Архангел и древни светилища вдъхновили Офелия Тръпчева за „Паметта на камъка“
- 15 Дек 2016
- kompasbg
Творчеството е магия и тя се усеща в книгата й, каза проф. Калина Лукова
Сестри Ставреви пяха на премиерата в Художествена галерия „Петко Задгорски“
Снимки: Васил Бойчев – фото Фобо.
В интервю за в. „Компас“ Офелия Тръпчева сподели, че идеята за книгата се въртяла 10 години из мислите й, а за дооформлението и помогнали обиколките из светилища, камъни и скали, особено в Родопа планина.
Редакторката на „Паметта на камъка“ Калина Вергиева разказа с какви вълнения е чела повестта, дала заглавието на книгата, докато е пътувала заедно с писателката до Гърция, а председателят на Конфедерация на българските писатели Станислав Марашки заяви, че Офелия е издала книга със силно послание.
„Трилогията й не се нарича „Солена целувка“, а „Паметта на камъка“. От самото начало тя въвежда една иносказателност, символика, тъй като камъкът е най-много натоварен със символи. Той символизира паметта, твърдостта в характера“, добавя Марашки.
Проф. Калина Лукова от Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет пък сподели, че е дошла на премиерата на „Паметта на камъка“ не само в качеството си на литературовед, а и на преподавател. Офелия бе моя студентка в специалност „Българска филология“, сподели с гордост дамата, която е сред най-уважаваните лектори по антична и западноевропейска литература.
Както аз представям литературното великолепие на българските и западноевропейските писатели, така и моите студенти вече могат да покажат също едно творчество, което във висока степен се доближава до това литературно великолепие, заяви проф. Лукова.
„Аз съм нарекла своя коментар, който се превърна и в предговор към книгата, „Мнемозина и камъкът“, защото
Камъкът на Мнемозина е митологическа трансформация на заглавието на книгата на Офелия Тръпчева „Паметта на камъка“
За мен това е необходим контекст на разбиране на нейните идеи, послания, внушения, стил, вдъхновение“, подчерта университетският преподавател.
„Мнемозина в древната митология е богинята на паметта, но същевременно тя е река в задгробния свят. Освен това тя е една от титанидите, дъщеря на Уран и Гея. Мнемозина ражда на Зевс девет дъщери – музите. Важна символика на камъка е, че между него и душата съществува тясна връзка. Според мита за Прометей камъните са запазили човешкия мирис. Камъкът и човекът представляват двупосочното движение на изкачването и на слизането“, добавя Калина Лукова. „В библейската традиция заради устойчивия си характер камъкът символизира мъдростта. В тази връзка е тезата на Карл Юнг, че т. нар. „философски камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността“, обяснява тя.
„Книгата на Офелия Тръпчева е сложна жанрова структура, която надхвърля представата ни за сборник с разкази. Тя е хетерогенен текст, който асоциативно привлича различни жанрови модели“, заяви проф. Лукова.
Голямото достойнство на книгата е нейният стил – в детайлите, в цветовете, в нюансите на една лилава фантазия
Творчеството е магия и тя се усеща в „Паметта на камъка“, каза още тя.
„Писателят не е книжен плъх, затворен в кабинет. Човек става истински писател, когато опознава различни пластове на живота, сменяйки различни професии. Зад това крехко на пръв поглед момиче се крие огромен житейски опит“, каза Станислав Марашки.
Пепа Божкова от Издателство „Божич“ пък сподели, че е приятно изненадана от неповторимия стил на авторката.
„Горди сме, че Офелия избра нашето издателство и позволи да се докоснем до творчеството й, защото претендирайки, че много сме чели, останахме много изненадани от нейния начин на писане. Досега не бяхме чели книги с такъв стил. Тя много ни зарадва и се надяваме в най-скоро време да издаде втората част на книгата. Благодаря на Калина Вергиева за работата, която положи върху ръкописа на Офелия Тръпчева, за начина, по който я посъветва как да бъде композирана книгата! Който няма възможност да се сдобие с книгата на премиерата, да заповяда в книжарница „Божич“ и магазин „Усмихнати осмици“, за да си я вземе, защото това е много добро четиво“, заяви Божкова.
Един от въпросите, които хората от публиката зададоха на Офелия Тръпчева, бе свързан с корицата на книгата. „На нея е моят Архангел. Това е
статуетка, която стои до леглото ми
Много ми е скъпа, защото олицетворява надеждата“, сподели писателката.
„Разказите й следват лабиринт от символи, а посланията й са за грешките и тяхната цена, за нечутите предупреждения и паралелните светове, за алхимичната памет на камъка, наречена любов“, добавя проф. Лукова.
„Камъните са по-мъдри от нас“, каза пък Иванка Топарева.
„Цял живот съм се занимавала с камъка. Изучавала съм неговата памет. Важно за мен е дали не се е родил във вулкан, или в някакво море и какво е съхранил той в паметта си“, каза още геологът поет, преди да рецитира свое стихотворение за камъните от книгата си „Тайните на Гея”.
Офелия Тръпчева: Идеята за „Паметта на камъка“ се въртя 10 години из мислите ми
Книгата на бургаската писателка Офелия Тръпчева „Паметта на камъка“ бе представена в петък в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред приятелите на бившата журналистка на в. „Компас“ бяха и странджанските певици Златка и Ирина Ставреви. Те поздравиха авторката на „Паметта на камъка“ и многобройната публика с две свои песни.В интервю за в. „Компас“ Офелия Тръпчева сподели, че идеята за книгата се въртяла 10 години из мислите й, а за дооформлението и помогнали обиколките из светилища, камъни и скали, особено в Родопа планина.
Редакторката на „Паметта на камъка“ Калина Вергиева разказа с какви вълнения е чела повестта, дала заглавието на книгата, докато е пътувала заедно с писателката до Гърция, а председателят на Конфедерация на българските писатели Станислав Марашки заяви, че Офелия е издала книга със силно послание.
„Трилогията й не се нарича „Солена целувка“, а „Паметта на камъка“. От самото начало тя въвежда една иносказателност, символика, тъй като камъкът е най-много натоварен със символи. Той символизира паметта, твърдостта в характера“, добавя Марашки.
Проф. Калина Лукова от Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет пък сподели, че е дошла на премиерата на „Паметта на камъка“ не само в качеството си на литературовед, а и на преподавател. Офелия бе моя студентка в специалност „Българска филология“, сподели с гордост дамата, която е сред най-уважаваните лектори по антична и западноевропейска литература.
Както аз представям литературното великолепие на българските и западноевропейските писатели, така и моите студенти вече могат да покажат също едно творчество, което във висока степен се доближава до това литературно великолепие, заяви проф. Лукова.
„Аз съм нарекла своя коментар, който се превърна и в предговор към книгата, „Мнемозина и камъкът“, защото
Камъкът на Мнемозина е митологическа трансформация на заглавието на книгата на Офелия Тръпчева „Паметта на камъка“
За мен това е необходим контекст на разбиране на нейните идеи, послания, внушения, стил, вдъхновение“, подчерта университетският преподавател.
„Мнемозина в древната митология е богинята на паметта, но същевременно тя е река в задгробния свят. Освен това тя е една от титанидите, дъщеря на Уран и Гея. Мнемозина ражда на Зевс девет дъщери – музите. Важна символика на камъка е, че между него и душата съществува тясна връзка. Според мита за Прометей камъните са запазили човешкия мирис. Камъкът и човекът представляват двупосочното движение на изкачването и на слизането“, добавя Калина Лукова. „В библейската традиция заради устойчивия си характер камъкът символизира мъдростта. В тази връзка е тезата на Карл Юнг, че т. нар. „философски камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността“, обяснява тя.
„Книгата на Офелия Тръпчева е сложна жанрова структура, която надхвърля представата ни за сборник с разкази. Тя е хетерогенен текст, който асоциативно привлича различни жанрови модели“, заяви проф. Лукова.
Голямото достойнство на книгата е нейният стил – в детайлите, в цветовете, в нюансите на една лилава фантазия
Творчеството е магия и тя се усеща в „Паметта на камъка“, каза още тя.
„Писателят не е книжен плъх, затворен в кабинет. Човек става истински писател, когато опознава различни пластове на живота, сменяйки различни професии. Зад това крехко на пръв поглед момиче се крие огромен житейски опит“, каза Станислав Марашки.
Пепа Божкова от Издателство „Божич“ пък сподели, че е приятно изненадана от неповторимия стил на авторката.
„Горди сме, че Офелия избра нашето издателство и позволи да се докоснем до творчеството й, защото претендирайки, че много сме чели, останахме много изненадани от нейния начин на писане. Досега не бяхме чели книги с такъв стил. Тя много ни зарадва и се надяваме в най-скоро време да издаде втората част на книгата. Благодаря на Калина Вергиева за работата, която положи върху ръкописа на Офелия Тръпчева, за начина, по който я посъветва как да бъде композирана книгата! Който няма възможност да се сдобие с книгата на премиерата, да заповяда в книжарница „Божич“ и магазин „Усмихнати осмици“, за да си я вземе, защото това е много добро четиво“, заяви Божкова.
Един от въпросите, които хората от публиката зададоха на Офелия Тръпчева, бе свързан с корицата на книгата. „На нея е моят Архангел. Това е
статуетка, която стои до леглото ми
Много ми е скъпа, защото олицетворява надеждата“, сподели писателката.
„Разказите й следват лабиринт от символи, а посланията й са за грешките и тяхната цена, за нечутите предупреждения и паралелните светове, за алхимичната памет на камъка, наречена любов“, добавя проф. Лукова.
„Камъните са по-мъдри от нас“, каза пък Иванка Топарева.
„Цял живот съм се занимавала с камъка. Изучавала съм неговата памет. Важно за мен е дали не се е родил във вулкан, или в някакво море и какво е съхранил той в паметта си“, каза още геологът поет, преди да рецитира свое стихотворение за камъните от книгата си „Тайните на Гея”.
