Днес Православната църква почита Свети мъченик Трифон. Празникът е известен още като Трифон Зарезан или Трифоновден. Под това име е известен сред българите първият ден от Малкия Сечко (февруари). Според православния църковен календар денят е посветен на св. Великомъченик Трифон, който е роден около 225 г. в Малоазийската провинция Фригия. Народният празник се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия, поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Отколешни времена българите почитат св. Трифон като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята. Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб, който често украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се отправят към лозята. Щом всеки стопанин пристигне в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерската трапеза. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират "цар", когото наричат с името Трифон. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане цар на лозята!" Онзи, който желае да поеме ролята на Трифон, взема китката и останалите го поздравяват с "Честито ти Трифонство" или с "Честито царство". На главата на царя мъжете поставят "корона" от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която самите те теглят и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя да се роди повече грозде и годината да е плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: "Трифоне, виждаш ли ме?" А царят отвръща: "Наесен хич да не те виждам от грозде!" След като си пийнат и хапнат порядъчно, лозарите се завръщат в селото, носейки на рамене своя цар. С него те обхождат къщите, като навсякъде ги черпят с ракия и вино. Вечерта царят на лозята кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила вече богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Вярва се, че ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино няма да бъде достатъчна. Във връзка с обредното зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. В ранно утро на празника, още преди да е изгряло слънцето, двама души отиват при дървото. Единият - обикновено стопанинът, замахва с брадвата и заплашва с думи фиданката, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това, като го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод. БЛИЦ