Булсатком е лидер на пазара на платена телевизия с над 650 хиляди клиенти. От година си има и чисто нов скъп сателит - за над 230 млн. долара. Небесата пред компанията обаче далеч не са безоблачни - заради мегаломанските планове и грешни инвестиции от години тя е във финансов хаос, а от седмица - и в мениджърски. Компанията, основана от старозагорците Максим Заяков и Пламен Генчев преди 13 години, има гласуван от двамата 5-членен нов съвет на директорите с външни лица и мажоритарния собственик Генчев, докато партньорът му напуска управлението. Дни по-късно идеята явно се променя и ново решение отменя предишното, като се преминава към борд с Генчев и други двама негови приближени. Засега нито един от двата варианта на управленски екипи не е вписан. Но е пореден път, в който вместо сделка за уреждане на дълговете и/или смяна на собствеността акционерът променя желанието си. За последните две години по сходен път минаха няколко групи чужди фондове и местни телеком играчи и консултанти. Сега едната версия е, че е имало договорка с местни инвеститори, а другата - че консорциумът от банки, които не получават плащанията си от "Булсатком", не е бил уведомен за промяната и затова е преосмислянето. Дотук в кашата има един сигурен резултат - цената на компанията пада. А заради финансовите проблеми и хаоса услугата към клиентите бавно започва да се губи... Триъгълникът акционери, мениджъри, банки Най-големият доставчик на телевизия в България от около две години е в лошо финансово състояние, задвижено от две спорни мениджърски решения. Първото - изстрелването на собствен сателит, който не се ползва нито от компанията, нито от външни клиенти. И второ, заради налетите милиони за пускането на GSM услуги, което така и не се случи. Тежащите разходи направиха лош големия заем от над 80 млн. евро към консорциум от международни банки - вноските са просрочени вече втора година. НАП е запорирала сметки, телевизии водят дела за такси за излъчване. Но компанията все още има ценен актив - лидерската позиция на тв пазара и многото клиенти. Последната и поредна оферта за оздравяване на "Булсатком" явно е дошла по линия на "Ентреа", която преди малко повече от година беше консултант на фонда ADM, и телеком инвеститора Марк Шнайдер (който беше кандидат при последната продажба на БТК). Сега според два независими източника консултантът е по-скоро в ролята на инвеститор. А в отбора има още местни играчи - собственикът на sportal.bg Стилян Шишков и на "Дарик радио" Радосвет Радев. Триото е регистрирало компанията "Ди.И.И Диджитал", в която основният дял се държи от "Ентреа кепитъл партнърс" (с малки дялови инвестиции и заеми, включително към Красимир Стойчев, "Спортал.бг", Мъгърдич Халваджиян и др.). Собственици на "Ентреа КП" са трима M&A консултанти - Ивайло Спасов, Димитър Костадинов и Красимир Крумов. Вероятно заради ситуацията с невписания борд от "Ентреа" не коментираха темата. Най-общо планът е бил с ново ръководство да се предоговорят заеми и дългове със сериозна подстрижка и с финансиране от порядъка на 40-50 млн. евро да се разплатят, като се придобие и неизвестен (вероятно мажоритарен) дял в "Булсатком". Според един източник основният ресурс е трябвало да дойде от чужди фондове. Но от борда се вижда и българското участие. Освен собствениците на "Ентреа", "Спортал" и "Дарик" като изпълнителен директор е предложен да влезе Александър Грънчаров (бивш мениджър на "Кока-кола", "Карлсберг" в България, а последно допреди година в борда на БТК). Какво искат кредиторите Най-фатално за "Булсатком" е неплащането по заема от 80 млн. евро, който "Булсатком" дължи към група банки. Първото просрочие беше през лятото на 2017 г. Кредитът беше отпуснат през 2014 г. от консорциум от банки начело с Deutsche Bank - Лондон, и с участието на ЕБВР, Raiffeisen Bank, фонд на Citi и KBC. Общата изтеглена сума тогава беше 85 млн. евро, които трябва да бъдат върнати изцяло до 31 декември 2020 г. Миналото лято обаче Deutsche Bank и звеното на Citi са продали своето вземане на Bank of America Merrill Lynch. Според няколко източника цената е била 35% от номинала, а сега американската банка отново се оглежда за продажба, логично след неплащане - на по-ниска цена. Останалото трио кредитори вече година не предприема действия, като все пак за най-активна се сочи Raiffeisen, която единствено е наела консултант. Сега според близък до оператора източник точно кредиторите са били против приемането на този разширен борд от местни консултанти инвеститори. Логично промените в ръководството стават след разрешение от банките. Такова не било поискано и получено, затова се наложило спешното връщане на стария борд, но без Заяков. Засега това заявление още не е разгледано от длъжностното лице по вписванията към регистъра. Иначе поне от две години се говори за търкания между двамата съсобственици. Докато Пламен Генчев е с фокус традиционния бизнес на "Булсатком" - тв и интернет, одисеята със сателита е територия на Максим Заяков. Затова и участието им в отделните дружества е различно. Успоредно с опита за промяна на борда на "Булсатком" е протекла операция и в "България сат", където Заяков държи 75%. От ръководството там окончателно са излезли Пламен Генчев и Богдана Иванова, а остават само представителите на Заяков. Един неизползван сателит Потъването на компанията в дългове става точно заради проекта за сателит - спътникът, който струваше 235 млн. долара, беше изстрелян на 23 юни миналата година. Но още не излъчва. Първата причина е вътрешна - половината от капацитета му трябваше да се ползва от българските и сръбските абонати на оператора. Но проблемът е, че всяка чиния трябва да се премести в друга посока, за да хване новия сигнал. Бързата миграция изисква голям екип и средства, каквито напоследък "Булсатком" трудно може да си позволи. Освен това трябва да се плаща и към настоящия доставчик на сигнал Hellas Sat 3. Според отчета на компанията ползването му струва 16 млн. лв. годишно. Макар Максим Заяков да е споменавал пред инвеститори, че вече има външни клиенти, обявени договори с такива няма. Проблемът е, че в сектора работят все големи корпорации с по няколко сателита и така гарантират на клиентите си постоянен сигнал. "България сат" няма резервен актив в орбита и явно не може вече година да договори такъв със свой конкурент. Един източник твърди, че й липсват всички нужни тестове при производството и това също пречело при външни договори. За сателита българската компания ще трябва да плаща и заем от 150 млн. долара на американската Exim Bank. Тук не е ясно има ли закъснение, тъй като според източници първо плащане се дължи, като започне излъчването. "България сат" явно има търкания и с производителя на сателита, защото в отчета на "Булсатком" пише, че Space Systems/Loral (SSL) си търси 6.7 млн. долара. Повечето фондове, които са оглеждали опцията да купят "Булсатком", са поискали бизнеса, но без сателита, твърдят източници на "Капитал". Така че вероятно бъдещето му е в отделна продажба, но на доста по-ниска от себестойността му цена. Какво тежи в отчета Приходите на компанията за 2017 г. леко падат до 155 млн. лв., каквато е тенденцията и при абонатите. Оперативната загуба на "Булсатком" за периода е 6.9 млн. лв., а нетната загуба е над 27 млн. лв. Тя идва най-вече от обезценки на дълготрайни активи за 15.4 млн. лв., но има и например 3.5 млн. лв. разход за глоби, неустойки и лихви по данъчни задължения, до над 1 млн. лв. се качват и разноските и неустойките по съдебни дела. Разходите за банкови такси се вдигат за година от 3.5 млн. лв. на почти 10 млн. лв. В отчета се казва, че "към 31 декември 2017 г. групата не покрива определените съгласно договора за синдикиран банков заем финансови показатели и не беше в състояние да обслужва регулярно погасителните планове по заемите си". Към 31 декември 2017 г. заведените срещу "Булсатком" съдебни дела са няколко: от "HBO България", "Нова броудкастинг груп", софтуерната фирма "Скейл фокус" и консултантската McKinsey. След тази дата има още един иск – от Space Systems/Loral (SSL). Българското звено на HBO търси от "Булсатком" общо 1.32 млн. долара, огромната част от които е за лицензионни такси, а по-малката сума е за неустойки. "Нова броудкастинг груп" има предявени 1.39 млн. лв. като частичен иск за 17% от вземане на обща стойност над 8 млн. лв. и 606 хил. лв. неустойка по договор. Исковете от страна на "Скейл фокус" и McKinsey са съответно за 238 хил. и 201 хил. лв. Най-големият е от SSL – 6.7 млн. долара. https://www.capital.bg