Резилът е нашият безкраен празник. Той вече е нашето естествено състояние. На две магарета сламата не можем да разделим – а ще правим справедлив и честен избор между Бокова и Георгиева. Затова разтегляме резила като дъвка. Теглим, теглим, сетне правим балонче – и го пукаме в собственото си лице. А работата е проста. Слагаме на кантара Бокова и Георгиева – и преценяваме, коя тежи повече. Преди да дойдат кривогледите користници да пълнят главите ни със сплетни и клюки. Ясно е, че шефът на ЮНЕСКО тежи повече – дори от всички еврокомисари, взети заедно, и поръсени с целувачът Юнкер. След това си казваме, че дори да сме страната на безкрайния резил, поне пред света трябва да покажем, че държим на думата си. А тя е дадена за Бокова. Въпросът изглежда лесен. Но тогава изпълзяват змиите – и започват да съскат. И ние вече не следваме честта, а резила – калният коловоз на резила, който ни е толкова удобен. После започваме да сравняваме Бокова с Желева – оная, която се чекнеше в „Денсинг старс“ и не знаеше къде е Грузия. Дори възмутената дъвка ще пукне предварително. И Бойко се е разчекнал като Желева – но между гламавите си съветници. И вече не слуша инстинкта си – единственото си наистина ценно притежание. Затова разтегляме резила като дъвка. Теглим, теглим – сетне правим балонче и го пукаме в собственото си лице. Всичко, в крайна сметка, става жертва на вечната ни непоследователност. Само в едно сме последователни – в непоследователността/врътливостта си. Сутрин сме едни, вечер – съвсем други. Знаем, че сме си такива, но се насилваме да го забравяме. Светът обаче също го знае. И, как тогава, ще ти даде шефското място на ООН. Последни дори на опашката от просяци – обаче зинали за този пост. Бойко сега минава за Победителя, Властелина, Падишаха, Укротителя, Вседържеца – после ще бъде Узурпатора, Балканският Фуше, Сатрапа. Да бъдем милостиви. Той не разбира, че се е оставил в ръцете на шепа негодници, които се очакваше и самият той да презира: Шайката всесилни интриганти – все от комунистически семейства, които и на оня свят няма да изкупят греховете на номенклатурните си бащи; Шайката – още по-отвратителна – на крадците/приватизатори; Шайката крадци на Минало; И техният Даскал – Притворният антикомунист Костов, който пълзеше като безног просяк да го приемат в БСП, след като вече бе белязан в школа в СССР. А после направи Великата Криминална Революция, която широко отвори вратите пред Великият Говнян Преход. А сега разтягаме дъвката Бокова – Георгиева. Какво друго ни остава? Мляс-мляс. Кеворк Кеворкян , Фейсбук http://bultimes.com