За Цветко Джолов, за рисуването и тишината

Той рисува тишината, защото напоследък тя все повече му липсва. „Навън стана прекалено кресливо, досадно, отсъства мисълта. Иска ми се да изкрещя за повече нормалност и човещина!“
Когато не рисува, Цветко Джолов обича да се разхожда в „най-живото място“ в Бургас – Морската градина, и да я попива с всичките си сетива, за да ги излее после в картини. Последното, което е видяло прецизното око на художника там, са тъмните кръгове под дърветата – топлото дихание на земята, преди да я покрие дебелата снежна пелена.


Роза МАКСИМОВА

- Какво е за теб рисуването – бягство, спасение или начин на живот?

- Изобразителното изкуство от доста години се е превърнало в мой начин на живот. Чрез него аз възприемам света и изразявам своите мисли, чувства и настроения. Чрез рисуването, като част от него, запечатвам моментни впечатления, мисли, усещания. Не мога да си представя живота без него. Помага ми да запазя себе си от доста досадни и дразнещи неща в заобикалящото ме пространство. В този смисъл, то може да се нарече и спасение. Своеобразна терапия против стреса!

- Как би минал един твой ден без рисуване?

- Дни без рисуване, в буквалния смисъл на думата, има. И те не са малко. Но художникът винаги гледа през призмата на изобразителните средства. Когато не рисувам, върша обикновени неща от бита. Обичам да се разхождам в Морската градина. Мога да бъда там с часове. Обичам да наблюдавам тази най-жива част на града през всички сезони. Изненадва ме винаги, и то приятно. Безкрайни и много истински картини са това. Последно гледах как когато заваля първият сериозен сняг, се образуват странни тъмни кръгове под дърветата. За известно време, докато снегът ги натрупа, беше страхотна гледка. Нарисувах я после вкъщи. Като скица. Някога ще стане хубава работа, надявам се.
Ако имам време за себе си и настроение, обикалям из старата част на Бургас. Тъжни разходки из останките на един чудесен град от моето детство. Обичам малкото останали хубави кръчми и малкото интересни типажи в тях. Повечето случаи съм сам в тези похождения. Обичам да си мисля моите работи, шумът и голямата компания ми пречат на това. Избягвам ги.

- Как избра да се занимаваш с илюстрация? Това изисква много четене, съсредоточаване, вникване в литературния образ, в неговия характер, многопластовост...

- С илюстрацията като жанр се срещнахме сравнително късно. Работих предимно в областта на приложната графика. В тази насока с годините създадох доста неща като проекти и художествено изпълнение. После дойдоха кориците на книги и така нареченото оформление. Допадна ми и поради голямата ми любов към литературата, нещата някак си станаха от само себе си. Първата ми илюстрирана книжка беше „Лъв без опашка” на големия Кузман Кръстев. С него като автор се работи прекрасно. Мъдър и спокоен човек, познавач на материята и увлекателен разказвач. Когато започвам нова книга, първо известно време само чета текста. Това също са едни от дните без рисуване.
Ако произведението е издавано преди, разглеждам работата на другите художници. Но все пак умерено, не искам да се повлиявам прекалено. Следва подбор на сюжетите за рисуване, съгласуване с автора и издателя, изграждане на типажите, цялостната композиция или както се изразяваме - макет на книгата. От там нататък следва работа, докато малко по малко се оформят нещата.
В илюстрацията художникът е един вид съавтор на писателя. Трябва да изобразиш по свой начин неговите идеи. Старая се доколкото мога да избягвам шаблонните и скучни решения. В много случаи най-трудно ми е да харесам направените рисунки. Това е мой недостатък, който ме мъчи.

- Какви илюстрации предпочиташ – на детски книжки или на произведения за възрастни? Защо?

- Нещата тръгнаха така, че съм работил предимно детска литература. Приказки, рисунки към учебни помагала, забавни игри и други в тази посока. Това е поръчкова работа, макар и творческа. В бъдеще ще отделя време на поезията. Там смятам, че най-добре бих изразил себе си.

- Има ли нещо, което трябва да илюстрираш, а те затруднява, не ти допада? Има ли нещо, което не може да се нарисува? Какво правиш тогава?

- Не бих илюстрирал комикс. Не ми е интересна тази материя. Трябва да се прави разлика между илюстрация и комикс. Категорично не бих рисувал Барби и Кен - това е сладникав кич, който ми е много чужд. Избягвам комерсиалната, търговска илюстрация. Дано не ми се налага да се занимавам с това. Не бих събрал смелост да се заема с работа по „Фауст” на Гьоте. Не съм готов още за това! Иначе според мен всичко може да се нарисува, а колко хора ще го разберат или харесат, не ме интересува.

- Събужда ли те някоя идея? Ставаш ли нощем да рисуваш, или оставяш идеята да отлежи?

- По-скоро не мога да заспя, когато някой проблем в работата ме занимава. Трудно ми е да спра, да се откъсна от дадената рисунка. Мога с часове да я гледам и оценявам. Случвало се е да ставам и да работя. За щастие не се случва често.

- Имаш ли си някои специфични условия, когато рисуваш – например музикален фон или друго? Какво е необходимо /освен талант, разбира се/, за да стане една илюстрация добра?

- По време на работа понякога слушам музика, радио, нещо тихо и ненатрапчиво. Повече тишина и мисъл трябва да има в този процес. Тишината изобщо е удивително нещо. За да се получи илюстрацията, според мен, трябва да открия, да усетя посланията на автора. Типажите на героите също са важни. Е, професионалните знания и умения също са важни. Но обикнеш ли текста - работата е наполовина станала.

- Децата са най-взискателната и критична публика. Преди да предложиш своите илюстрации на читателите, кой е първият ти зрител, консултант, критик? Как си сверяваш часовника?

- Да, децата са най-верният барометър. То тази работа си е за тях. Много разглеждам рисунки на деца. Идват много идеи от това. За жалост те от съвсем малки са облъчени от медиите с много готови образи и сюжети. Изчезна чудесната българска анимация, качествените предавания за деца. Илюстрацията също пострада много от пазарно-сергийната конюнктура.
Златните години на българската детска книга бяха седемдесетте и осемдесетте години. Но от няколко години се забелязват тенденции към възраждане на занаята и книгата в класическия й хартиен вид.
За късмет имам дъщеря, будно и чувствително дете. Искам - не искам, тя е първият критик. Естествено, обсъждам нещата с автори, редактори, издатели. Създаването на една книга е колективен процес. Мнението на търговците също е важно, защото, за да се състои всичката тази работа, трябва да има продажби и средства. Изложбената зала на илюстрацията е книжарницата. Всяка нова книга е своеобразна самостоятелна изложба. Обичам да показвам оригиналните рисунки в детски градини и да наблюдавам реакциите, да слушам коментарите на децата. Това много помага.

- Когато те боли душата, рисуваш ли? Кое те спасява?

- Полагам особени грижи за душата си, за да не ме боли често. Но се случва и това. Тогава правя това, което тя, душата, поиска. А тя има различни желания. Винаги ме изненадва. И лечението е различно. Може да е рисуване, бягство сред природата, в някое селце да кажем или развлечения, присъщи на един бохем. Винаги съм се спасявал сам.

- Рисуването е тихо изкуство. Понякога сигурно ти се иска да изкрещиш. Как би изкрещял?

- Да, за мое щастие рисуването е тихо изкуство. Напоследък тишината и самотата в работата ми харесват все повече. Трябва да има тишина, съзерцание и мисъл. Навън стана прекалено кресливо, досадно, отсъства мисълта. Иска ми се да изкрещя за повече нормалност и човещина! Забравиха се тези две думи, скриха ги някъде, не ги обичат много. А те са простички и ясни.

- Имаш ли любим художник, илюстратор?

- От съвременните художници на книгата харесвам средноевропейската школа - словаци, чехи, поляци. Те ми допадат най-много. От българските утвърдени имена любим ми е Виктор Паунов, от по-младите - Дамян Дамянов. Към тях искам да спомена чудесната Невена Ангелова - интересен и модерен бургаски илюстратор, живеещ в столицата. * Цветко Джолов е роден през 1964 г. в София. Завършва Художествено училище за изящни и монументални изкуства - Пловдив. Работи в областта на приложната графика, илюстрация и оформление на книгата. Илюстрира произведения от български и чужди автори.