Книгите й разкриват симбиозата между престъпните групировки в страната и политическата върхушка, „Сама по пътя“ е уникална, каза председателят на КБП Станислав Марашки „В моите книги всички герои и събития са истински. Няма нищо измислено и прибавено. Пиша обаче, когато всички спят, защото през деня съм на работа“. Това сподели писателят Дими Борисова при представянето на втората част от трилогията „Сама по пътя“. „Това е най-добрият български роман за криминалния преход към пазарна икономика“, каза председателят на Конфедерацията на българските писатели Станислав Марашки. Поетесата Самира Душева пък представи Дими Борисова като необикновена жена. За трилогията й „Сама по пътя“ Станислав Марашки пише: „Ако за оригиналните поети може да се каже, че имат собствен поетичен свят, то за белетристката Дими Борисова със сигурност може да се твърди, че има своя белетристична вселена, която принадлежи само на нея и на никого другиго“, добавя Душева. Представянето на романа, организирано от Конфедерацията на българските писатели в зала „Петя Дубарова“ на Морското казино, се превърна в празник на духа. Това е поредното мероприятие от културния календар на Бургаски литературни дни – 2017. Ръководителят на театралната школа към Центъра за подкрепа на личностното развитие Атанасия Петрова прочете откъси от книгата, а Илонка Чакърова на рояла и бардът Иван Костадинов очароваха публиката с изпълненията си. „Романистичният метод на Борисова може да се обозначи с девиза „Влез в пожара на събитията, гори в него, а после опиши раните си в книги“. Точно тази задължителна симбиоза между живота и творчеството го прави недостъпен за кабинетните творци, заменили правдивостта на преживяването с литературната еквилибристика“, коментира Марашки. Той определи втора част от „Сама по пътя“ като най-знаковия роман за криминалния преход към пазарна икономика „В него има синтезиран и житейски, и творчески опит. Без този синтез не е възможна нито една голяма творба. Борисова се оказа по-нежният двойник на Ърнест Хемингуей, но нейната война е белязана от герои, които са възхитителна сплав от женска чувствителност, мъжка решителност и дори дързост“, заяви председателят на конфедерацията. „Някои от мрачните прототипи на прехода са още живи и трудно биха преглътнали дори литературна присъда. Стана традиция като че ли да се гледа на прехода като на тъжно време, белязано от очакване на вечно несбъдващото се щастие и съществуват хиляди дори статистически данни за подобен песимизъм. Статистиката обаче не държи сметка за това, че докато чакахме да се случи демокрацията, през това време ежечасно, ежеминутно се получаваше нещо друго – българската литература на прехода. Случи се и прозата на Дими Борисова“, добавя Марашки. „Докато столицата на България понякога се бърка с Букурещ, прозата на Дими Борисова трудно може да се сбърка с прозата на прехода на която и да е балканска държава“, подчерта той. В „Сама по пътя“ се разказва за събития с безспорна важност – първата приватизация в страната. Разказвачът проследява метаморфозите на хората, които в началната епоха на натрупване на капитала се превръщат сякаш във вълци. „Аз съм първият приватизатор в България“, сподели писателката „Затова бяха толкова насочени очите, погледите, апетитите и всички пагубни чувства към мен. Това бе мотивът, за да бъда бързо нападната. На мен обаче ми вървеше. Бях и сътрудник на Агенцията по приватизация. Това не ме е променило, но пък си спечелих много врагове“, добавя Дими Борисова. „Романът представлява своеобразен връх в досегашното творческо развитие на Борисова. Той не е тривиално романтичен, а е сред най-добрите образци на реализма. Разказвачът не е просто средностатистически жител на една европейска държава, заслепен от клишетата на официалната демократична пропаганда, а българка, изпитала на гърба си всички политически експерименти. „Сама по пътя“ е една мъдра книга, обясняваща емоционално кои са причините, довели до упадъка на българската икономика и поставянето й в пълна зависимост от западноевропейски държави“, заяви Станислав Марашки. „Истините в романа са поднесени компетентно и уверено, а не приличат на изсмукани от пръстите вестникарски внушения. В книгата рухва митът за свободния пазар и свободната конкуренция, в името на които някога стотици хора изпълваха площадите Разбира се, Борисова не е единственият белетрист, произнесъл присъда над онова време, но нейният стил, съчетан с женска интуиция към света и чувство за художествена мярка, я отличава от общия хор“, коментира шефът на Конфедерацията на българските писатели. Дими Борисова сподели, че преди да започне да пише проза, е писала стихове. Поетът Валентин Чернев обаче открил дарбата й като белетрист. „Един ден започнах да пиша проза. Сега мога да кажа, че нямам нищо планирано, нищо не е предварително обмислено. Спомените сами се подреждат“, разказва авторката на „Сама по пътя“. На въпроса на писателя Венета Ташева дали може да напише роман с измислени герои и случки, Борисова отговори, че трябва да има някакъв образ. „Не мога да си смуча от пръстите. В романите ми нямам и едно изречение измислено“, добавя тя. В залата имаше и слайдшоу, подготвено от Даниела Недялкова. „Като в шеметен калейдоскоп се завихрят героите от първата петилетка с първоначално натрупване на капитали. Вълчи времена и „безкомпромисен успех“ разпалват пожар. Редуват се сцени като от бТВ – криминални репортажи, а фонът на малкия град е болезнен микс от Кафкиански чудовища и наратива на Фокнър. „Разбулени тайни“ и „потайни явки“, „пъклени кроежи“ и „безнадежден хазарт“ предизвикват унищожителната стихия на Бурята“, коментира Недялкова. „Оголени и жестоки страсти, омраза, предателства, отвличания, обезчестяване, кражби, а срещу тях – чистотата на майчинската любов. И една жена – Рая, която е по-силна, по-морална, по-обичаща, по-благородна, по-честна, по-борбена, по-... от мъжете с власт, чрез която се чувстват демиурзи“, пише Недялкова. Приватизация, контролни пакети, министерства, черни куфарчета, върховни съдии, прокурори, депутати, партийни лидери, български, руски и чеченски мутри – всички те създават екшън, зад който стои едничката цел- милионите долари. Една крехка жена обаче е тръгнала от малкия град и решила да създаде своя бизнес - вселена, в която правилата да са честни. Срещу нея са силните на деня и десетките дребни предатели. Срещу нея са и международните борчески групировки. „Като Сизиф, героинята на Дими Борисова непрекъснато върви нагоре, преодолявайки вълчите капани на времето Сама по пътя, ставайки все по-силна след всяко изпитание, Рая трябва да понесе своя кръст. До нея е единствено синът й и неговата обич. С тях са вярата и надеждата. Дими Борисова е прототип на Рая“, добавя Станислав Марашки. „Всичко, което е написала в книгата, го е преживяла“, добавя той. „Слава Богу, епохата на първоначално натрупване на капитала е към своя край. Отминават и онези жестоки мутренски времена. Наемаха се дори чуждестранни наемни убийци. Такива са посетили и Рая няколко пъти. Аз се възхищавам на живото описание на тези мутри. Тяхната първосигналност избива по челата им, вижда се в зверския им поглед. Това не е изсмукано от пръстите. То е видяно, почувствано и написано“, каза още Марашки. „Когато започна да пиша, се пренасям в онова време. Все едно съм отново там. Не съм очаквала, че толкова дълго ще останат живи спомените. Аз съм смел човек и не мисля за миналото никога, но започна ли да пиша, образите се появяват. Доволна съм от паметта си. Благодарна съм й, че съм успяла да ги съхраня и сега да ги пресъздам“, споделя Дими Борисова.