„Само голямата болка може да роди голяма поезия“, казва поетът бунтар Тома Троев на поетичния рецитал срещу бездарието на прехода Поети бунтари от Бургас ще се обединяват, създавайки асоциация, чиято основна цел ще е да покажат истинското лице на бургаската поезия и проза, съобщи Тома Троев на поетичния рецитал в Дома на писателя. Той сподели, че се срамува, когато го питат защо бездарници сквернят паметта на гениалния Христо Фотев, като си менкат наградата, която носи неговото име. „Много пъти съм казвал, че нямаме нищо общо с тези хора. Питат ни защо преди бургаските писатели бяха истински, а сега имало едни хора, от които ни е срам. Аз обещавам да направя каквото мога, за да се промени това“, заяви Троев по време на поетичното шоу „Поезията на прехода против бездарието на прехода“ в понеделник. „Според "бащите на демокрацията" Желю Желев и Петър Дертлиев, преходът в България след 1989 г. щял да бъде от една до максимум три години. Но вече станаха 27 години... Три милиона българи, подгонени от безработицата, недоимъка и бедността, емигрираха. Останалите 90 процента от българите в страната живеят на прага на бедността. Една малка прослойка, олигархията, е престъпно богата“, коментира поетът бунтар. „Властта и олигархията се обслужват от една бездарна и корумпирана армия от чиновници, журналисти и продажна интелигенция, която се храни с трохите от трапезата на богатите... Но през тези 27 години се роди и нещо ново - поезията на прехода. Поетите на прехода изразяват мъките и надеждите на хиляди българи. Тази поезия е още едно доказателство, че истинска поезия, парадоксално, се ражда в трудни времена, защото само голямата болка може да роди голяма поезия“, добавя Троев. „Не знам какво трябва да стане, за да свърши този преход. Това е най-жалкият, най-трагичният период от нашата нова история. Потомците ни ще се срамуват и ще ни питат „Какво направихте? Защо позволихте това да стане“. Идеологът на „Движение за реална демокрация - Идея за България“ Дора Апостолова каза, че в България има геноцид Премиерът Бойко Борисов дори говори за ревизия на прехода. И властниците вече осъзнаха, че този геноцид не може повече да продължава“, подчерта бунтарят. Той сподели, че е участвал в протестите и срещу монополите, и срещу #Кой. „Спомням си как студентите започнаха своя протестен поход от БСУ. Нежни, слабички момчета и момичета вдигнаха саморъчно направени плакати, а в същото време в една от залите на университета се бяха събрали охранени политици от Движение „България на гражданите“. Участвах и на протести срещу Орешарски в София. 21 век не е време за революции. Дано промяната да стане чрез изборите“, добавя поетът. Той сподели, че управата на Дома на писателя му е забранила да постави плаката с надпис „Поезията на прехода против бездарието на прехода“, но са го принудили да плати 25 лева, за да се проведе поетичният рецитал в сградата, която бургазлии вече приемат за храм на поезията. „Има една проста истина – в поезията не може да има лъжи Ако тя не идва от болката, не е истинска. Там където играят парите, свършва поезията“, коментира Тома Троев преди да обере овациите на публиката с „Всички спят“, „Скрап“, „Не става“ и „Няма смисъл“. Искахме поетичният рецитал да е на 10 ноември, но се оказа, че залата била заета тогава и затова го организирахме на 7 ноември, сподели бунтарят от Поморие. Жалко е, че и днес могат да ти забранят да поставиш афиш за поетично събитие, добавя той, намеквайки, че 27 години преход след пленума на ЦК на БКП, на който Тодор Живков бе освободен от поста генерален секретар на партията, демокрацията у нас май е само наужким Журналистът Мария Атанасова, която напоследък пише къси разкази за обеднелите хора и за опростачването на нацията, разказа за вълнуващите си срещи с Христо Фотев и Петя Дубарова. „Бях на 23 години, а дипломната ми работа бе на тема „Творчески портрет на Христо Фотев“. Първата ни среща бе в стария Клуб на културните дейци, който беше до хотел „България“. Освен поета, присъстваха литературният критик от София Светлозар Игов, Румяна Узунова, която по-късно избяга и започна работа в радио „Свободна Европа“. Това бе една незабравима творческа вечер. Христо Фотев идваше и в клуба, който се намираше срещу кино „Смирненски“. Там бе и Петя Дубарова, а той бе възхитен от нея“, добавя Атанасова. „Пазете паметта за Христо Фотев и нека е отворен както досега за всички граждани! Това е прекрасно място и неслучайно кметът Димитър Николов искаше писателските дружества да се обединят, защото е срамно и неудобно да се нападат един друг поетите“, призова тя. „По времето на фашизма Бертолт Брехт казва „Времето е страшно, но по-страшен е въпросът защо поетите са мълчали“. Аз моля бургаските писатели да не мълчат“, заяви Мария Атанасова. Тя прочете в залата своя разказ „Оневинен“ и бе аплодирана от публиката. Писателят Иван Кехлибарев пък възхити приятелите си с есе за победата, която остава в историята, написана със златни букви, и за олигарсите и министрите, чиито имена се забравят. То е от последната му книга „В някой друг живот“. Бурно аплодирани бяха и поетесите Диана Недялкова и Радостина Мирчева. Актрисата Иванка Станкова се представи достойно със стихотворенията си „Технология на злото“ и „Есенно шествие“, а поетът Митко Генов преди да рецитира „Есен“, „Зима в Бургас“, „Къщи призраци“ и „Добрият човек“, заяви, че 7 ноември е свят ден за България, защото на тази дата в далечната 1834 г. е роден титанът на духа и на борбата за независимост Любен Каравелов. „На 7 ноември излиза и първият брой на в. „Свобода“ под негово ръководство“, добавя Генов.