Натрапването на договор по телефона е против закона
- 10 Авг 2017
- kompasbg
- - Г-н Маргаритов, фирми, банки, агенции за недвижими имоти, телекоми заливат потребителите с нежелани есемеси, с които агресивно рекламират продуктите си. Нарушение ли е това и какво да направят хората?
- При нас постъпват такива жалби. В Закона за защита на потребителите има много ясен и категоричен текст, който забранява т.нар. ''непоискани услуги". В случаите, които изредихте, става дума точно за това. Понякога дори се стига до по-далеч - хората получават платена услуга, без да са заявили желание за нея. Проблем е и ако тези съобщения се изпращат към хора, които не са клиенти на въпросната фирма. Тревожно е от гледна точка предоставянето на лични данни, но това е от компетенциите на колегите от Комисията за защита на личните данни. Циркулирането на личните данни на хората между фирмите също е нарушение. По отношение на есемесите ние можем да санкционираме нарушителя и да му забраним да прилага тази практика. Конкретен пример в това отношение е случаят, в който преди няколко месеца потребители бяха известявани с есемес, че ако не се откажат, ще трябва да плащат определени тв канали, каквито всъщност не са заявили, че искат. След нашата намеса тази практика бе прекратена. Да, проблем с непоисканите услуги има и той е по две линии - първо за това, че есемесите са нежелани, а второ - че използването на лични данни без съгласие е сериозно нарушение.
- Какво да правят хората?
- Да ни сигнализират. Ние ще направим проверка и ще забраним тази практика.
- Може ли да се сключи договор по телефона - това да стане устно, без подпис?
- Не може. Факт е, че преди време законът допускаше такъв вариант, но в крайна сметка това бе променено. Фирмите могат да ви отправят оферта, но подписването на договор няма как да стане устно. Може например да ви изпратят договора на хартия, за да се запознаете със съдържанието, това казва законът. Така вие може да се уверите, че всичко онова, което са ви казали по телефона, отговаря на хартиения документ. Тук също има уловка - често пъти куриерите носят договора, а фирмата настоява той да бъде подписан незабавно. Нищо не налага това. Можете спокойно да се запознаете и след това да решите дали да подпишете. Също така можете да се откажете от договора в 14-дневен срок.
- "Дребният шрифт" не е ли проблем вече?
- Проблемът с "дребния шрифт" вече не е толкова голям, защото законът беше подобрен. Все пак при нас продължава да има жалби от хора, които казват, че не разбират добре клаузи в договори за потребителски кредити например, или пък са се абонирали за определена услуга, без тя да им е нужна. Хубаво е внимателно да се запознаваме с текстовете и когато има проблем, колебание, неразбиране, да потърсим съдействие - може да е на близък човек, може да е на консултант. Когато говорим за потребителските кредити например, вече има нов закон за ипотечните кредити от м.г., където беше въведена една нова фигура - т.нар. консултанти. Те се регистрират задължително в БНБ и потребителите могат да се възползват от техните услуги, преди да се подпишат под даден договор, който съдържа клаузи със сложни формулировки. Целта е например те да са наясно, като вземат определена сума пари, колко ще върнат накрая.
- Как могат договорите да бъдат опростени?
- Това е интересен въпрос, тъй като ние нямаме възможност пряко да влияем върху съдържанието извън това, че нашата комисия се произнася за наличието на т.нар неравноправни клаузи. Ние анализираме различните видове договори - с общи условия, типови, изобщо в различните сфери на търговията. Т.нар. естествени монополисти и банките също са обект на нашите проверки. А в момента разглеждаме общите условия на застрахователите. Почти винаги откриваме по някоя неяснота. Хората не могат да разбират от всичко и не е нужно. Но понякога търговците се възползват от това, че потребителите срещат затруднения с договорите. Пример за това е разтрогването на договорите с един от телекомите. Той беше поставил условие, че договорът може да се прекрати в точно определен ден, в точно определен офис и по определен от него начин. Такова препятствие не може да има. Потребителят е свободен в момента, в който той прецени и иска, да прекрати своя договор. Ако говорим за финансовата сфера, там също има подобни неясноти. Имахме например случай, в който беше казано, че когато кредитополучателят преговаря и сключва договори с трети лица, ако това може да влоши неговото икономическо положение, този, който дава кредита, може да го откаже, или да го направи предсрочно изискуем. Така вие по никакъв начин не разбирате какво означава да преговаряте с трети лица и да влошите финансовото си състояние. Някой може да каже, че ако отидете да си платите телевизията, сте си влошили икономическото положение. Целта ни е точно тази - да изчистим договорите от такива неясноти.
- На какво се натъкнахте при застрахователите?
- Анализът, който правим, все още не е приключил, но и тук се натъкваме на интересни неща, особено при автомобилните застраховки. Има опити да се създадат допълнителни затруднения под формата на задължения за потребителите, които впоследствие, ако не бъдат изпълнени, освобождават застрахователя от отговорност. Например в някои договори има изискване да си държите малкото талонче в джоба и да не се намира в колата, защото може да бъде извършена кражба и др. Всъщност Кодексът за застраховането е много категоричен и изчерпателно посочва случаите, в които застрахователят може да се освободи от отговорност. Когато засечем такива подвеждащи клаузи, ние даваме две седмици на търговеца да ги отстрани от договорите. Ако това не се случи, ние завеждаме колективен иск в съда и търсим правата на потребителите по този начин.
- Изчистиха ли банките и другите финансови институции своите мъгляви формулировки?
- Като цяло тук хората най-често се оплакват от това, че по неясни за тях причини ги натоварват с различен вид плащания, за които те считат, че не трябва да им бъдат търсени. Става въпрос основно за такси. Имаме и случаи, в които хората смятат, че банката едностранно променя клаузи по договора като лихви и др. Невинаги това са точно нарушения, но хората са чувствителни, когато трябва да плащат. Повечето от проблемите обаче са при т.нар. небанкови финансови институции. Когато хората са в затруднение и искат бързо да си осигурят средства, те невинаги четат внимателно договорите. Но на по-късен етап често им се струва, че се иска от тях повече от уговореното.
- Проблемите с "България Ер" продължават вече месец, има ли оплаквания при вас?
- Надявам се, че проблемите в основната си част вече са преодолени и че са били моментно явление. В тези случаи компетентност да се произнесе има "Гражданска въздухоплавателна администрация" (б.а. - само за юли има получени над 100 жалби). Дори и да постъпят сигнали и жалби при нас, ние ги препращаме към колегите. Когато става въпрос за оплаквания от трансгранични пътувания обаче, тогава ние можем да помогнем чрез Европейския потребителски център към КЗП. Тук основно става въпрос за изгубени багажи, забавени полети, неизплатено обезщетение и др. Тогава това бюро прави контакт с авиокомпанията, за да може тези въпроси да се уредят.
- Имате ли жалби от чужденци?
- По-рядко, защото чужденците често пъти са в групи за организирани пътувания и те търсят съдействие от туроператорите, които организират техните пътувания.
- Как може да се намесите в казуса с двойния стандарт при храните?
- Този проблем продължава да стои. Още м.г. ние подписахме споразумение с Федерацията на потребителите, а по-късно към него се присъединиха от Българската агенция за безопасност на храните. Разминавания в съставките на храните, както се видя, има. За мен обаче основният въпрос е, че това е нормативно допустимо, т.е. законът го позволява. Няма забрана за влагане на заместители, така че да го няма това разминаване, което се получи между продуктите в България и в Западна Европа. Затова смятам, че тук най-важният въпрос е дали подходът не би трябвало да бъде да се работи за единен стандарт.
legalworld.bg
- При нас постъпват такива жалби. В Закона за защита на потребителите има много ясен и категоричен текст, който забранява т.нар. ''непоискани услуги". В случаите, които изредихте, става дума точно за това. Понякога дори се стига до по-далеч - хората получават платена услуга, без да са заявили желание за нея. Проблем е и ако тези съобщения се изпращат към хора, които не са клиенти на въпросната фирма. Тревожно е от гледна точка предоставянето на лични данни, но това е от компетенциите на колегите от Комисията за защита на личните данни. Циркулирането на личните данни на хората между фирмите също е нарушение. По отношение на есемесите ние можем да санкционираме нарушителя и да му забраним да прилага тази практика. Конкретен пример в това отношение е случаят, в който преди няколко месеца потребители бяха известявани с есемес, че ако не се откажат, ще трябва да плащат определени тв канали, каквито всъщност не са заявили, че искат. След нашата намеса тази практика бе прекратена. Да, проблем с непоисканите услуги има и той е по две линии - първо за това, че есемесите са нежелани, а второ - че използването на лични данни без съгласие е сериозно нарушение.
- Какво да правят хората?
- Да ни сигнализират. Ние ще направим проверка и ще забраним тази практика.
- Може ли да се сключи договор по телефона - това да стане устно, без подпис?
- Не може. Факт е, че преди време законът допускаше такъв вариант, но в крайна сметка това бе променено. Фирмите могат да ви отправят оферта, но подписването на договор няма как да стане устно. Може например да ви изпратят договора на хартия, за да се запознаете със съдържанието, това казва законът. Така вие може да се уверите, че всичко онова, което са ви казали по телефона, отговаря на хартиения документ. Тук също има уловка - често пъти куриерите носят договора, а фирмата настоява той да бъде подписан незабавно. Нищо не налага това. Можете спокойно да се запознаете и след това да решите дали да подпишете. Също така можете да се откажете от договора в 14-дневен срок.
- "Дребният шрифт" не е ли проблем вече?
- Проблемът с "дребния шрифт" вече не е толкова голям, защото законът беше подобрен. Все пак при нас продължава да има жалби от хора, които казват, че не разбират добре клаузи в договори за потребителски кредити например, или пък са се абонирали за определена услуга, без тя да им е нужна. Хубаво е внимателно да се запознаваме с текстовете и когато има проблем, колебание, неразбиране, да потърсим съдействие - може да е на близък човек, може да е на консултант. Когато говорим за потребителските кредити например, вече има нов закон за ипотечните кредити от м.г., където беше въведена една нова фигура - т.нар. консултанти. Те се регистрират задължително в БНБ и потребителите могат да се възползват от техните услуги, преди да се подпишат под даден договор, който съдържа клаузи със сложни формулировки. Целта е например те да са наясно, като вземат определена сума пари, колко ще върнат накрая.
- Как могат договорите да бъдат опростени?
- Това е интересен въпрос, тъй като ние нямаме възможност пряко да влияем върху съдържанието извън това, че нашата комисия се произнася за наличието на т.нар неравноправни клаузи. Ние анализираме различните видове договори - с общи условия, типови, изобщо в различните сфери на търговията. Т.нар. естествени монополисти и банките също са обект на нашите проверки. А в момента разглеждаме общите условия на застрахователите. Почти винаги откриваме по някоя неяснота. Хората не могат да разбират от всичко и не е нужно. Но понякога търговците се възползват от това, че потребителите срещат затруднения с договорите. Пример за това е разтрогването на договорите с един от телекомите. Той беше поставил условие, че договорът може да се прекрати в точно определен ден, в точно определен офис и по определен от него начин. Такова препятствие не може да има. Потребителят е свободен в момента, в който той прецени и иска, да прекрати своя договор. Ако говорим за финансовата сфера, там също има подобни неясноти. Имахме например случай, в който беше казано, че когато кредитополучателят преговаря и сключва договори с трети лица, ако това може да влоши неговото икономическо положение, този, който дава кредита, може да го откаже, или да го направи предсрочно изискуем. Така вие по никакъв начин не разбирате какво означава да преговаряте с трети лица и да влошите финансовото си състояние. Някой може да каже, че ако отидете да си платите телевизията, сте си влошили икономическото положение. Целта ни е точно тази - да изчистим договорите от такива неясноти.
- На какво се натъкнахте при застрахователите?
- Анализът, който правим, все още не е приключил, но и тук се натъкваме на интересни неща, особено при автомобилните застраховки. Има опити да се създадат допълнителни затруднения под формата на задължения за потребителите, които впоследствие, ако не бъдат изпълнени, освобождават застрахователя от отговорност. Например в някои договори има изискване да си държите малкото талонче в джоба и да не се намира в колата, защото може да бъде извършена кражба и др. Всъщност Кодексът за застраховането е много категоричен и изчерпателно посочва случаите, в които застрахователят може да се освободи от отговорност. Когато засечем такива подвеждащи клаузи, ние даваме две седмици на търговеца да ги отстрани от договорите. Ако това не се случи, ние завеждаме колективен иск в съда и търсим правата на потребителите по този начин.
- Изчистиха ли банките и другите финансови институции своите мъгляви формулировки?
- Като цяло тук хората най-често се оплакват от това, че по неясни за тях причини ги натоварват с различен вид плащания, за които те считат, че не трябва да им бъдат търсени. Става въпрос основно за такси. Имаме и случаи, в които хората смятат, че банката едностранно променя клаузи по договора като лихви и др. Невинаги това са точно нарушения, но хората са чувствителни, когато трябва да плащат. Повечето от проблемите обаче са при т.нар. небанкови финансови институции. Когато хората са в затруднение и искат бързо да си осигурят средства, те невинаги четат внимателно договорите. Но на по-късен етап често им се струва, че се иска от тях повече от уговореното.
- Проблемите с "България Ер" продължават вече месец, има ли оплаквания при вас?
- Надявам се, че проблемите в основната си част вече са преодолени и че са били моментно явление. В тези случаи компетентност да се произнесе има "Гражданска въздухоплавателна администрация" (б.а. - само за юли има получени над 100 жалби). Дори и да постъпят сигнали и жалби при нас, ние ги препращаме към колегите. Когато става въпрос за оплаквания от трансгранични пътувания обаче, тогава ние можем да помогнем чрез Европейския потребителски център към КЗП. Тук основно става въпрос за изгубени багажи, забавени полети, неизплатено обезщетение и др. Тогава това бюро прави контакт с авиокомпанията, за да може тези въпроси да се уредят.
- Имате ли жалби от чужденци?
- По-рядко, защото чужденците често пъти са в групи за организирани пътувания и те търсят съдействие от туроператорите, които организират техните пътувания.
- Как може да се намесите в казуса с двойния стандарт при храните?
- Този проблем продължава да стои. Още м.г. ние подписахме споразумение с Федерацията на потребителите, а по-късно към него се присъединиха от Българската агенция за безопасност на храните. Разминавания в съставките на храните, както се видя, има. За мен обаче основният въпрос е, че това е нормативно допустимо, т.е. законът го позволява. Няма забрана за влагане на заместители, така че да го няма това разминаване, което се получи между продуктите в България и в Западна Европа. Затова смятам, че тук най-важният въпрос е дали подходът не би трябвало да бъде да се работи за единен стандарт.
legalworld.bg
