на него. Това каза председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Светослав Глосов по време на представяне на начина за купуване на електронна винетка.

Водосвет за новата съдебна година

  • 18 Сеп 2018
  • 63
С тържествен водосвет и пожелания за здраве, ползотворна работа и много късмет днес в гр. Бургас беше открита новата съдебна година. Събитието се проведе по инициатива на председателите на четирите съдилища.

Филиалът на НХА открива учебната година на 3 октомври

  • 18 Сеп 2018
  • 45
Филиалът на Националната художествена академия в Бургас ще открие учебната година на 3 октомври. Това е първото висше учебно заведение, което отваря врати в Бургас след откриването на Бургаския свободен университет през 1991 година.

Закриват музикалните вечери "Памет за Емил Чакъров" с галаконцерт

  • 18 Сеп 2018
  • 57
На 20 септември от 20:00 ч. в Летния театър ще бъдат закрити Музикално - поетичните вечери "Памет за Емил Чакъров. 70 години от рождението на Маестрото".

Израел може би е свалил руски военен самолет над Средиземно море

  • 18 Сеп 2018
  • 58
Руски военен самолет Ил-20 с 14 военни на борда изчезна над Средиземно море, съобщи на журналисти Министерството на отбраната в Москва, цитирано от ТАСС. Инцидентът станал по време на атака на израелски изтребители Ф-16 срещу обекти в сирийската провинция Латакия.