96 % недоверие в съда, а магистратите изнемогват от дела
- 02 Авг 2016
- kompasbg
Поредният български феномен изплува тези дни. Недоверието в съда и прокуратурата е 94-96%, стана ясно едновременно от думи на правосъдния министър Екатерина Захариева и от изследване на Европейската комисия. Въпреки това броят на съдебните дела е огромен и хората продължават масово да се съдят.
Анализ на натовареността на съдилищата през 2015 г., приет от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, показа, че за година съдилищата в България са разгледали над 676 хиляди граждански, наказателни, административни дела. 84% от тях са били приключени. Налице е трайна тенденция от 2011 г. за увеличение на броя на разглежданите дела, като за 2015 г. спрямо предходната 2014 г. ръстът е с 3.29 на сто във всички съдилища освен в окръжните и административните.
Достатъчно е да се отбележи, че например новопостъпилите дела през 2015 г. са били 566 350. Броят на съдиите е относително постоянен - малко над 2000, в момента - 2232. Това означава, че ако натовареността беше разпределена равномерно, на един съдия щяха да се падат по 303 дела на година. За това време те не биха могли да ги прочетат, камо ли да ги разгледат, преценят, решат.
Отделен е въпросът, че такова равномерно разпределение изобщо няма. Най-висока е натовареността в районните съдилища, където месечно един съдия работи по 41 дела. Следват административните със 17 дела месечно, окръжните съдилища - с 12 дела, апелативните - с 8. Най-приятно е във военните съдилища - 4 дела месечно на съдия. Заради несправедливото разпределение има районни съдии в София с по 500 дела годишно, докато военните гледат по 50. В страната има места, в които се гледат само по няколко дела, и то годишно.
И тази тенденция ще се засилва - концентрацията на гражданските, наказателните и административните дела в софийските съдилища ще се увеличава за сметка на тези в провинцията. И е сигурно, че броят на апелативните и административните съдилища не е оптимален.
При този брой съдии няма как да се гарантира, че едно дело, особено в натоварените съдилища, се гледа и решава обективно и справедливо. Особено ако са се натрупали обемисти дела за наследство, за собственост - как точно магистратът успява да изчете всяко от тях, всички документи, да организира гледането им, назначаването на експертизи, изчитането им, разбирането им, изслушването на страните, на свидетелите? Следващия месец идват още толкова дела, следващия още, и още, и още... Има отлагания, болни свидетели или страни, не могат да бъдат открити хора, вещи лица, необходимо е да се търсят и да се чакат справки.
Няма спор, че споровете между хората и фирмите трябва да се решават в съда, а не с палки и бухалки. И очевидно в България се случва това - хората търсят справедливост именно в съдилищата. В същите тези съдилища, в които според всички проучвания нямат никакво доверие. Нещо, което очевидно не е така.
Няма спор обаче, че и хората съдят за щяло и нещяло. При това, въпреки че понякога са с ясното съзнание, че ще изхарчат много повече за съдебни такси, адвокати и всякакви други разноски, отколкото ще спечелят. Явно става дума за народопсихология.
Затова всички опити у нас да бъде вкарана медиацията и споровете да се решават извънсъдебно, при специални медиатори, при ниски такси - удрят на камък. Хората са свикнали да се съдят. И то много и често.
Има държави, в които това се регулира, като се прави скъпо правосъдието. Вдигат се рязко държавните и съдебните такси - и ограничаването на броя на делата става бързо. У нас таксите са сравнително ниски, а достъпът на практика е почти неограничен.
Но нещо трябва да се промени, ако не искаме съвсем скоро да имаме блокирала съдебна система. Случващото се трябва да е поне в няколко посоки. Например увеличаване на съдиите, от една страна, и засилен контрол върху тяхната работа, от друга. Постоянна разяснителна кампания сред хората и фирмите какво точно ще им коства едно съдебно дело - пари, нерви, емоции, време, и колко по-добре е да си решат споровете извънсъдебно, с преговори.
Иначе ще има все по-лоша статистика, изнервени хора и недоволни фирми. Ще има изнемогващи и в очевидна невъзможност да гледат обективно дела магистрати. Докато в един един момент системата просто не даде на късо. Тогава отново споровете ще се решават с бухалки.
Източник: legalworld.bg
Анализ на натовареността на съдилищата през 2015 г., приет от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, показа, че за година съдилищата в България са разгледали над 676 хиляди граждански, наказателни, административни дела. 84% от тях са били приключени. Налице е трайна тенденция от 2011 г. за увеличение на броя на разглежданите дела, като за 2015 г. спрямо предходната 2014 г. ръстът е с 3.29 на сто във всички съдилища освен в окръжните и административните.
Достатъчно е да се отбележи, че например новопостъпилите дела през 2015 г. са били 566 350. Броят на съдиите е относително постоянен - малко над 2000, в момента - 2232. Това означава, че ако натовареността беше разпределена равномерно, на един съдия щяха да се падат по 303 дела на година. За това време те не биха могли да ги прочетат, камо ли да ги разгледат, преценят, решат.
Отделен е въпросът, че такова равномерно разпределение изобщо няма. Най-висока е натовареността в районните съдилища, където месечно един съдия работи по 41 дела. Следват административните със 17 дела месечно, окръжните съдилища - с 12 дела, апелативните - с 8. Най-приятно е във военните съдилища - 4 дела месечно на съдия. Заради несправедливото разпределение има районни съдии в София с по 500 дела годишно, докато военните гледат по 50. В страната има места, в които се гледат само по няколко дела, и то годишно.
И тази тенденция ще се засилва - концентрацията на гражданските, наказателните и административните дела в софийските съдилища ще се увеличава за сметка на тези в провинцията. И е сигурно, че броят на апелативните и административните съдилища не е оптимален.
При този брой съдии няма как да се гарантира, че едно дело, особено в натоварените съдилища, се гледа и решава обективно и справедливо. Особено ако са се натрупали обемисти дела за наследство, за собственост - как точно магистратът успява да изчете всяко от тях, всички документи, да организира гледането им, назначаването на експертизи, изчитането им, разбирането им, изслушването на страните, на свидетелите? Следващия месец идват още толкова дела, следващия още, и още, и още... Има отлагания, болни свидетели или страни, не могат да бъдат открити хора, вещи лица, необходимо е да се търсят и да се чакат справки.
Няма спор, че споровете между хората и фирмите трябва да се решават в съда, а не с палки и бухалки. И очевидно в България се случва това - хората търсят справедливост именно в съдилищата. В същите тези съдилища, в които според всички проучвания нямат никакво доверие. Нещо, което очевидно не е така.
Няма спор обаче, че и хората съдят за щяло и нещяло. При това, въпреки че понякога са с ясното съзнание, че ще изхарчат много повече за съдебни такси, адвокати и всякакви други разноски, отколкото ще спечелят. Явно става дума за народопсихология.
Затова всички опити у нас да бъде вкарана медиацията и споровете да се решават извънсъдебно, при специални медиатори, при ниски такси - удрят на камък. Хората са свикнали да се съдят. И то много и често.
Има държави, в които това се регулира, като се прави скъпо правосъдието. Вдигат се рязко държавните и съдебните такси - и ограничаването на броя на делата става бързо. У нас таксите са сравнително ниски, а достъпът на практика е почти неограничен.
Но нещо трябва да се промени, ако не искаме съвсем скоро да имаме блокирала съдебна система. Случващото се трябва да е поне в няколко посоки. Например увеличаване на съдиите, от една страна, и засилен контрол върху тяхната работа, от друга. Постоянна разяснителна кампания сред хората и фирмите какво точно ще им коства едно съдебно дело - пари, нерви, емоции, време, и колко по-добре е да си решат споровете извънсъдебно, с преговори.
Иначе ще има все по-лоша статистика, изнервени хора и недоволни фирми. Ще има изнемогващи и в очевидна невъзможност да гледат обективно дела магистрати. Докато в един един момент системата просто не даде на късо. Тогава отново споровете ще се решават с бухалки.
Източник: legalworld.bg
