„Преходът е метафора, с която някой се опитва да приспи критичното ни мислене, за да приемем за естествено негодници да ни управляват“, каза Иван Сухиванов при представянето на книгата „Постоянно говорим за гражданско общество и за права, а гражданинът е като тренировъчна боксова круша на всякакви тарикати, които са решили да забогатяват за негова сметка. Това ме изпълва с гняв и така се роди идеята да напиша „Милионер по назначение“, споделя авторът на романа Теодора Колева. Книгата й бе представена във вторник в Дома на писателя от Иван Сухиванов и водещата на „Добро утро, Бургас“ по Канал 0 Мария Стефанова. Теодора Колева, която е позната и като журналист, и като писател, каза, че винаги се е вълнувала от темата за социалната справедливост и най-вече от съдбата на обикновения човек, т.е. този, който обикновено не е интересен на медиите, а на политиците, но само по време на избори. Голямото предизвикателство в писането за мен е да представя точно проблемите, гледната точка на този човек по един небанален начин, за да стане интересен на читателите, добавя дамата, която е работила като редактор във в. „Антени“ и е получила редица награди за журналистика. Тя определя своя роман като социален. „В него разказвам историята на един младеж, който се включва в битката за демокрация, присъединява се към партия, която му вдъхва доверие. При приватизацията обаче тя му връчва фалирал завод с идеята да я издържа, но не може да изкарва достатъчно пари и Георги Асенов (б.а. името на главния герой) измисля схеми за спестяване на ДДС, а после и за пране на пари. Усъвършенства се и става нужен на все повече хора, докато се превръща в най-могъщия олигарх на окръга. Моят герой е един от главните участници в активните операции по съсипването и ограбването на обществено богатство“, разказва авторът на „Милионер по назначение“. „Асенов върви безогледно напред, докато обстоятелствата не се обръщат срещу него. Викат го на поредната и както той смята безпроблемна данъчна ревизия. Този път обаче тя се ръководи от неподкупния шеф на данъчната служба Бистра Огнянова. * За изненада и на двамата, те разпознават един в друг някогашната си голяма младежка любов Започва битката им между възгледите за живота и взаимното привличане, което двамата отказват да приемат. Тази любовна история движи действието и ми беше нужна, за да кажа всичко останало. Много от нас, които преживяхме в зряла възраст последните 26 години, т.е. т. нар. преход, изпитваме едно неудовлетворение, защото не само стандартът на по-голямата част от българите се е влошил, а и защото тези, които ни управляват, говорят едно, а вършат друго“, коментира Колева. „Преходът продължава, а за никого не стана ясно към какво точно прехождаме. Управляващите нямат постоянни приоритети и постоянно се вземат решения, с които народът не е съгласен. Гражданинът трябва да се пази сам от банките, които ни крадат, от некоректни работодатели и от какво ли не. Напоследък сме свидетели на нов вид политическо лицемерие – едно и също събитие различни медии представят като огромно национално постижение или пък като абсолютна катастрофа. Това обърква хората и те не знаят на кого да вярват. Като нямаме визия за това, което се случва, тъпчем на едно място“, добавя писателката. Тя споделя, че с романа си е искала да представи правдива и многопластова картина на живота. „Именно затова избрах като място на действие провинциален град, защото тук връзката между обществените процеси и личната съдба на хората е много по-директна, отколкото в столицата. Героите ми са от различни социални слоеве. Читателите ще се запознаят с шефа на полицията, с районния прокурор, с кмета и с техните съпруги. Чрез тези образи исках да покажа как реалността, в която живеем, разяжда не само обществото, но и семейството“, обяснява авторът на романа за чудовищния преход. „В книгата ми ще се срещнете с групата на кварталните алкохолици. Някога те са били висококвалифицирани работници в мебелния завод на Георги Асенов. Има и една героиня – Роза, която смятам за характерен и актуален типаж. В началото на романа я описвам като изпаднала гастарбайтерка в Гърция. Тя е от групата на алкохолиците. Прави им компания и ги обслужва сексуално, но вътрешно не се е предала, търси и се бори за по-добър живот. Ще видите в края на романа колко далеч отива. Това, което най-силно ме вълнува обаче и протича като червена нишка през цялата книга, е проблемът за отговорността на бизнеса и на държавната администрация за развитието на икономиката, а оттам и за добруването на хората“, споделя дамата, която с творбата си създава пълнокръвна, мащабна и реалистична картина на живота ни в годините на прехода и поставя отново моралните въпроси, на които предпочитаме да не търсим отговори. „Много от българите са бедни и нещастни, защото липсва работа, а без нея няма пари и потребление. * Бедният човек е притиснат до стената и му е трудно да остане морален Исках да покажа как икономическите решения в една фирма, банка, град и в държавата моделират живота на отделния човек. Обадиха ми се хора от различни краища на страната, за да ми споделят, че разпознават от романа собствения си град. Значи съм постигнала обобщение на процеси, характерни за цялата страна“, подчерта Теодора Колева. „Все пак не всичко е загубено. Моят герой Георги Асенов, останал сам без подкрепа, осъзнава вината си и се опитва да се промени. Аз вярвам, че доброто може да победи злото“, добавя писателката. „Романът й не съди. Той ни хвърля в живота и ни оставя да плуваме сами без спасителни пояси, т.е. без да ни посочва кое е добро и зло. Не ни остава нищо друго, освен да се отпуснем по тези вълни на повествованието и да се срещнем със съдбите, характерите и ситуациите, за които да съдим сами, и да формулираме въпроси и отговори. Истинско удоволствие е да го четеш, защото романът е изключително увлекателен“, споделя водещата Мария Стефанова. Иван Сухиванов пък каза, че „Милионер по назначение“ е книга за прехода, но такъв няма. „Той е заблуждаваща метафора, която някои от нас приемат механично. Някой иска по този начин да приспи критичното мислене на милиони хора или чрез машинации да присвои общественото богатство – средствата за производство. Четвърт век след т. нар. демократични промени живеем в мизерни условия с олигарси сред нас, които до вчера са били комсомолски секретари или обикновени ченгета. Виждаме как от социализъм преминаваме във феодализъм. Появяват се едни местни олигарси, които вземат властта в малките градчета, създават се местни партии, основаващи се на капитал, а не на идеи“, заяви писателят. „Когато приемеш нещо за естествено, не се бориш срещу него. * Приехме за нормално негодници да ни управляват и да приватизират народното богатство, да бъдат милионери, да са кметове, депутати, министри“, коментира Сухиванов. Той заяви, че с „Милионер по назначение“ Теодора Колева се опитва да даде отговор на въпроса какво се случва в момента у нас и кои са реалните типове, които движат процесите в българското общество. Романът заслужава да се прочете, подчерта писателят. * Бардът Атанас Стоянов поздрави автора на „Милионер по назначение“ и публиката с песента си „Приказка за дърваря“, като сподели, че я е написал, след като премиерът в оставка Бойко Борисов каза, че в България е останал некачественият човешки материал, визирайки пенсионерите, циганите и турците. Аз обаче се замислих дали пък скулпторът не е бил толкова некачествен и затова нарекох човека, който „скулптурира“ народа от толкова години, не е дърворезбар, а дървар, защото резултатът е ужасен, уточнява бардът. Водещата цитира Марин Бодаков, според когото Теодора Колева ни предоставя цялостна картина на престъпния произход на успеха у нас – както на икономическия, така и на политическия успех. „През тотално разпознаваеми социални и психологически типажи тя ни показва провала на едно общество, неговия фалш, самото му непоправимо счупване. Нито вика, нито мънка, нито лъже, нито прикрива. Говори с гласа на добър, но много уморен човек. * Авторката ни показва в детайли трагикомедията на провинциалните икономически елити, техните комплекси, противоборства, партийни възходи и крушения, и отново спасения. До този момент ние обичайно четем брутални мачистки сюжети от жълтите павета – разказът за една данъчна началничка извън столицата може да ни донесе повече дълбочина в разбирането на събитията от 80-те години насам“, коментира Бодаков. „Някога „Тютюн” беше пренаписан, защото в БКП хората все пак четяха. Днес наследниците на БКП от ГЕРБ или ГНОМ (б.а. Граждани за нов обществен морал, както е нарекла Колева измислената партия в романа си), не четат. Те се готвят за избори – и книгата на Теодора Колева в това отношение, слава Богу, не е застрашена. Няма нужда да я пренаписва“, добавя университетският преподавател.